Решение № 460 от 16.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002105021 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от С. В. М., чрез адв. П. З. И., срещу решение № 1444 от 29.

11. 2022 г. по в. гр. д. № 528/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частите с които, след отмяна на решение № 267058 от 21. 12. 2021 г. по гр. д. № 15441/2019 г. на СГС, ГО, 18 състав, е постановено решение, с което: а/. са отхвърлени предявените от С. В. М. против „Медияпул“ ООД и Б. А. М. искове с правни основания чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, за солидарното осъждане на посочените ответници да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от публикации в електронната медия „Мediapool.bg“ от 12.02.2018 г. със заглавие “Градските съдии не подкрепят С. М. за нов управленски мандат“ и от 16.02.2018 г. със заглавие „Градският съд поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния милионер. На ход е ВСС“ - над сумата 4000 лв. до предявения частичен размер от 60000 лв..“, както и за вреди от публикациите от 19.02.2018 г. със заглавие „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имущественото си“ и от 20.02.2018 г. със заглавие „С. М. влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“; б/. са отхвърлени изцяло предявените от С. В. М. против С. Г. Г. и Фондация „Инфоспейс“ искове с правни основания чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, за солидарното им осъждане, наред с останалите ответници, да заплатят на ищеца сумата 60000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от публикации в електронната медия „Мediapool.bg“ от 12.02.2018 г. със заглавие “Градските 1 съдии не подкрепят С. М. за нов управленски мандат“, от 16.02.2018 г. със заглавие „Градският съд поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния милионер. На ход е ВСС“, от 19.02.2018 г. със заглавие „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имущественото си“ и от 20.02.2018 г. със заглавие „С. М. влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“, както и в частта за разноските.

Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му при съществени процесуални нарушения (повърхностно, едностранчиво и тенденциозно обсъждане на събраните по делото доказателства, обсъждане на преклудирани възражения на ответниците и наличие на основания по чл. 22 ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на председателя на съдебния състав), поради необоснованост на изводите на съда и поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 45, 49 и 53 ЗЗД, чл. 39, 40, 41 КРБ, чл. 10 КЗПЧОС и с практиката на ВКС и ЕСПЧ. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявените искове за солидарно осъждане на всички ответници и в пълните предявени размери.

С отговор на касационната жалба, подаден от ответниците „Медияпул“ ООД, Б. А. М., Фондация „Инфоспейс“ и С. Г. Г., чрез адв. А. К., се излагат съображения за правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 832 от 21. 02. 2025 г. по гр. д. № 5021/2023 г. на ВКС, 1 г.о., на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

При извършването на преценка дали даден факт се е осъществил, съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства за установяване на този факт поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Когато вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като „най-вероятна“, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване и от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради установени по делото обстоятелства извън предмета на медицинското заключение. В този смисъл са становищата, изразени в посочената от касатора практика на ВКС, които се споделят от настоящия състав (е решение № 327 от 03. 04. 2017 г. по гр. д. № 2119/2016 г. на ВС, 4 г.о, решение № 98 от 14. 07. 2022 г. по гр. д. № 2954/2021 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 296 от 05. 04. 2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, 4 г.о., а вторият - в противоречие с решение № 273 от 17. 11. 2017 г. по гр. д. № 4347/2016 г. на ВКС, 4 г.о. и решение № 508 от 18. 06. 2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г. на ВКС, 3 г.о.)

По въпроса, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД, също е формирана практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, част от която е посочена от касатора. В ППВС № 4/23.12.1968 г. е разяснено, че размерите на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, като понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението и които съдът е длъжен да обсъди - характер на увреждането, обстоятелствата при които е извършено, влошаване на здравословно състояние, причинените 2 морални страдания и др. При определяне на размера на обезщетението за вреди, причинени от публикации в електронна медия, следва да се отчетат и следните обстоятелства: брой и тежест на отправените обиди и клевети; продължителността и интензитета на негативното им отражение върху живота на увредения в личен, социален и професионален аспект, както и върху здравословното му състояние; степента, продължителността и интензитета на негативните психични изживявания; възрастта и социалното положение на пострадалия, икономическите условия в страната и др. В посоченото от касатора решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г.о., в служебно известно на настоящия състав решение № 90/12.10.2022 г. по гр.д. № 4641/2021 г. на ВКС, I г.о. и др. се приема, че в случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално, като следва да се отчете кумулираният ефект от деянията в емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице.

Въпросът, свързан с прилагането на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС, е обсъждан в решения на ЕСПЧ решение от 15.11.2022 г. по делото Б. срещу България, по жалба № 59667/2014 г., Четвърто отделение, решение от 8. 10. 2024 г. по делото С. срещу България, по жалба № 17157/2016 г., Трето отделение, решение от 12.07.2007 г. по делото С. срещу България по жалба № 68490/2001 г., П. отделение и др.. Прието е, че когато присъденото в частичен размер обезщетение за неимуществени вреди е непропорционално с присъдените разходи се нарушава чл. 6 пар. 1 от Конвенцията, тъй като е налице ограничение на правото на достъп до съд и справедлив процес. Само сериозни причини могат да оправдаят факта, че присъдените разходи по производството са били равни или по-големи от паричното обезщетение, присъдено на ищеца по дадено дело – например, ако претенцията на страната е била необоснована или силно завишена като размер, отхвърлянето на иска се дължи на небрежност при доказване на претенцията и др., като тези причини следва да бъдат изложени в съдебното решение.

Собственикът на уебсайт (място в интернет, което предоставя информация и услуги на потребителите) е лице, което притежава, контролира и отговаря за функционирането и съдържанието на уебсайта. Той е регистрирал и плаща за домейн (името на сайта и адрес в интернет мрежата) и има правото да го използва, осигурява хостинг (управление на сървърите за съхранение и достъп до уебсайтове), отговаря за съдържанието на сайта (определя какво ще бъде публикувано и носи отговорност за публикуваното), осигурява сигурност (взема мерки за защита от хакерски атаки), спазва законите, свързани с авторското право, личните данни и др. Издател на електронно произведение е лице, което отговаря за създаването, разпространението и управлението на онлайн съдържанието на електронното произведение. Ако собственикът на сайт и издателят на електронно произведение са различни лица, те отговарят, на основание чл. 53 ЗЗД, солидарно за вредите, причинени от публикации с обидно или клеветническо съдържание, тъй като и двамата имат задължение да не допускат публикуване на материали с такова съдържание. С оглед на изложеното, настоящият състав споделя становището в решение № 19 от 15. 03. 2022 г. по гр. д. № 4040/2021 г. на ВКС, 1 г.о., според което, независимо от наличието или липсата на конкретно 3 възлагане на определено лице да състави и публикува статия, собствениците на сайтове носят отговорност за причинените от публикациите вреди, тъй като са предоставили на лицето оторизиран достъп за публикация в тези сайтове.

По основателността на касационната жалба:

Подадената касационна жалба от ответниците „Медияпул“ ООД, Б. А. М., Фондация „Инфоспейс“ и С. Г. Г. срещу въззивното решение в осъдителните му части е върната с разпореждане № 847 от 28. 02. 2023 г., поправено с разпореждане № 1997 от 11. 05. 2023 г., постановени по в. гр. д. № 528/2022 г. на САС, потвърдено с определение № 3375 от 6. 11.

2023 г. по ч. гр. д. № 1515/2023 г. на ВКС, 2 г.о. По тази причина въззивното решение е влязло в сила в частта, с която предявените от С. В. М. против „Медияпул“ ООД и Б. А. М. частични искове с правни основания чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 53 ЗЗД, за солидарното осъждане на посочените ответници да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от публикации в електронната медия „Мediapool.bg“ от 12.02.2018 г. със заглавие “Градските съдии не подкрепят С. М. за нов управленски мандат“ и от 16.02.2018 г. със заглавие „Градският съд поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния милионер. На ход е ВСС“, са уважени за сумата 4000 лв.

По делото е прието за установено от фактическа страна, че в статиите от 16. 02. 2018 г., 12.

02. 2018 г., 19.02.2018 г. и 20.02.2018 г. се съдържат изразите: „скандално известният бивш председател на Софийския градски съд С. М.“, „скандалния милионер“, „разрешил СРС-та по друга скандална разработка“, „най-шумните скандали с него били свързани с отказаната изборна регистрация на СДС, както и със съмнително звучащите политически мотиви по решението около регистрацията на ръководството на главното мюфтийство“, „известен както с близостта си до ДПС, така и със серията скандали, в които бе забъркано името му по време на управленския му мандат от 2004 до 2009 г.“, „експредседателя, известен ….и със серията скандали“, „доказано скандален магистрат“, изразите: „скандално известният бивш председател на СГС С. М.“, „скандално известният бивш председател на най-големия окръжен съд в страната“, „скандален бивш шеф на СГС“, „компрометиран кандидат“, „евентуалният му избор е гаранция за нови скандали в дейността на СГС и това не е предположение, а логично следствие от мандата му начело на съда“. В статията от 20.02.2018 г. се съдържат изрази, с които: се набляга на имущественото състояние на ищеца, прави се внушение, че ищецът е използвал служебното си положение и непозволени средства, че част от „стремителното му забогатяване“ съвпада с времето, през което е бил председател на СГС, че участието в „множество сделки с недвижими имоти“ с участието на покойните родители и „множеството скандали, избухнали докато той бил председател на съда“. В статиите са изложени и твърденията, че ищецът бил в търсене на подкрепата на високопоставени политически фигури, които да окажат влияние върху вота във ВСС, твърдения за „спазаряване“ и за близостта на ищеца до ДПС - „близостта си до ДПС“.

По делото е установено, от заключението на съдебномедицинската експертиза и устните разяснения на експерта в проведеното заседание, че на 19. 02. 2018 г., около 23,00 ч., ищецът бил приет по спешност в Болница „Лозенец“, където е лекуван до 24. 02. 2018 г. Преди хоспитализацията същият е бил с диагностициран хипертонична и 4 гастроезофагеонорефлуксна болест, както и с поставен стент. При хоспитализацията са установени хроничен ерозивен гастродуоденит, язва на онтринума с данни за скорошно кървене, хиатална херния, синдром на М. – В.. Според експерта, установените при приема в болницата заболявания е напълно възможно да са в причинно-следствена връзка с изживян емоционален стрес вследствие на процесните статии. Ако ищецът е бил негативно повлиян от описаните публикации и тяхното съдържание, то те могат да имат връзка с психическото и физическото му състояние, да предизвикат емоционален стрес за същия и да се намират в пряка връзка с влошаването на здравословното му състояние, а в случая са съществували фактори, провокиращи усложнения в здравословното състояние на ищеца. Острото кървене от ГИТ е спешно състояние и се определя като животозастрашаващо. Установените при ищеца заболявания се влошават два пъти годишно, трябва да се спазва диета и да се провежда лечение през целия живот. В съдебно заседание експертът заявява, че в случая са били налице всички фактори, за да се получи такова усложнено състояние. Според вещото лице, свидетелите категорично описват състояние на ищеца, което е характерно и необходимо, за да може пациентът да получи усложненията.