Решение № 254 от 11.07.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. гр. ***, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620102888 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от С. Л. М. с ЕГН **********, от гр.

********, чрез пълномощника адвокат при АК *** – Р. Б., съдебен адрес: гр.

****, против Г. А. И. с ЕГН **********, от гр. ******, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1000 лв. главница за обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на заден ляв калник, предна и задна лява врата на л.а. марка „**“, модел „***”, с per. № ***, собственост на ищеца, 1000 лв. главница за обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и страх от преживяното, получени в резултат на настъпилото по вина на ответника ПТП от 28.06.2024 г., ведно със законната лихва върху обезщетенията - от датата на увреждането - 28.06.2024 г., до окончателното им изплащане. Претендират се направените разноски в производството.

Твърди се в исковата молба, че на 28.06.2024 г„ около 20.00 часа, ищецът управлявал собствения си л.а. „** ***“ с per. № ***, в м. *** на гр.

***, по ул. „***“, изкачвайки наклона и преди да стигне на равния път, водещ до пътя за гр. *** (пътя, който води до заведението „***“ и стрелбището), ответникът, управлявайки елетрическа триколка, спускайки се по наклона, навлиза в платното на ищеца и удря странично, в лявата част, автомобила на ищеца. За ПТП-то ищецът подал сигнал на дежурния телефон на РУ - *** и 1 уведомил началника на РУ - ***. Ответникът при причиняването на ПТП-то извършил следните нарушения на ЗДвП: управлявал МПС без съответната категория, управлявал нерегистрирано по съответния ред МПС, управлявал МПС, за което не е сключена задължителна застраховка ГО, след като е реализирано ПТП, напуска мястото на произшествието, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. Служители на РУ - *** съставят на ответника АУАН за извършените от него нарушения, също така е образувано и ДП за управлението на МПС след употреба на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда и управление на МПС, нерегистрирано по съответния ред, като резултатът от тях не е известен на ищеца. С това противоправно поведение ответникът е причинил на МПС-то, собственост на ищеца, имуществени вреди в размер на 1000 лв., изразяващи се в повреждане на заден ляв калник, предна и задна лява врата. За щетите върху автомобила на ищеца е заведена щета в „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, по която е постановен отказ за изплащане па обезщетение. Вследствие на претърпяното по вина на ответника ПТП ищецът е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, кошмари и стряскания, страх от преживяното, които ищецът оценява на 1000 лв. Причинените от ответника на ищеца имуществени и неимуществени вреди от ПТП-то са вследствие противоправното поведение на ответника, а именно - управление на МПС с несъобразена скорост с релефа и местността, управление на МПС без съответната категория, управление на нерегистрирано по съответния ред МПС, управление на МПС, за което не е сключена задължителна застраховка ГО, и след като е реализирано ПТП, напуска мястото на произшествието, управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, в който се изразява становище, че съдът неправилно е дал ход на исковата молба на ищеца в частта й относно предявените претенции за обезщетение по лекия автомобил, собственост на ищеца, като в тази й част претенцията на ищеца е неясна и непълна, което затруднява правото на защита на ответника.

И в обстоятелствената част, и в петитума на искова молба ищецът е посочел, че ответникът е причинил повреди по: заден ляв калник, предна и задна врата, но не е посочено в какво се изразяват тези повреди, нито за какво точно се претендират 1000 лева обезщетение. Намира така предявените искове за процесуално допустими, доколкото с искова молба е представено 2 свидетелство за регистрация на автомобил марка ,,** ***" с рег. № М *** ВТ, с което ищеца е вписан като собственик на това превозно средство.

Ответникът изцяло не признава предявените против него искове по основание и размер. Предявеният иск за неимуществени вреди е напълно неоснователен, тъй като ответникът не може да е претърпял каквито и да е неимуществени вреди от факта, че неволно ответникът е одраскал автомобила му, защото това е реално увреждането по автомобила му. Ответникът оспорва размерите на предявените искове и намира същите за завишени.

В откритите съдебни заседания по делото ищецът се явява лично и с адв.

Р. Б. от МАК, като поддържа иска.

Ответникът в откритото съдебно заседание не се явява, като се представлява от адв. Н. А. от МАК, който оспорва иска.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Принципно ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, фактите, пораждащи правото му на обезщетяване, а именно настъпил деликт с пряката му причинна връзка с претърпените неимуществени вреди, отговорност на причинителя на вредите по чл. 45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, неимуществена вреда за ищеца, причинна връзка, противоправност. В тежест на пострадалия е да докаже елементите от фактическия състав, с изключение на вината. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Доколкото е налице оборима презумпция, предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ГПК доказателствената тежест се размества и в тежест на ответника е да докаже липсата на вина, като в случая ответникът не оспорва наличието на вина, като изрично заявява, че е налице влязло в сила НП във връзка с деянието. В случая ответникът не оспорва деянието, нито това, че са настъпли вреди за ищеца, нито своята вина. Следователно ищецът следва да докаже единствено вида и характера на уврежданията, какви по интензитет и времетраене болки и страдания са му причинени вследствие тези увреждания, включително психически такива, за да се прецени и какво по размер обезщетение се следва съгласно принципа на справедливост, установен в чл.

3

52 ЗЗД. както и да докаже имуществените вреди по вид и размер. Ответникът, при насрещно доказване, следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения против предявения иск.

Съдът е приел за безспорно установено, че е настъпило описаното ПТП, при което ищецът е пострадал. Между страните не се спори, че на 28.06.2024 г. около 20:00 часа в местността „***“, по ул. „***“ на гр. ***, обл.

***, е настъпило ПТП между лек автомобил „**“, модел „***" с контролен № М *** ВТ, управляван от ищеца, и електрическа триколка – двуместно триколесно МПС, задвижвано от електрически двигател, управлявана от ответника. В протокола за ПТП е отбелязано, че участник 1 при спускане в наклон и при навлизане в ляв завой навлиза в насрещна пътна лента и блъска участник 2 странично.

Всъщност между страните няма спор относно механизма на настъпване на процесното ПТП и вината на ответника за това. За настъпването на ПТП е съставен констативен протокол за ПТП № 1856455, издаден на 28.06.2024г. от Д.М. – младши автоконтрольор, в който са описани участниците в ПТП-то и обстоятелствата за настъпване на ПТП-то. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените пред него и от него действия.

Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПСта, участници в ПТП-то, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. В настоящия случай ответникът не оспорва представения протокол за ПТП. Касае се за признание на неизгодни за страната факти, а признанието на факти е едно от найсигурните доказателства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Издадено е и наказателно постановление № 24-0294000747 от 23.,07.2024 г. от Началник Сектор в ОДМВР – ***, видно от което ответникът е наказан по административен ред за нарушения по ЗДвп. Същото 4 е потвърдено с решение по НАХД № 395/2024 г. по описа на ЛРС.

От изложеното съдът стига до извода, че настъпването на ПТП-то е в резултат от виновното поведение на ответника. Ето защо приема, че е налице първата предпоставка от сложния фактически състав на деликтната отговорност – наличието на виновно противоправно поведение на ответника.

По делото не са събирани каквито и да е било доказателства, които да опровергаят презумпцията за виновното поведение на ответника.

Спорен е единствено размерът на претендираното обезщетение спрямо действително претърпените неимуществени и имуществени вреди от страна на ищеца.

В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства и е приета съдебно-техническа експертиза.

В показанията си св. А.Т. посочва, че при въпросното ПТП ищецът се изплашил, както и тя самата, която се е возила в автомобила на ищеца, Посочва, че ситуацията се развила на стръмна улица, като тя и ищецът изпитали страх, виждайки насреща приближаващото превозно средство, управлявано от ответника, като се чул и остър звук. Установили впоследствие, че автомобилът на ищеца е одраскан. След случая отишли до караваната на ответника, като последният се отнесъл грубо към ищеца.

Свидетелят П. сочи, че била на караваната около 20,30 ч. и чула някакъв шум навън, и като излязла, видяла ищеца с автомобила си и едно момче с триколка. Видяла, че автомобилът на ищеца е одраскан и има вдлъбната от лявата страна. Видяла, че въпросното момче крещи и отправя обиди, а ищецът му говори спокойно и иска да се споразумеят.

Св. И. посочва, че бил на смяна и като отишли на мястото, колегата му /ищецът/ бил до автомобила си, а другият водач бил до караваната, а триколката била паркирана под едно дърво. Сочи, че ответникът обиждал ищеца и последният не се чувствал добре.

Св. П. посочва, че след случая бил с жена си до същата каравана и видял, че ищецът и ответника се обиждали един друг и повишавали тон във връзка със случая.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като същите са непротиворечиви и кореспондиращи едни на други.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените 5 вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия „справедливост” са характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица. Както е прието в решение № 88 от 17.06.2014г. на ВКС по т.д. № 2974/2013г., II ТО, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.