Решение № 40 от 02.07.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№***0 гр. Козлодуй, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Административно наказателно дело № 20241440200073 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес с.М., ул.“Л.Д.А.“ №***, срещу наказателно постановление № 24-0288000100/20.03.2024г. на Началника на РУ Козлодуй в ОДМВР Враца, с което му е наложено наказание на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображения и доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Жалбоподателя претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник адвокат В. В. от АК – Враца и поддържат жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

По делото са събрани писмени доказателства – материалите съдържащи се в приложената към обжалваното наказателно постановление административна преписка. Изслушани са свидетелите на наказващия орган – полицейските служители Ц. Ц. и Е. С.. От страна на жалбоподателя е 1 изслушан свидетеля А.М.М.Ю. и лични (на жалбоподателя) обяснения. Съдът е приел заключение на съдебно-авто-техническа експертиза по въпроса може ли автомобила управляван от жалбоподателя на датата и място посочени в обжалваното наказателно постановление да превърти гуми и извърши т.нар.

„дрифт”.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателя А. А. А., ЕГН ********** е наказан с обжалваното наказателно постановление № 24-0288-000100/20.03.2024г. на Началника на РУ Козлодуй в ОДМВР Враца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП., с наказание на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за това, че на 04.03.2024 година в 00.25 часа, на път 11-11 до КС 1, км.93+000 с посока на движение към гр.К., управлява лек автомобил "БМВ ***" с рег.№ *****, собственост на "А.Л.**" ЕООД с Булстат: *****, като прекомерно форсира двигателя на автомобила, при потегляне и движение, с което предизвиква превъртане на задвижващите колела на автомобила, неконтролирано поднасяне на същия, с което създава явна опасност и пречки на пътното движение, застрашава живота и здравето на хората и би могло да причини имуществени вреди в присъствието на служители на МВР. В наказателното постановление е описано, че наказанието се налага за това, че използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно е нарушил чл. 104б т.2 от ЗДвП.

Наказателното постановление му е връчено на 20.03.2024г. и е обжалвано на 25.03.2024г. чрез наказващия орган, видно от поставения вх. номер на жалбата.

Наказателното постановление е издадено от началника на РУ Козлодуй в ОДМВР Враца, упълномощен със Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, приложена в административната преписка и въз основа на акт за установяване на административно нарушение с № 178/24 от 04.03.2024 година съставен на жалбоподателя от свидетеля Ц. Ц. на длъжност полицейски инспектор в РУ Козлодуй в присъствието на свидетеля Е. С. също полицейски служител за това, че на 04.03.2024 година в 00.25 часа, на път 11-11 до КС 1, км.93+000 с посока на движение към гр.К., управлява 2 лек автомобил "БМВ ***" с рег.№ *****, собственост на "А.Л.**" ЕООД с Булстат: *****, като прекомерно форсира двигателя на автомобила, при потегляне и движение, с което предизвиква превъртане на задвижващите колела на автомобила, неконтролирано поднасяне на същия, с което създава явна опасност и пречки на пътното движение, застрашава живота и здравето на хората и би могло да причини имуществени вреди в присъствието на служители на МВР.

В показанията си свидетелите Ц. Ц. и Е. С. потвърждават фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.

Показанията на свидетеля А.М.Ю. не касаят обстоятелства от значение за спора и съдът не ги обсъжда.

От особена важност и значение за спора съдът намира заключението на съдебно-авто-техническата експертиза, което кредитира като обективно изготвено от компетентно лице и обосновано. От заключението на същата след проверка на лекия автомобил и запознаване с материалите по делото се установява, че процесният лек автомобил е оборудван заводски с автоматична скоростна кутия, като в експертното заключение са инкорпорирани снимки на автомобила и оборудването му. Отразено е, че автомобилът е оборудван заводски със следните системи за стабилизация – ASC / автоматичен контрол на стабилността /, ABS / антиблокираща спирачна система / и DSC/динамичен контрол на сцепленито/ както и, че всички системи са свързани и работят съвместно с помощта на общ електронен блок за управление. Посочено е още, че системата се включва автоматично, когато се завърти ключа в стартера.

Анализирайки техническите данни на процесния лек автомобил, вещото лице е направило извод, че при потегляне по пътното платно лекият автомобил може да поднесе при наличие на замърсявания по платното за движение само за части от секундата, докато се задействат стабилизиращите системи, което на практика не водело до видимо приплъзване, поднасяне или пребуксуване на колелата на автомобила; приплъзването, поднасянето или пребуксуването на лекия автомобил, е контролирано от стабилизиращите системи, поради което автомобилът не е имал техническата възможност да промени посоката си на движение, която му е зададена от водача, т.е. водачът на процесния лек автомобил по никакъв начин не е имал техническа възможност умишлено да 3 предизвика хлъзгане и завъртане на пътното платно / дрифт /, както при потеглянето, така и по време на движението си. Според заключението, от техническа гледна точка извършеното нарушение от процесния автомобил е напълно невъзможно. В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото заключение. Уточнява, че стабилизиращите системи на автомобила заедно предотвратяват занасяния и поднасяния, като го правят автоматично и без желанието на водача.

При безспорно установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.

В съставения АУАН и в издаваното въз основа на него НП са описани в пълнота и коректно констатираните обстоятелства във връзка с нарушението, т.е. констатираното неизпълнение на правилото за поведение, регламентирано от закона, а дължимото поведение от водача се съдържа в правната норма, която се посочва за нарушена.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и с глоба от 3000.00 лева водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В случая от съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия. Съдът намира, че по делото не се събраха доказателства, подкрепящи факта, че жалбоподателя с процесния автомобил е извършил описаното нарушение.

4

От изготвената по делото автотехническа експертиза се оборва посоченото умишлено действие от страна на жалбоподателя в АУАН и НП, а именно, че същият прекомерно е форсирал двигателя на автомобила при потегляне и движение, с което е предизвиквал превъртане на задвижващите колела на автомобила, неконтролируемо поднасяне на същия, с което е създал явна опасност и пречки на пътното движение, застрашаваща живота и здравето на хората, и би могло да причини имуществени вреди. Напротив, заключението на вещото лице оборва същото, тъй като видно от последното от техническа гледна точка извършеното нарушение с процесния автомобил е напълно невъзможно. Не се установява жалбоподателят, като водач на процесното МПС да е използвал път, отворен за обществено ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. От експертното заключение се установява, че при потегляне по пътното платно процесният лек автомобил може да поднесе при наличие на замърсявания по платното за движение само за части от секундата, докато се задействат стабилизиращите системи, което на практика не водело до видимо приплъзване, поднасяне или пребуксуване на колелата на автомобила. Това поднасяне, ако именно то е възприето от полицейските служители обаче не осъществява фактическия състав на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и не дава основание да се направи извод, че пътя не се използва по предназначение за превоз на хора и товари. Нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП изисква пряк умисъл. Ако в случая е било налице такова поднасяне, като описаното по – горе, то същото изключва административната отговорност на жалбоподателя относно вмененото му нарушение.

С оглед на приетото по – горе, а именно, че от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил умишлено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП се явяват незаконосъобразни поради липсата на съставомерно виновно поведение.

Освен това в обстоятелствената част на АУАН и НП като фактическо обвинение е посочено, че с поведението си водачът е създал явна опасност и пречки на пътното движение, застрашава живота и здравето на хората и би могло да причини имуществени вреди. Съставът на вмененото административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съответно 5 санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 от ЗДвП обаче не съдържат като елемент от състава създаване на опасност за останалите участници в движението и за пешеходците. В случая е налице противоречие между фактическото и правно обвинение, което от своя страна препятства правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на НП, поради нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Тези законови разпоредби изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под конкретната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение.

Ето защо и по изложените съображения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.

За защита на правата и законно установените си интереси жалбоподателят е упълномощил свой процесуален представител по делото – адвокат В. от АК - Враца.

Според представения по делото договор за правна защита и съдействие, за осъщественото процесуално представителство жалбоподателят е заплатила на адв.В. при подписване на договора сума в размер на 600.00 лева.

Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.