Решение № 103 от 01.07.2024, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Свищов, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20244150100012 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 4 39, ал. 1 във вр . с чл. 124 от ГПК /отрицателен установителен иск/.

Ищците твърдят, че въз основа на молба от „Р" ЕАД с вх. № 3814/16.03.2012 г. било образувано изп.д. № 330 от 2012 г., по описа на ЧСИ Дияна Колева, вписана в регистъра на КЧСИ изпълнители под № 728 с район на действие Окръжен съд - Велико Търново. Твърдят, че банката се снабдила с два изпълнителни листа срещу тях, първият – изпълнителен лист от 22.02.2012 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 60/21.02.2012 г. по ч.гр.д. № 109/2012 г. по описа на Районен съд - Свищов, и с който ЕТ „С. Р.“, с БУЛСТАТ: *, представляван от собственика си С. С. Р., с ЕГН ********** и солидарния длъжник К. А. Г., с ЕГН ********** са задължени да заплатят солидарно на „Р“ ЕАД, с ЕИК ** сумата от 6 737,87 лева - главница, представляваща неизпълнено парично задължение, с правопораждащ юридически факт Договор за банков кредит № 26/29.06.2007г., Анекс № 1 от 22.06.2009г., Анекс № 2 от 12.02.2010г. и Анекс № 3 от 08.03.2010 г; сумата от 893,69 лева - просрочена редовна лихва, начислена за периода 06.12.2010г. до 12.01.2012 г; сумата 361,90 лева 1 наказателна лихва за просрочие, начислена за периода 05.01.2011г. до 19.02.2012 г.; сумата от 411,05 лева - лихва, дължима съгласно чл. 2.4, вр. чл.

1, б. „в" и ,,г" от Анекс № 3 от 08.03.2010г., начислена за периода 15.12.2009 г. до 08.03.2010г; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 20.02.2012 г. до пълното изплащане на задължението по вземането; сумата 168,09 лева - разноски по делото за държавна такса; сумата 393,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Сочи, че вторият изпълнителен лист от 27.02.2012 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 79/24.02.2012 г. по ч.гр.д.

№ 110/2012 г. на РС -Свищов не е предмет на настоящия спор.

Сочи се, че в хода на образуваното изпълнително дело № 330 от 2012 г. по описа на ЧСИ - Дияна Колева били извършени следните действия:

На 13.11.2012 г. била наложена възбрана на 5/6 идеални части от правото на собственост върху недвижими имоти с кадастрални идентификатори:

***/

***/

***,

***, собственост на К. Г..

От 13.11.2012 г. до 13.11.2014 г. взискателят не е поискал и съответно съдебният изпълнител не е предприемал и извършвал изпълнителни действия по отношение на К. Г.. Счита, че на 14.11.2014 г. спрямо нея изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Заявява, че съгласно действалото до 15.06.2015 г. Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленум на ВС, погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С аргумент от противното, счита, че при прекратяване на изпълнителното производство започва да тече погасителната давност за вземането, за което е било образувано. В периода между 14.11.2014 г. и 14.11.2019 г. спрямо К. Г. не били предприемани и извършвани изпълнителни действия. Заявява, че погасителната давност за процесното вземане спрямо К.

Г. била изтекла на 14.11.2019 г. и от 15.11.2019 г., съответно правото същото да бъде изпълнено принудително било погасено.

На 31.07.2012 г. били наложени запори върху банковите сметки на С. Р., разкрити в „УниКредит Булбанк“ АД и в „Райфайзен банк“ ЕАД, съобщенията за които били входирани в банките на 06.08.2012 г. На 31.07.2012 г бил наложен запор и върху трудовото възнаграждение на С. Р., 2 което получавал от „Е“ ЕООД.

На 17.01.2014 г. взискателят бил поискал да се извърши справка за наличието на трудови договори и в случай, че С. Р. работи да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение. От справката било установено, че С. Р. продължава да работи в „Е" ЕООД. Въпреки това на 29.01.2014 г. съдебният изпълнител изпратил съобщение за запор на трудово възнаграждение до „Е“ ЕООД, което било получено от управителя на дружеството на 20.02.2014 г.

В периода от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. спрямо С. Р. не били предприемани и извършвани изпълнителни действия. Счита, че при това положение погасителната давност за процесното вземане спрямо С. Р. е изтекла на 26.06.2020 г. и от 27.06.2020 г. правото същото да бъде изпълнено принудително било погасено.

Твърдят, че на 30.10.2017 г., „Е “ ЕООД, в качеството си на цесионер на процесното вземане, депозирал молба по изпълнителното дело, с която поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на „Р“ ЕАД, т.е. да бъде извършено заместване на първоначалния кредитор с нов по силата на настъпило частно правоприемство по смисъла на чл. 429, ал. 1 от ГПК. В молбата за конституиране, новият взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия. С постановление от 22.10.2018 г. ЧСИ - Дияна Колева прекратила изп.д. № 330 от 2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. поради настъпила перемпция.

На 08.01.2019 г. „Е “ ЕООД депозирал до ЧСИ - Дияна Колева молба за образуване на изпълнително дело въз основа на процесия изпълнителен лист от 22.02.2012 г по ЧГД № 109/2012 г. по описа на Районен съд - Свищов, при което било образувано ново изпълнително дело №6 от 2019 г. по описа на ЧСИ - Дияна Колева.

Ищците се позовават на ТР от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК. Заявяват, че към момента на предприемане и извършване на първите изпълнителни действия по изп.д. № 6 от 2019 г., давността за процесното вземане е изтекла - за К. Г. на 14.11.2019 г., а за С. Р. на 27.06.2020 г. Независимо от това на 21.09.2020 г. ответникът депозирал молба за налагане на запор на банкови сметки на К. Г. и С. Р. в „Банка ДСК“ АД, в която, видно от справките по изпълнителното дело, те никога не са имали 3 разкрити банкови сметки, а и самата банка е изпратила отговор, че К. Г. и С.

Р. не са клиенти на банката. Това изпълнително действие първо било извършено след погасяване по давност на процесиите вземания, но на второ място дори да било извършено преди това, то не би било в състояние да прекъсне погасителната давност, доколкото дублира вече извършено изпълнително действие. С налагането на запор на трудово възнаграждение е предприето изпълнително действие по принудително събиране на суми от трудова дейност и същото е произвело своите правни последици, които включват прекъсване на давността. Ето защо, същото действие няма правни последици, доколкото е извършено вече веднъж и повторното му извършване страда от липса на предмет. Ако бъде приета противната теза, то можело да се стигне до многократно образуване на изпълнително дело, многократни описи на движими вещи и т.н.

На 20.07.2022 г. били наложени запори върху банковите сметки на ищците, разкрити в „Първа инвестиционна банка“ АД, но тези действия били извършени след като погасителната давност за процесното вземане е изтекла.

Ищците твърдят, че вземането на ответника, признато с изп. л. от 22.02.2012 г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 60/21.02.2012 г. по ЧГД № 109/2012 г. по описа на Районен съд - Свищов е било погасено по давност. При това положение у тях бил налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.439 от ГПК.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на страните, че С. С. Р., с ЕГН ********** и солидарния длъжник К. А. Г., с ЕГН ********** не дължат на „Е ” ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр.-, сумите признати с Изпълнителен лист от 22.02.2012 г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 60/21.02.2012 г. по ЧГД № 109/2012 г. по описа на Районен съд - Свищов, а именно: 6 737,87 лева главница, представляваща неизпълнено парично задължение, с правопораждащ юридически факт

Договор за банков кредит

№26/29.06.2007г., Анекс № 1 от 22.06.2009г., Анекс № 2 от 12.02.2010г. и Анекс № 3 от 08.03.2010 г, 893,69 лева - просрочена редовна лихва, начислена за периода 06.12.2010 г. до 12.01.2012г., 361,90 лева - наказателна лихва за просрочие, начислена за периода 05.01.2011г. до 19.02.2012 г., 411,05 лева лихва, дължима съгласно чл. 2.4, вр. чл. 1, б. „в“ и „г" от Анекс № 3 от 4

08.03.2010г., начислена за периода 15.12.2009 г. до 08.03.2010г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 20.02.2012 г. до пълното изплащане на задължението по вземането, 168,09 лева - разноски по делото за държавна такса, 393,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Претендират разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е получен отговор на исковата молба от ответника „Е ” ЕООД с ЕИК *, в който ответната страна счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Счита за безспорно обстоятелствата изложени в исковата молба, а именно, че „Р“ ЕАД се е снабдила с два изпълнителни листа, единият от които, издаден по ч.г.д. №109/2012г. по описа на PC Свищов. Нямало спор и че по молба на банката и с тези дваизпълни листа било образувано изп.д. №330/2012г. по описа на ЧСИ Дияна Колева. По изпълнителното дело били извършвани валидни изпълнителни действия, като ответникът се конституирал като взискател по изпълнителното дело на 30.10.2017г. след нарочно подадена молба. Изпълнителното дело било прекратено от частния съдия изпълнител поради настъпила перемция с постановление от 22.10.2018г.. На 08.01.2019г. ответникът подал молба за образуване на ново изп. дело №6/2019г.

Счита, че вземането не е погасено по давност. По отношение на К. Г. били извършвани валидни изпълнителни действия по изп.д. №330/2012г. До постановяването на ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложима задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват, представлявало Постановление № 3 от 18.XI. 1980 г. Именно такава е хипотезата на изп.д. № 330/2012г. Тълкуването, дадено с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г., е относимо към изп.д. № 330/2012г., доколкото посоченото постановление е било единствена задължителна практика в периода 2009г. - 26.06.2015г. В този смисъл била и трайната практика на ВКС ( Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на 4то г.о. на ВКС, Решение № 50/27.02.2019 г. по гр.д. № 695/2018 г. и Решение № 194/03.06.2019 г. по в.гр.д. № 220/2019 г. по описа на Пернишкия ОС).

Сходно разбиране, макар и по друг правен въпрос, било застъпено и в практиката на Европейския съд по правата на човека - решение от 10.01.2019 г. по дело № 48149/09 - Valkova v. Bulgaria. Горното е потвърдено и с ТР №3/2020г. по т.д. № 3/2020г. на ВКС. Съгласно цитираното, счита, че до 26.06.2015г. давност по изп. д. № 330/2012г. не е изтекла. Не можело да бъде 5 споделено мнението на ищците, че по отношение на К. Г. давността е изтекла на 14.11.2019г. Перемцията, на която се позовава ищцата К. Г., не изключвала принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона, /в този смисъл решение по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о./ Заявява, че по отношение на длъжника С. Р. също не е налице изтекла давност към 27.06.2020г. На 08.01.2019г. ответникът бил подал молба да бъде образувано ново изпълнително дело, като е поискал извършване на изпълнителни действия, включително оценка и опис на движими вещи, които действия прекъсват давността, както и справки НАП и БНБ. Частният изпълнител не е изпълнил част от поисканите с молбата действия, но същото не оказва влияние по отношение прекъсване на давността. В тази връзка излага следните правни съображения: В чл. 116, б.

Разпечатката съдържа 35 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5af7d08-180c-4186-97fb-aba532c43817