Решение № 345 от 02.06.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Враца, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20231420100454 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от П. В. П., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. *******, ж.к. „*****“, бл. ****, вх. ** ет. **, ап. **, против Община Криводол, БУЛСТАТ: 000193282, със седалище и адрес на управление: гр.

*******, ул. „******“ № ****, представлявана от Х. Й. Д. в качеството му на кмет.

В исковата молба се навеждат твърдения, че по силата на Трудов договор № ***/**.**.** г. между Община Криводол и П. В. П. е възникнало трудово правоотношение, с което ответникът възложил на ищцата да изпълнява длъжността кметски наместник на с. У., общ. К.. Договорът бил сключен като срочен на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ до изтичане на мандата на кмета на общината, от когото се сключва. Към трудовия договор било сключено Допълнително споразумение № 31/26.07.2022 г., с което се изменяли индивидуалната основна месечна заплата и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Със Заповед № 50/19.12.2022 г. на кмета на Община Криводол било прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.

46а, ал. 3 ЗМСМА и чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. Поддържа се, че уволнението на ищцата е незаконно.

На първо място се излагат съображения, че възникването, съществуването и основанията за прекратяването на трудовото правоотношение на кметските наместници са уредени в специален закон – ЗМСМА и са подчинени на неговите цели. Сочи се, че кметският наместник е орган на изпълнителната власт в населеното място, който се назначава от кмета на общината за срока на мандата, които условия са вписани в т. 2.3. от сключения между страните трудов договор. Твърди се, че по силата на закона правоотношението възниква като срочно по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ, което правилно е направено от работодателя. Посочва се, че кметският наместник изпълнява функциите си до освобождаването му от новоизбрания кмет на общината, тъй като дейността му е свързана с реализирането на определена предизборна програма, като се цитира съдебна практика в посочения смисъл. Поддържа се, че е възможна и хипотеза, при която кметът да 1 прекрати правоотношението с назначен от него кметски наместник предсрочно, като такова правомощие му дава разпоредбата на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА.

Твърди се, че с Указ № 163/10.07.2019 г. били насрочени избори за общински съветници и кметове, които да се проведат на 27.10.2019 г., като на 07.11.2019 г. встъпил в длъжност новоизбраният кмет на Община Криводол, чието било правомощието да назначи кметски наместници на населените места в общината. Във връзка с това на 13.11.2019 г. възникнало трудовото правоотношение, чийто срок бил законоустановен – до изтичане на мандата на кмета, който е назначил кметския наместник, като съгласно чл. 38, ал. 2 ЗМСМА този мандат бил 4 години. Поддържа се, че към момента на прекратяване на договора с ищцата – 19.12.2022 г., този мандат не бил приключил. Сочи се, че Х.Д., който е назначил ищцата, бил кмет на Община Криводол към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор, както и към момента на депозиране исковата молба, като мандатът му изтичал през 2023 г., когато щели да се проведат нови местни избори, като предсрочни такива не били провеждани за кмет на Община Криводол. Изтъква се, че поради това, че трудовото правоотношение е обвързано със срока на мандата на кмета, който не е изтекъл, следва изводът, че същото е прекратено предсрочно.

На следващо място се навеждат доводи, че съдебният контрол за законност на уволнението в този случай касае спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта, както и приложението на специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по чл. 46а ЗМСМА, каквато длъжност е заемала ищцата. Сочи се, че в компетентността на кмета Д. е било да издаде заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение, но основанието на прекратяването не можело да е посоченото от работодателя – чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Поради заеманата длъжност, ищецът можело да бъде освободен единствено на специално основание. Изтъква се, че сочейки разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, работодателят освен че пренебрегвал специалния закон и се позовавал на едно от общите основания за прекратяване на трудов договор, неправилно посочвал, че прекратяването на правоотношението е поради изтичане на уговорения срок. Поддържа се, че уволнението е настъпило преди изтичане на мандата, като в противоречие с това, обаче, за основание на прекратяването на трудовото правоотношение била посочена нормата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, която била вписана и в процесната заповед и в трудовата книжка на ищцата. Сочи се, че на това основание следва да се приеме, че уволнение на ищцата по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане на срок било незаконосъобразно.

На последно място се излагат съображения, че заповедта за уволнение е индивидуален административен акт и за нея важат правила, сред които изискването за форма, наименование на органа, който издава, наименование и адресат на акта, фактически и правни основания за неговото издаване. Сочи се, че независимо че не е длъжен да излага мотиви за уволнението в настоящия случай, вписвайки единствено противоречивото цифрово описание на основанието за прекратяване на правоотношението, работодателят не е дал на служителя възможност да разбере действителната му воля. Изтъква се, че именно заради посочването на разпоредба, която касае прекратяване поради изтичане на срок и обвързването й с разпоредба, която съдържа правомощие за предсрочно прекратяване на договора, следва да се приеме, че процесната заповед не отговаря на изискванията за форма и е незаконосъобразна, тъй като никъде в нея не фигурира изявление, описано с думи.

Навеждат се доводи, че в резултат на уволнението ищцата е останала без работа, като не е встъпила в трудово правоотношение след прекратяване на това, чиято законосъобразност се оспорва. Посочва се, че ищцата е регистрирана като безработна в Агенцията по заетостта, подала е заявление за обезщетение за безработица в Бюро по труда, където е декларирала обстоятелствата около оставането си без работа и след извършване на проверка и установяване, че отговаря на изискванията на КСО и че не упражнява трудова дейност, обезщетението за безработица е отпуснато, считано от 19.12.2022 г. Поддържа се, че за ищцата са настъпили вреди, изразяващи се в размера на месечното брутно трудово 2 възнаграждение, получено преди уволнението до изтичане на максималния срок, за който КТ предвижда обезщетение – шест месеца. Твърди се, че за периода от 19.12.2022 г. до 18.06.2023 г. ищцата търпи вредите от оставането си без работа поради извършеното незаконосъобразно уволнение. Сочи се, че брутното трудово възнаграждение, което служителят е получил за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, в случая е брутното трудово възнаграждение за м. ноември 2022 г. – в нетен размер от 1 261,87 лв., получено от ищцата на 05.12.2022 г. по банковата й сметка.

Поддържа се, че това е минималният размер на обезщетението на месечна база или за шестте месеца дължимото обезщетение за понесените вреди от ищцата следва да е в размер на 7 571,22 лв.

По тези съображения се иска от съда да признае уволнението за незаконно, а процесната заповед да бъде отменена. Претендира се заплащането на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие на уволнението, в размер на 7 571,22 лв. за периода от 19.12.2022 г. до 18.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че със Заповед № 50/19.12.2022 г. кметът на Община Криводол е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, заемаща длъжност „кметски наместник“ в с. У., общ. К., като заповедта е законосъобразна и постановена от компетентно лице, при спазване на изискванията на приложимото законодателство. Навеждат се доводи, че с Решение № 127-МИ от 04.11.2019 г. на ОИК – К. Х. Й. Д. е избран вследствие на проведен избор за кмет на Община Криводол, като на 06.11.2019 г. същият е положил клетва, откогато и възникват правомощията му на кмет. Посочва се, че на 13.11.2019 г. е сключил с ищцата трудов договор за длъжността „кметски наместник“ на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и чл. 46а, ал. 1 ЗМСМА в рамките на притежаваните от него правомощия по чл. 44, ал.1, т. 3 ЗМСМА. Изтъква се, че съгласно чл.

44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА в правомощията на кмета на общината е да назначава и освобождава от длъжност кметските наместници, като според разпоредбата на чл. 46а, ал. 3, изр. 2 ЗМСМА кметските наместници могат да бъдат освободени предсрочно, без предизвестие от кмета на общината, като кметът може да прекрати трудовото правоотношение и на кметски наместник, назначен от него по време на мандата му в хипотезата на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА, което прекратяване е без предизвестие и е по целесъобразност. Посочва се, че в случая прекратяването на трудовото правоотношение с кметския наместник е на основание чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА и не е съвместимо с нито едно от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, предвидени по КТ, поради което и не е необходимо да бъде мотивирано, каквото твърдение развива ищецът. Твърди се, че тъй като се касае за прекратяване на трудовото правоотношение по целесъобразност, съдебният контрол за законност на извършеното уволнение се изразява в извършване на проверка по спазване на процедурата за издаване на заповедта – дали заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия и дали уволненото лице е от категорията на субектите по чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА. Цитира се съдебна практика в посочения смисъл. Изтъква се, че цитираната съдебна практика, от която ищцата черпи основание, за да развие твърдение за незаконосъобразност, касае казус, при който уволнението е извършено единствено и само на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, като от мотивите на съдебния акт се установява, че в заповедта за прекратяване не е посочена разпоредбата на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА, какъвто не е настоящият случай, като допълнителното посочване на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ не създава порок във волята на кмета на общината, доколкото същият изрично се е позовал на прекратителното основание на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА на едно правоотношение, което изначално възниква като срочно. Твърди се, че правоотношението на кметския наместник възниква като срочно по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ, като цитирането и на чл. 325, ал. 1, 3 т. 3 КТ в заповедта е използвано именно за да посочи, че правоотношението е възникнало като срочно. Поддържа се, че заповедта за уволнение е мотивирана в достатъчна степен – съдържа правното и фактическо основание за прекратяване на трудовоправната връзка с кметския наместник, без да е необходимо кметът на общината да сочи конкретните си мотиви за предприетото уволнение, като липсва соченото от ищеца процедурно нарушение, касаещо формата и мотивите на заповедта. Сочи се, че всички други съждения на ищеца по повод чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ биха имали правна стойност само ако кметът на Община Криводол не беше изрично посочил като правно основание за прекратяване на правоотношението с кметския наместник чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА. Твърди се, че с посочването на този текст заповедта се изключва от общия съдебен контрол, а на контрол остават само обстоятелствата дали лицата са притежавали качество на кмет на община и кмет на кметство в тази община към момента на прекратяване на правоотношението.

На следващо място се оспорват основанието и размера на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, като се поддържа, че в брутното трудово възнаграждение, като основа за претендираното обезщетение, се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Посочва се, че през м. ноември 2022 г. на ищцата е изплатено допълнително възнаграждение в размер на 400,00 лв., което няма постоянен характер и не е част от брутното трудово възнаграждение. Твърди се, че същото е въз основа на заповед на кмета на общината и има еднократно и непериодично действие, което изрично е посочено и във Вътрешните правила за работната заплата на Община Криводол, поради което следва да бъде изключено от основата за обезщетение. Сочи се, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. ноември 2022 г. е в размер на 1 141,09 лв., като от същото не са изключени данъци и осигуровки, а с удръжките от 255,62 лв. за дължими осигуровки в общ размер 13,78 % и ДОД от 10 % след приспадане на осигуровките, чистата сума за получаване за м. ноември 2023 г. е 885,47 лв. Поддържа се, че ако главният иск бъде уважен, обезщетението следва да се определи на базата на брутното трудово възнаграждение, от което при изплащане се намаляват осигуровките без ДОД и неговата стойност би била чисто 1 141,09 лв., а с удръжките за осигуровки – 983,96 лв. на месец.