Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4433 от 23.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8845/2023
Вид
Решение № 4433
Подписан
23.07.2024
В сила
31.08.2024
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Георги Кацаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • параграф 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 4433 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Кацаров при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100508845 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба ищеца Ю. Б. Д., чрез адв. А. Т., срещу решение № 7233/09.05.2023г., постановено по гр.д. № 57309/2021г. по описа на СРС, 177-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника Прокуратура на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за сумата 14 500 лева, представляващи разликата над уважения от СРС размер от 500 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 10870/2017г. по описа на СРС, 22-и състав, НО, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба в съда на 05.10.2021г. до окончателното плащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 418.47 лева, представляваща разлика над уважения от СРС размер от 152.37 лева до пълния претендиран размер от 4 570.84 лева обезщетение за забава за периода от 03.08.2018г. до 03.08.2021г.

Във въззивната си жалба ищецът поддържа необоснованост на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. СРС не изложил мотиви как определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, определеният размер не отговарял на социално-икономическите условия в страната.

Прокуратурата внесла обвинителен акт срещу ищеца, неосъждано лице, за тежко 1 умишлено престъпление, воденото наказателно производство се развило в досъдебна и съдебна фаза, като в съдебната се провели общо 7 открити съдебни заседания. Целият този период бил изпълнен със стресогенни събития за ищеца, предвид извършваните процесуално-следствени действия. Моралният характер на вредите логично предполагал презумптивност при доказването им. Участието на ищеца в наказателното производство като обвиняем и подсъдим продължило повече от две години. През този период ищецът бил в постоянно стресово състояние, което му попречило да работи и общува пълноценно с близките си, причинило му епизодични физиологични неразположения, болки, проблеми с паметта и др. с психо-соматичен характер, както и тревожно-депресивно разстройство, което макар и с намалена интензивност, още не било преодоляно. Към момента на привличането към наказателна отговорност ищецът бил в социално-активна възраст, но след привличането роднини и приятели се отдръпнали от него, което засегнало възможностите му за пълноценно социално функциониране. Съседите започнали да обсъждат обвинението, а той изпитвал притеснения, започнал да вдига кръвна захар, имал проблеми със съня. Случилото се отразило и на работата му. Моли решението в обжалваните отхвърлителни части да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което исковете му бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратура на Република България н е депозира писмен отговор на въззивната жалба. В о.с.з. представителят на Прокуратура на Република България я оспорва като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените със жалбата доводи настоящият съдебен състав намира следното:

С нормата на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ законодателят е предвидил отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата от незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето е било оправдано. Във връзка с разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Предвид параграф 1 от ДР на ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД, и даденото задължително тълкуване по т. 11 от ТР 3/22.04.2005г. по т.д. 3/2004г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за търпените неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се определя по справедливост във връзка с чл. 52 ЗЗД като се преценяват особеностите във всеки конкретен случай, както 2 и връзката между вредите и незаконните актове на правозащитните органи. Предвид даденото задължително тълкуване с ППВС 4/1968г. понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства вкл. характер на увреждането, причинител и др. В конкретиката на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, относимите обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение са: тежестта на обвинението, взетите мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, броя и интензивността на извършените с участието на обвиняемите следствени действия, продължителността на наказателното производство, преживените от пострадалите страдания и тяхната интензивност. В този смисъл е и задължителнта практика по решение 233/18.05.2012г. по гр.д. 104/2012г. на ВКС, IV ГО.

За установяване на горепосочените релевантни факти по делото са събрани писмени доказателства – приложената преписка по наказателното производство, вкл. по воденото срещу ищеца досъдебно производство и гласни доказателства, събрани чрез разпита на св. Д. – син на ищеца и св. К.. Изслушано е заключение на СПЕ, неоспорено от страните.

Наказателното преследване срещу ищеца започнало на 17.05.2017г., когато същият бил разпитан по образуваното досъдебно производство, в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка“. В протокола за разпит на ищеца в това му качество изрично било удостоверено, че той бил уведомен, че спрямо него започва наказателно преследване. Видно от съдържанието на връченото му на същата дата постановление за привличане на обвиняем, то било за това, че на 01.08.2016г., в гр. Банкя, ул. ****, се заканил с убийство спрямо К.И.П. с думите „Ще избия цялото ти семейство!“ и това заканване би могло да възбуди у К.И.П. основателен страх за осъществяването му престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК. За това престъпление законът предвиждал наказание лишаване от свобода до 6 години. Веднага след привличането ищецът бил запознат с материалите по делото, посредством предявяване на разследването.

СРП повдигнала и поддържала обвинение с обвинителен акт срещу ищеца за престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК. Образувано било НОХД № 10870/2017г. по описа на СРС, 22-и състав, по което били проведени общо 7 открити съдебни заседания, първото от които било отложено по молба на процесуалния представител на ищеца. По образуваното НОХД № 10870/2017г. по описа на СРС, 22-и състав била постановена присъда от 17.07.2018г., с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан в извършването на същото престъпление. Присъдата не била обжалвана или протестирана, предвид на което с изтичането на законовоустановения 15 дневен срок влязла в законна сила.

3

От привличането на ищеца като обвиняем на 17.05.2017г. до оправдаването му с присъдата от 17.07.2018г., изминал период от повече от една година и два месеца.

По делото за доказване на неимуществените вреди, търпени от ищеца във връзка с повдигнатото му обвинение са ангажирани СПЕ и гласни доказателства чрез разпита на св. Д. – син на ищеца и чрез разпита на св. К..

Съобразно неоспореното по делото заключение на изслушаната по делото СПЕ, от експертния анализ на лекаря-психиатър и проведеното психиатрично изследване, не се установили клинични данни за психично заболяване у ищеца от ранг на психоза, както и за афективно (депресивно) разстройство. Ищецът Ю. Д. не съобщил симптоматика, изводима от воденото срещу него наказателно производство. Не се установявала промяна в личностовите му характеристики и нарушени адаптивни възможности. Нямало промяна и в начина му на живот от проведения срещу него наказателен процес. От споделеното от ищеца Ю. Д. експертът не извежда информация за стресово състояние по време на проведеното наказателно производство срещу него. Споделил единствено, че имал притеснение и най-вече възмущение, че наказателно производство въобще било образувано. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице поддържа изложеното в заключението и не намира основания за промяна в изводите си и след като изслушала разпитите на свидетелите К. и Д.. Пояснява, че ищецът споделил пред нея, че бил притеснен от това, че срещу него се водело наказателно производство, но на преден план било възмущението, че прокуратурата образувала такова дело. Ищецът не споделил при психиатричното изследване да имал влошени стойности при наличното у него заболяване диабет, а сънната му апнея датирала у него още от млада възраст и нямала връзка с водения срещу него процес.

Воденото наказателно производство не било първото в живота на ищеца – имал две ефективни присъди и бил категоризиран като „криминално лице“. Като личност той бил доста самоуверен, с висока самооценка, характерово нямал снижен праг на фрустрация, но все пак при създалата се ситуация притеснението било нормално психологическо чувство. При оценката по реда на чл. 202 ГПК съдът напълно кредитира неоспореното заключение на СПЕ, като обосновано и компетентно изготвено.

Разпитан св. Д. излага, че градът, в който живеели бил малък и с времето много хора разбрали, че се водело дело срещу баща му. Намира, че било логично ищецът да се притеснявал да не го осъдят за това нещо. Той имал налично заболяване диабет и започнал да вдига кръвна захар. Не можел да спи. Оплаквал се, притеснявал се, че хората започнали да говорят и да не го осъдят. Вдигал кръвно, пиел хапчета. По това време вече бил пенсионер. Имал приятели, които се отдръпнали от него след случката.

Понастоящем от време на време говорели, че всичко било минало, но пак говорели за тази случка.

4

Разпитана св. К. излага, че с ищеца били в обща компания от приблизително 10 години. Цялата компания „живеели“ с това съдебно производство. В началото ищецът бил доста емоционален и се вълнувал, че това което се случвало според него не трябвало да се случва. Накрая според свидетеля станал даже „психически нестабилен“.

Свидетелят смята, че ищецът имал „огромни страхове“, че щом се стигнало до тук, най-вероятно ще бъде осъден на стари години и ще лежи в затвора за нищо. Бил обсебващ за цялата компания. Свидетелят знаела, че ищецът посещавал ендокринолог и кардиолог и че ходел по доктори. Смята, че личният му лекар бил извън страната.

При преценката на гласните доказателства във връзка с нормата на чл. 172 ГПК съдът намира, че от същите се установява, че ищецът изпитвал притеснения във връзка с обвинението. Възмущавал се, че въобще срещу него било образувано наказателно производство, както и се тревожел, че е възможно да бъде осъден. В тази си част показанията кореспондират помежду си и са подкрепени от експертните изводи на вещото лице, изготвило СПЕ.

Показанията на св. Д. в частта, че приятелите на ищеца се отдръпнали от него не са подкрепени от никое друго доказателство по делото. Напротив – от показанията на другия разпитан свидетел К. се установява, че ищецът имал своя „компания“ и всичките му приятели съпреживявали заедно с него развилото се съдебно производство.

И двамата разпитани свидетели знаят, че ищецът имал захарен диабет и повишени нива на кръвната захар. Във връзка с тези свидетелски показания СРС допуснал събирането на писмени доказателства във връзка със здравния статус на ищеца. В отговор ищецът, чрез процесуалния си представител депозирал писмена молба, в която посочил, че няма личен лекар в страната, а при необходимост посещавал частни кабинети. Не са представени резултати от проведени му изследвания и констатации на посетените лекари. Така с процесуалното си поведение ищецът сам станал причина да не бъдат доказани твърденията му за влошено здравословно състояние и то във връзка с воденото срещу него наказателно производство.