Решение № 23 от 27.04.2023, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Административно наказателно дело 413/2022
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 27.04.2023
- В сила
- 17.05.2023
- Състав
- Димитър Тодоров Маринов
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал.3 предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 571 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 574 ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574 ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Карнобат, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20222130200413 по описа за 2022 година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Г. Г. К. от гр. Карнобат против наказателно постановление № 22-0282-000214 от 25.08.2022 година на Началник РУ към ОДМВР Бургас РУ Карнобат с което на същият жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл.
140 ал.1 от ЗДвП са му наложени и съответни адм. наказания , както следва : на основание чл. 175 ал.3 предл. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца .
Жалбоподателят е останал недоволен от така наложените му административни наказания , същият в жалбата си оспорва, , че е извършил горепосоченото административно нарушение за което са му наложени и съответните горепосочени административни наказания с горепосоченото наказателно постановление, като същият твърди в нея , че издадения срещу него АУАН и процесното издадено въз основа на него НП са издадени при нарушение на процесуалния закон – ЗАНН и материалния закон - ЗДвП , като се посочват същите нарушения на материалният и процесуалните закони , вследствие на което същото процесно наказателно постановление се явявало незаконосъобразно и неправилно , като затова моли да бъде отменено
1 изцяло обжалваното от него наказателно постановление .Претендира за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован се явява лично , като чрез неговият процесуален представител адв.К. поддържа жалбата си изцяло относно приписваното му адм. нарушение като посочва в съдебно заседание основанията затова и моли съдът да отмени изцяло процесното наказателното постановление.
За административнонаказващия орган редовно призован не се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание , като същият не взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Г. Г. К. наказателно постановление № 22- 0282 – 000214 от 25.08.2022 година на Началник РУ към ОДМВР Бургас РУ Карнобат е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия АД № 072539 от 08.05.2022 година , който АУАН констатира за извършено административно нарушение от жалбоподателя на дата 08.05.2022 година които се изразява в следното , че на горепосочената дата 08.05.2022 година около 08,50 часа на път 795 до разклон за автомагистрала Тракия в района на Община Карнобат в посока село Екзарх Антимово жалбоподателят в качеството му на водач на управлявал собствения си лек автомобил ** ** * с рег. № *** като извършил следното адм. нарушение : управлявал горепосоченото си МПС което е било със служебно прекратена регистрация , считано от 19.04.2022 година в 04, 40 часа по чл. 143 ал.10 от ЗДвП , тъй като регистрацията му е прекратена служебно поради незаплатена застраховка гражданска отговорност което обстоятелство е установено след справка с РСОД – 0371 и дежурен ОДЦ на ОДМВР Бургас , като с това си деяние е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и за което на основание чл. 175 ал.3 предл. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца .
2
Жалбоподателят в жалбата си отрича , че е извършил горепосоченото адм. нарушение и моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като оспорва по този начин , че е извършил процесното адм. нарушение свързано с дерегистрацията на управляваното от него ППС.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К. М. и Г. Д. от които първият е съставител на издадения затова АУАН , които двама свидетели се явяват единствените свидетели очевидци на станалото е че същите твърдят, че при извършена от тях проверка чрез служебно поверената им работна станция за отдалечен достъп и допълнителната извършена след това справка от сътветното дежурно лице при ОДМВР Бургас на автомобила управляван от жалбоподателя те установили , че жалбоподателя извършил само горепосоченото процесно адм. нарушения тъй като той е управлявал МПС което било със служебно прекратена регистрация и затова са му съставили респ. първият свидетел му е съставил съответния АУАН въз основа на което е издадено и процесното наказателно постановление. Същите не свидетелстват за други извършени от жалбоподателя адм. нарушения. Съдът кредитира тези показания на свидетелите като достоверни тъй като същите са единствените свидетели очевидци на извършеното деяние от жалбоподателя , но и тъй като същите се подкрепят от единственото релеватно доказателство по делото , а именно представеното по делото постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 22.07.2022 г. на Щилияна Петкова – прокурор при РП Бургас , Териториално отделение - гр. Карнобат което писмено доказателство респ. документ посочва същата фактическа обстановка по делото .От същото постановление се установява , че към момента на проверката – 08.05.2022 година жалбоподателят е правоспособен водач , който е собственик на управлявания от него автомобил , но същият е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП поради липса на валидно сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност, като впоследствие на същата дата 08.05.2022 г. но в 09, 56 часа след извършената проверка същата е служебно възстановена поради сключване на валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, след получаване на уведомление от Гаранционния фонд за валидно сключена такава застраховка
. Районният прокурор в това
3 постановление е приел , че не са събрани никакви доказателства относно субективната страна на реализираното от жалбоподателя деяние респ. осъществяването на състава на престъпление по чл. 345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК , тъй като той е нямал вина за извършването му понеже не е съзнавал обществения характер на деянието и неговите общественоопасни последици , чието настъпване и искал или допускал , тъй като не е бил уведомен за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му , понеже не е бил уведомен за същия факт .
Жалбоподателят в жалбата си твърди , че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалния закон – ЗАНН и материалния закон – ЗДвП и КЗ , като изтъква многобройни доводи затова , които съдът намира , че следва да разгледа по съществото.
Жалбоподателят К. твърди в жалбата си първо , че процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно , тъй като същото е издадено въз основа на процесния горепосочен АУАН , който е бил издаден в нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗАНН – тъй като не е съставен в присъствието на поне двама свидетели присъствали при установяването на адм. нарушение приписвано на жалбоподателя и че същия АУАН не е имал необходимото съдържание посочено в разпоредбата на чл. 42 т.7 от ЗАНН – липсвал посочено ЕГН на свидетелят респ. нужните минимално двама свидетели , както и адресите им. Действително в процесния АУАН въз основа на който е постановено и процесното наказателно постановление е записан като свидетел при установяване на нарушението само един свидетел – Г. Д., разпитан като такъв в съдебно заседание , като същият е индивидуализиран освен с трите му посочени имена съгласно разпоредбата на чл.42 т.7 от ЗАНН още и с адреса му и датата , месеца и годината му на раждане . По този начин съдът намира , че процесния АУАН въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление е с необходимото му съдържание в изпълнение на чл. 42 т.7 от ЗАНН , тъй като не е необходимо да се посочва и ЕГН на същия свидетел. Тука следва да се посочи от съда и факта , че макар в същия АУАН да не е посочен и втори свидетел , то това не нарушава правото на защита на жалбоподателя тъй като същият АУАН му е връчен , като липсата на втори свидетел по АУАН не е съществено процесуално нарушение и затова на това основание не се налага отменяване на процесното НП. В случая съдът намира , че не са налице основанията по чл. 53 и чл. 54 от ЗАНН 4 тъй като същите касаят само правомощия и задължения на адм. наказващия орган , но по своята същност в настоящия казус те не обосновават незаконосъобразност на процесното наказателно постановление.
По отношение на възражението на жалбоподателя относно това , че процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно тъй като сщото било издадено в противоречие на материалния закон- ЗДвП и КЗ, съдът намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН в настоящото производство пред съда за разглеждането на настоящата жалба срещу процесното наказателно постановление се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН адм. нарушение е това деяние / действие или бездействие / което нарушава установения ред на държавно управление , извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание , налагано по адм. ред. Следователно за да бъде обективно извършеното от жалбоподателя адм. нарушение , то трябва да бъде виновно , като съгласно чл. 11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК , като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл. 7 ал.2 от ЗАНН.Съгласно разпоредбата на чл. 571 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането / КЗ / Гаранционния фонд изгражда и поддържа Информационен център в който се водят електронни регистри вкл. и електронен регистър за сключените застраховки за гражданска отговорност свързани с притежаването и използването на МПС по смисъла на раздел II буква А т.10.1 от приложение № 1 от КЗ, като информацията относно сключените застраховки респ. полиците по същите застраховки се предоставят от самите застрахователи по тях. В случай , че няма сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите или този сключен такъв договор е бил прекратен и не е подновен, то съгласно разпоредбата на чл. 574 ал.10 от КЗ информационният център е задължен да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им даде срок в размер на 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията , отчета , пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата , теглени от тях е че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно , като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б ал. 1 т.8 от същата наредба - по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал.11 от Кодекса за застраховането , като съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.10 от ЗДвП възпроизведена в разпоредбата на чл. 18 б ал.2 от горепосочената наредба задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация . Тъй като това не е направено понеже са налице само доказателства в тази насока , се установява , че жалбоподателя е управлявал процесното си МПС без да знае за отмяната на регистрацията на превозното средство и по този начин неговото извършено деяние е безвиновно респ. той няма вина за неговото извършване. И тъй като неговото деяние не е виновно извършено , то то съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН не се явява адм. нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателят не е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и приписваното му адм. нарушение по чл. 175 ал.3 от ЗДвП респ. деянието извършено от него съобразно същата адм. наказателна санкция по ЗДвП се явява несъставомерно и затова наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно на това основание. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на съдилищата в Р България изразена в тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 година на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС постановено по тълкувателно дело № 3 № 2022 година ,с която настоящия съд намира , че следва да се съобрази и приложи по настоящото дело.