Решение № 95 от 06.12.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Царево, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20242180200474 по описа за 2024 година

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по постъпила жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, срещу наказателно постановление № 62/ 02.10.2024 год. на Директора на басейнова дирекция „Черноморски регион“, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000,00 лева, за нарушение на чл. 48, ал.

1, т. 11 от ЗВ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Алтернативно се иска намаляване на размера на санкцията.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

1

По делото актосъставителя. бяха събрани писмени доказателства.

Разпита се

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 13.08.2024 год. актосъставителя, съвместно със свои колеги, извършили проверка на място и по документи, по изпълнение на условията на Разрешително за водоползване № 23140007/ 27.10.2008 год. При извършената проверка се констатирало, че жалбоподателя не е изпълнил условията по разрешителното, като на КПС 1, 5, 7 в гр. Царево, обл. Бургаска, няма осигурено аварийно захранване. Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 62/ 26.08.2024 год. в който нарушението е описано ясно, точно и изчерпателно. Актът бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и връчен лично. Въз основа на съставения акт, наказващия орган издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ и санкционирано по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.

Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като истинни.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по 2 чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е частично неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и извършено ли е виновно. В случая, въпроса за вината не може да бъде изследва, тъй като посоченото като нарушител в НП лице, е юридическо лица- правно образувание- което не може да има субективно отношение към деянието. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.

14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.

Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директора на РИОСВ, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение- това не се спори и от самия жалбоподател. Предвид това, съда намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗВ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Жалбоподателя, пледира за допуснати нарушения на установената в 3

ЗАНН процедура.

Съда намира тези възражения за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 200, ал. 1 от ЗВ.

Съдът счита, че административно- наказващия орган неправилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което не е наложил наказанието в минималния законоустановен размер.

Ето защо наказателното постановление, следва да бъде измамено в частта му досежно размера на санкцията, а в останалата му част- като правилно и законосъобразно- следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 62/ 02.10.2024 год. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски регион“, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000,00 лева, за нарушение на чл. 48, ал.

1, т. 11 от ЗВ, в частта му досежно размера на наложената санкция, като за извършеното нарушение, налага на Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева и потвърждава наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

4

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5