Решение № 104 от 05.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Варна, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000122 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба от „АГРОТОНИК“ ЕООД, ЕИК 203421622, със седалище гр.Шумен, срещу решение № 42/19.12.2025 г., постановено по т.д.№2/2025 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, с която съдът на осн. чл. 422 ГПК е признал за установено в отношенията между страните по делото, че „Агротоник“ ЕООД по силата на сключен с Държавата, представлявана на осн.чл. 24, ал.12 ЗСПЗЗ от министъра на земеделието и храните на Република България, договор за аренда № Ш-941/16.08.2022 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 7177/04.11.2022г., акт № 168, т.2, преписка 95, на нотариус Й.С. с район на действие РС-Шумен, с рег. № 717 при НК, респ. вписан в Служба по вписванията – гр. Шумен под № 165, том 6-ти, дело № 3013/2022г., с вх.рег. № 7837/04.11.2022г., дължи следните суми:

1/ 110 200,50 лв. – неизплатени арендни плащания за стопанска година 2023/2024г., ведно със законната лихва считано от 04.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата;

2/ 5 003,50 лв. – неустойка върху част от главницата - от 55 100,25 лв., дължима за периода 01.10.2023 г. - 31.01.2024 г. и

3/ 23 345,98 лв. – неустойка върху цялата главница от 110 200,50 лв., дължима за периода 01.02.2024 г. - 04.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2855/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, като е извършил и разпределение на разноските по делото.

1

С твърдения за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при допуснати процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и поради необоснованост, в т.ч. вътрешни противоречия в мотивите, се иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете изцяло. На първо място излага съждения за нарушение принципа за диспозитивно начало, като съдът е присъдил непоискано по вид и размер вземане, като е допуснато и нарушение нормите на чл.309 ТЗ и чл.26, ал.2 ЗЗД. По отношение основателността на неустоечната претенция счита, че крайният извод на съда страда от непълнота в мотивите, а освен това и вътрешно противоречие.

Остава неясно какви критерии е приложил съда при определянето на допустимия редуциран размер на претендираната неустойка, който сам съдът е определил. Навежда доводи за останали неизяснени следните съществени за разрешаването на спора по делото въпроси: 1) дали съответства предвиденият в договора размер на дневната неустойка при забава от 0,2% върху дължимата сума на обичайната икономическа практика при договори за аренда на земеделска земя за периода 2022-2027 година и може ли той да се определи като икономически необоснован или прекомерен с оглед приложимата икономическа и договорна практика и 2) касателно финансовите последици за „Агротоник“ ЕООД от едностранното прекратяване на договора от страна на M3, респ. лишената възможност дружеството да ползва арендуваните площи за срока на договора, както и негативната последица за дружеството от невъзможността да заяви арендните площи за директно подпомагане.

Оспорва пълната дължимост на арендните вноски предвид прекратяването на арендния договор в хода на стопанската година, което съдът е приел като настъпил факт в средата на стопанската година, но въпреки това необосновано е приел установена дължимост на пълния размер на годишната арендна вноска. Счита за недостатъчно изследван въпроса за това дали при едностранно прекратяване преди края на стопанската година насрещното изпълнение се дължи в пълен обем и на какво основание. Липсата на сочения анализ сочи за признак на съществена непълнота в мотивите, което обосновава неправилността на изводите, до които съдът е стигнал. Съдът само формално е определил дължимия размер на главницата, без да изследва правните последици от прекратяването на договора върху обема на дължимото задължение, разграничавайки възникналите от реално дължими задължения, с необходимата преценка на обхвата им, а вместо това е присъдил пълната престация.

Съдът е оставил необсъдени възраженията на „Агротоник“ ЕООД сторени с отговора на исковата молба досежно многократно исканото от негова страна разсрочване на задълженията по договора, обстоятелство установено по делото от събраните гласни доказателства, както и провеждани срещи на управителя на дружеството с Директора на ОД „Земеделие“ гр.

Шумен, писмено известяване на M3 за изпитваните от дружеството финансови затруднения, произтичащи от неблагоприятната световна икономическа обстановка, повишаването на цените на торове и препарати, занижаване изкупните цени на селскостопанската продукция под себестойност, както и увеличено засищане на пазарите с продукция, намалено 2 търсене на реализацията, ниски добиви, а не на последно място и тежките метеорологични условия в района през 2020 година и необходимостта дружеството да се стабилизира финансово след тази ситуация.

Счита, че страната успешно е провела доказването, но съдът е игнорирал факта, че ищецът чрез едностранното прекратяване на договора е ограничил възможността на „Агротоник“ ЕООД да заяви арендуваните площи по линия на директните плащания на площ за получаване на финансово подпомагане за стопанската 2023/2024 година, с което в действителност е спрял действието на съществуващо правно основание, произтичащо от арендния договор към Общинската Служба по Земеделие - гр. Хитрино. С тези си действия ищецът е нарушил добрите нрави, практики и обичаи, довели до едностранно прекратяване на действащия между страните аренден договор, в т.ч. Държавата едностранно е действала от позицията на икономически по-силната страна по договорното правоотношение предвид заложените тежки и неравноправни условия по процесния аренден договор, които възражения са останали неразгледани от съда. В условията на евентуалност, в частта за главната претенция се моли присъдената сума за главница по договора да бъде намалена. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Държавата, представлявана на осн. чл.24, ал.12 ЗСПЗ З от министъра на земеделието и храните на Република България, в който е заявено становище за неоснователност и необоснованост на жалбата с подробно изложени съображения и доводи. Обжалваното първоинстанционно решение намира за валидно, допустимо и правилно, обосновано и постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита за неоснователни оплакванията за ограничаване възможността на ответника да ползва арендните имоти. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, респ, да потвърди първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на съдебноделоводни разноски за въззивната инстанция. В условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция, страните са изразили становище по спора. Отправят насрещни искания по разноските.

Въззиваемата страна е направила искане по чл. 78, ал. 5 ГПК.

За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:

Окръжен съд – Шумен е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, предявен от Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, на основание чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ против „Агротоник“ ЕООД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи обективираните в заповед за незабавно изпълнение № 1319/05.11.2024 г. по ЧГД № 2855/2024г. и издаденият изпълнителен лист № 988/05.11.2024 г., суми, както следва: 110 200,50 лева, представляваща главница по договор за аренда № Ш-941/16.08.2022 г.; лихва за забава върху 3 главницата от 55 100,25 лева за периода 01.10.2023 г. – 31.01.2024 г., за стопанската 2023-2024г.; 61271,20 лева дължими на основание т. 28 от договора за аренда, представляващи неустойка дължима при неизпълнение на арендното плащане, определена в размер на 0,2 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден за периода 01.02.2024 г. – 04.11.2024 година, както и сумата от 3 700,53 лева - внесена държавна такса по заповедното производство.

Въззивната инстанция намира, че решението на ОС – Шумен, с което частично е уважена установителната претенция на ищеца е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК, както и допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност; извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Изпълнен е специфичния фактически състав на предявения иск. Предпоставките за предявяване на иска са кумулативно установени. При съобразяването им, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, настоящият състав на съда намира искът по чл.422, ал.1 ГПК за надлежно предявен (така т.10а ТР № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС) .

Решението, в частта, с което съдът е отхвърлил иска на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, срещу „Агротоник“ ЕООД, за заплащане на неустойка върху главницата за разликата: 2а) над присъдените 5 003,50 лв. до претендираните 13 554,60 лв. върху главницата от 55 100,25 лв. за периода 01.10.2023 г. - 31.01.2024 г. и 3а) за разликата над присъдените 23 345,98 лв. до претендираните 61 271,20 лв. - неустойка върху главницата от 110 200.50 лева за периода 01.02.2024г. - 04.11.2024г., както и е оставил без разглеждане предявеният от Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, срещу „Агротоник“ ЕООД иск за установяване право на вземане на ищеца срещу ответника за деловодни разноски в заповедното производство пред Районен съд - Шумен в размер на 3 700,53 лв., поради недопустимост и е прекратил производството по този иск, като необжалвано е влязло в законна сила.

След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, ВАпС намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството между страните не се оспорват сключването на процесния договор за аренда № Ш-941/16.08.2022 година, както и не са въведени възражения свързани с надлежната легитимация на ищеца Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните.

4

Видно от съдържанието, договорът урежда отношенията между ищеца, в качеството на арендодател, който е предоставил на ответника, като арендатор за временно възмездно ползване земеделски земи от ДПФ в размер общо на 720.394 дка, находящи се в селата Върбак и Каменяк, общ. Хитрино, обл. Шумен, индивидуализирани подробно в т.1 от договора. Не се спори, че тези земи са предоставени за ползване на арендатора. Земеделската земя обект на договора се предоставя на арендатора за отглеждане на едногодишни полски култури (т. 3 от договора). Договорът е възмезден, понеже арендодателят предоставя въпросните земи от ДПФ по т. 1 срещу задължението на арендатора да извършва арендно плащане, за съответната стопанска година (т. 4). Арендното плащане се индексира с коефициента на инфлацията, определен от НСИ за предходния 12-месечн период, в случаите на положителен индекс на инфлация (т. 4.1). При отрицателен или липса на такъв инфлационен индекс, за аредантора остава задължението за заплащане на определеното арендно плащане. Арендните плащания са определени в общ размер на 102 321,73 лева (т. 5.1). Арендаторът дължи арендно плащане в размер на 101 969,71 лева само за частта от арендуваните имоти, която попада в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ – 717.899 дка, на основание чл.24а, ал.9 ЗСПЗЗ, за първата стопанска година 2022/2023г. (т.5.2).