Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20145 от 25.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 9703/2026
Вид
Определение № 20145
Подписан
25.09.2026
В сила
25.09.2026
Състав
Валерия Банкова, Петър Иванов Минчев, Йоана Стоянова Адова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20145 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100509703 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с възражение по реда на чл. 423 ГПК с вх. № 249624 от 07.08.2026г. подадено от длъжника Г. П. П. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 622 от 01.04.2026г., издадена по ч.гр.д. № 8514/2026г. по описа на СРС, 39-ти състав. Във възражението са развити съображения за нередовност на връчването на заповедта за изпълнение. С възражението е направено и искане за спиране на изпълнението по чл. 423, ал. 2 ГПК вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК, като е поискано от съда, в случай че допусне обезпечението при гаранция, да определи размера на гаранцията, която длъжникът да внесе.

Искането за спиране на изпълнението е неоснователно. В хипотезата на чл. 423, ал. 2 ГПК вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК размерът на гаранцията не се определя от съда по реда на чл. 391, ал.

1, т. 2 ГПК, а е законоустановен - размерът на присъдената със заповедта за изпълнение сума съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Както е изяснено с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, "присъдена сума" означава всички присъдени в конкретен размер вземания, с изключение на разноските - в случая това означава, че длъжникът следва да внесе в пълен размер сумата от 153 387,56 евро, за която е издадена заповедта за изпълнение.

Със същото тълкувателно решение е разяснено, че процедурата по искания за обезпечаване /каквото се явява и искането по чл.282, ал.2, изр.първо ГПК, обезпечаващо евентуален изгоден за касатора изход от касационното производство чрез спиране изпълнението на едно несъществуващо според него изпълняемо право/ е уредена в чл.395, ал.2 ГПК, според който съдът се произнася по молбата в закрито заседание в деня на подаването й. Спазването на този препоръчителен законен срок изисква да е упражнено правото на касационно обжалване и да е внесено обезпечение в размерите по чл.282, ал.2 ГПК. В хипотезата на чл.

423, ал. 2 ГПК това означава, че следва да е упражнено правото на възражение пред въззивния съд и едновременно с това да е внесена дължимата гаранция в посочения в чл.

1

282, ал. 2, т. 1 ГПК размер. В случая доказателство за внасяне на гаранцията не е представено, а вместо това се иска от съда да извърши преценка по реда на чл. 391, ал. 1 ГПК, която норма е неприложима. Ето защо, при липса на една от кумулативните предпоставки за спиране на изпълнението, искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.

Що се касае до възражението по реда на чл. 423 ГПК, същото е преждевременно изпратено за разглеждане по същество от Софийския градски съд. Видно от електронната папка на заповедното производство, освен възражението пред въззивната инстанция, длъжникът Г. П. П. е подал и възражение по чл. 414 ГПК, както и молба-уточнение, с която е заявил, че иска от съда да се произнесе по допустимостта на възражението по чл. 414 ГПК и само при условията на евентуалност, в случай че приеме същото за просрочено, да администрира възражението по реда на чл. 423 ГПК. Въпреки това уточнение първоинстанционният съд не се е произнесъл относно срочността на възражението по чл.

414 ГПК по реда, уточнен с т 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а вместо това е пристъпил към администриране на подаденото при условията на евентуалност възражение пред въззивния съд. Наред с това, по делото са постъпили и аналогични възражения по чл. 414 ГПК и по чл. 423 ГПК от другия длъжник "Рондум" ЕООД. От разпореждането на СРС от 31.08.2026г. не става ясно дали делото е изпратено за разглеждане и на това възражение по чл. 423 ГПК и същото не е описано в съпроводителното писмо до СГС. В тази връзка следва да се посочи, че в електронната папка липсват данни за датата, на която съдебният изпълнител е връчил препис от заповедта за изпълнение на "Рондум" ЕООД, тъй като доказателства за това не са представени от ЧСИ /постъпил е само препис от ПДИ, изпратена до Г. П. П. като физическо лице - длъжник/, нито първоинстанционният съд ги е изискал от длъжника или от съдебния изпълнител.

С оглед гореизложеното, не е налице основание за разглеждане по същество на подаденото от Г. П. П. възражение по чл. 423 ГПК, тъй като същото е изпратено преждевременно. Настоящото производство следва да бъде прекратено и делото следва да бъде върнато на СРС за извършване на описаните по-горе съдопроизводствени действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Г. П. П. с правно основание чл. 423, ал. 2 ГПК вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 622 от 01.04.2026г., издадена по ч.гр.д. № 8514/2026г. по описа на СРС, 39-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 9703/2026г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за предприемане на съдопроизводствените действия, посочени в мотивите на настоящото определение.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3