Решение № 20556 от 12.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20556 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110121350 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен установителен иск на „СК“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя НПП, срещу В. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. Люлин, бл. 520, вх. А, ет. 8, ап. 22, по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено съществуването на парично задължение за сумата от 709,78 лв. – главница по договор за паричен заем № 616306 от 03.01.2022 г. (по-надолу „Договорът“), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.01.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 85,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.01.2022 г. до 05.12.2022 г., както и сумата от 39,89 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2022 г. до 01.01.2023 г.

Ищецът твърди, че на 03.01.2022 г. е сключил договор за паричен заем № 616306 с ответника. Условията и параметрите на договора са съгласно приложения погасителен план към него. Твърди, че сумата от 800 лв. е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, като последният служи за разписка – чл. 4, ал. 1 от Договора. С депозираното заявление по реда на чл. 410 ГПК ищецът е посочил, че ответникът е направил плащания в размер на 596 лв. за погасяване на кредита, като остават дължими претендираните суми. В образуваното ч. гр. д. № 4779/2023 г. по описа на СРС, 53 състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите в заявлението. Ищецът претендира направените разноски в заповедното и в исковото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. К..

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно приобщената преписка по ч. гр. д. № 4779/2023 г. по описа на СРС, 53 състав, се установява, че на 30.01.2023 г. ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 709,78 лв. – главница по Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.01.2023 г. до окончателното 1 плащане, сумата от 85,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.01.2022 г. до 05.12.2022 г., сумата от 236,94 лв., представляваща компенсаторна неустойка, сумата от 200 лв., представляваща неустойка за забава, сумата от 39,89 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2022 г. до 01.01.2023 г., както и разноски в размер на 40 лв. В издадената Заповед № 5942 от 21.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение съдът е включил претендираните суми с изключение на неустойките, като противоречащи на чл. 33 ЗПК.

В законоустановения срок В. К. е подал възражение, поради което съдът е дал указания на „СК“ ООД да предяви установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, получени от ищеца на 23.03.2023 г.

При предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на възникването на договорното отношение с посоченото съдържание и при спазване на изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, както и изпълнение на собственото си задължение да предостави уговорения заем, както и настъпване на предпоставките за изискуемост за всяка вноска и техния размер

От представените по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № 616306 към искане № 9047101, сключен на 03.01.2022 г. в гр. София (офис Люлин) (л. 5-8 по делото), Приложение № 1 с погасителен план към Договора (л. 8 по делото), Стандартен европейски формуляра за предоставяне на информация за потребителски кредити (л. 11-12 по делото) се установява, че между страните в настоящото производство е сключен договор за потребителски кредит. За неговата действителност и последици следва да се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно договореното ответникът следва да върне предоставената в заем сума от 800 лв. с оскъпяване при годишен процент на разходите (ГПР) от 41,32 % и годишен лихвен процент от 35,04 %. В чл. 6, ал. 2 от Договора е уговорена „неустойка“ за неизпълнение на задължението на длъжника за предоставяне на банкова гаранция или на поръчител като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва по Договора.

Ответникът В. К. е извършил плащания в общ размер от 596 лв., видно от заявлението на ищеца по реда на чл. 410 ГПК (л. 6 по ч. гр. д.), като тази сума е недостатъчна за погасяването на задълженията му по кредита.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В посочената разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се съдържа гаранцията за определяне на годишния процент на разходите по кредита като част от договора, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК се определя, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Размерът на законната лихва се изчислява, като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че ГПР в процесния договор за кредит надвишава максимално определения петкратен размер.

Като съдържание ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, които на свой ред в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК законодателят е дефинирал като „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит…“.

Във връзка с горепосочените разпоредби съдът е изследвал и практиката на Съда на Европейския съюз по отношение на прилагането на Директива 2008/48 (отменила Директива 87/102) относно договорите за потребителски кредити. Осигуряването на предварителна информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен 2 съгласно единна математическа формула, е от основно значение за потребителя. Това е така, защото от една страна потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо кредитора, както от гледна точка на способността му да преговаря, така и от степента му на информираност. Това го принуждава да приеме условия, установени предварително от кредитора, без да може да повлиява на съдържанието им (в този смисъл решения по дела С377/14, С-32/14, С-34/13 и С-226/12).

Целта на ГПР следва да се изведе от Съображения 19, 20, от Директива 2008/48, които гласят следното:

„(19)

За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите [(ГПР)], приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в [Европейския съюз]. […] (20)

Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи. […]

Съгласно Чл.3 от Директивата, буква ж)

„общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия;

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/2019 г., в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.

Определение от 16.11.10г. по дело С – 76/10 – Словакия, което предвижда ,че Директива 87/102 за потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО /сега директива 2008/48/ЕО/ трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд служебно да прилага разпоредбите, които транспонират във вътрешното право чл.4 от последната директива и предвиждат, че непосочване на ГПР в договор за потребителски кредит, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски. ГПР е уреден свръх повелителни норми на закона – чл.19, ал. 4 ГПК, поради което съдът следи служебно за нейното спазване. В този смисъл Решение от 4.10.2007 г. по дело C‑429/05 на СЕС, с което се постановява, че на защитата на потребителите предвидена в Директивата за потребителския кредит следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като 3 националният съд е длъжен служебно да преценява да ли са спазени специалните изисквания.

Кредиторът има задължение да посочи по ясен и разбираем за потребителя начин всички разходи, включени в ГПР, за да може длъжникът да направи преценка преди сключване на договора. Включването на клаузи по съдържание с кратки срокове и високи изисквания за изпълнение на задължения за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, които при неизпълнение да носят допълнителна финансова тежест по кредита за длъжника, са в нарушение на гореизброените задължения за кредитора при потребителски заем. Обратното виждане би противоречало както на предвидените гаранции в ЗПК за защита на по-слабата страна, така и на тълкуването в горепосочената съдебна практика. Налага се извод, че уговорките на чл. 6 от договора нямат друга цел освен създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнителна погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т. е. последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползването на заетата сума (виж в този смисъл определение № 11696 от 05.10.2023 г. по ч. гр. д. № 866/2023 г. на СГС и Решение № 3939 от 17.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12826/2022 г., определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д.

№ 13336/2019 г. и решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. ).

Приема се, че кредиторът като професионалист, е длъжен да направи преценка на възможността на кредитополучателя да върне кредита, съответно да даде надлежно обезпечение на предоставения му кредит. Предвиждането на санкция за потребителя, ако не осигури обезпечение, всъщност цели освобождаване на кредитора от изпълнение на задължението му по чл. 16 от ЗПК и чл. 8 от Директива 2008/48 и е опит за прехвърляне на същото в отговорност на потребителя. В тежест на кредитора е да проучи предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването му и да не допуска предоставяне на кредити без предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните последиците от неизпълнение на това задължение на кредитора в патримониума на потребителя е в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.