Определение № 811 от 05.07.2023, Районен съд - Лом

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 811 гр. Лом, 05.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ, като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20231620101166 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявена Искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: **** , със седалище/адрес на управление: гр. ****, законен представител: Ю. Х. Ю., изп. директор, пълномощник: юрк. И. Н., с установителни искове, по които да се постанови Решение, с което да се признае за установено, че Н. В. Т., с ЕГН:********** , с посочен в Исковата молба адрес: гр. ****, следва да заплати на ищеца сумата от 308,47 лв. /триста и осем лв., 47 ст./, представляваща: главница в размер на 287,84 лв. /двеста осемдесет и седем лв., 84 ст./; договорна лихва /възнаградителна/ за периода 15.08.2018 – 16.10.2018 г. в размер на 12,29 лв.

/дванадесет лв., 29 ст./ и лихва – обезщетение за забава за периода 15.08.2018 – 17.01.2019 г. – в размер на 8,34 лв. /осем лв., 34 ст./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 01.02.2019 г., до изплащане на вземането, както и сумата 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лв.) разноски по делото, представляваща държавна такса 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 150,00 лв. , както и разноските по делото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – суми по ч. гр. д. № 186/2019 г. по описа на РС - гр. Лом, по което е постановена Заповед № 147 от 04.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Съдът, след като се запозна с гр. д. № 1166/2023 г. по описа на РС - гр.

Лом, и при извършена служебна проверка по ч. гр. д. № 186/2019 г. по описа на РС - гр. Лом, установи следното:

Ч. гр. д. № 186/2019 г. по описа на РС - гр. Лом е образувано по повод предявено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 1452 от 01.02.2019 г.

По повод подаденото заявление е издадена Заповед № 147 от 04.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от 1

ГПК, по която длъжникът Н. В. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, да заплати н а кредитора "ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр. ****, законни представители: В. А. Г. и А. Ч.

Д., Изпълнителни директори, чрез пълномощника: В. С. С., юрисконсулт, телефон: ****, сумата от 308,47 лв. /триста и осем лв., 47 ст./, представляваща: главница в размер на 287,84 лв. /двеста осемдесет и седем лв., 84 ст./; договорна лихва /възнаградителна/ за периода 15.08.2018 – 16.10.2018 г. – в размер на 12,29 лв. /дванадесет лв., 29 ст./ и лихва – обезщетение за забава за периода 15.08.2018 – 17.01.2019 г. – в размер на 8,34 лв. /осем лв., 34 ст./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 01.02.2019 г., до изплащане на вземането, както и сумата 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лв., 00 ст.) разноски по делото, представляващи държавна такса - 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 150,00 лв.

С Разпореждане от 04.02.2019 г. е постановено незабавно изпълнение на издадената Заповед № 147 от 04.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 186/2019 г. по описа на РС - гр. Лом. Издаден е и изпълнителен лист.

Заповедта е връчена на длъжника Н. В. Т., ЕГН **********, от гр. **** , ведно с Покана за доброволно изпълнение изх. № 30128/31.12.2019 г., по изп. д. № 20197480401295 на ЧСИ при МОС М. И., рег. № *** в КЧСИ , по реда на чл. 47 о т ГПК на 13.02.2020 г., за което съдът е уведомен от ЧСИ М. И. с писмо изх. № 6439/06.03.2023 год.

С разпореждане № 260112 от 27.04.2023 г. на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си по отношение на длъжника Н. В.

Т., ЕГН **********, от гр. ****, в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса от 125,00 лв.

Съобщението, ведно с Разпореждане № 260112 от 27.04.2023 г. по ч. гр. д. № 186/2019 г. по описа на РС - гр. Лом, е получено от заявителя на 16.05.2023 г.

Установява се от приложената товарителница, че Исковата молба по настоящото дело, е предявена на 30.06.2023 г.

При служебно извършена проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, съдът намира предявения иск за недопустим. Съображенията за това са следните:

По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 4 от ГПК, предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 4 от ГПК да предяви иска, с оглед на връчването на Заповедта по реда на чл. 47 от ГПК. В настоящия случай, срокът за ищеца/заявител започва да тече от 16.05.2023 г. и изтича на 16.06.2023 г. включително, като Исковата молба е подадена на 30.06.2023 г. Спазването на установения от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на 2 кредитора от извършеното връчване по чл. 47 от ГПК. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск да извърши преценка по допустимост. Позовавайки се на тези задължителни за съдилищата разяснения, настоящият съдебен състав приема, че следи служебно за едновременното наличие на две предпоставки за допустимостта на иска: 1) издадена Заповед за изпълнение и 2) спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд. При положение, че посочените предпоставки не са налице, съдът следва да прекрати производството по делото като недопустимо и да върне Исковата молба. В същия смисъл са и Решение № 60328 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 760/2021 г., 4-то гр. отд. на ВКС; Решение № 78/06.06.2012 г. по търг. дело № 511/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и Решение № 89/02.06.2011 г. по търг. дело № 649/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема това разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, аргументирано в цитираната практиката на ВКС, която е формирана по реда на чл. 290 от ГПК при точно приложение на процесуалния закон и е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към нея.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че Исковата молба по повод на която е образувано настоящото дело, е подадена извън срока по чл.

415, ал. 4 от ГПК.

Предвид изложеното предявеният иск се явява недопустим, поради което, на основание чл. 130 от ГПК, Исковата молба следва да бъде върната, а делото - прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА молбата на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“

ЕАД, ЕИК: ****, със седалище/адрес на управление: гр. ****, законен представител: Ю. Х. Ю., изп. директор, ведно с приложенията към нея.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1166 по описа за 202 3 година по описа на Районен съд –Лом.

Фактическото връщане на приложенията , подадени до РС – Лом , да се извърши след влизане на Определението в сила.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен 3 съд – Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4