Решение № 111 от 05.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500183 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. К. Г. против решение № 260023/14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 131/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., в частта, в която е отхвърлен искът й по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до претендираните 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата. Жалбоподателката твърди, че решението в тази част е неправилно поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не отговарящо на възприетите от практиката стандарти и размери на обезщетенията, поради което моли съда да отмени в тази част и вместо това да постанови друго решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата и всички направени по делото разноски. Оспорва жалбата на П. Р. Б. като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Постъпила е въззивна жалба и от П. Р. Б. против същото решение в 1 частта, в която тя е осъдена да заплати на Т.Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2016 г. до окончателното й изплащане, 10 лв. разноски по делото и 830 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. В жалбата се твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно поради нарушаване на материалния закон при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и поради неправилна преценка на събраните доказателства, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск или да намали присъденото обезщетение до справедлив размер. Не е взела становище по подадената от Т.Г. въззивна жалба. Оспорва началния момент на законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди.

Контролиращата страна П. Р. Б. в качеството й на страна по чл. 10, ал.

1 от ЗОДОВ счита, че жалбата на Т.Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а тази на Прокуратурата следва да бъде уважена, като бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Прави възражение за погасителна давност на вземането за лихва за забава за периода преди 18.01.2018 г.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Т. К. Г. против П. Р. Б. обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че през 2012 г. узнала за образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1 от НК по повод дейността на ЕТ „М. т. – Т.Г.“, нейна собственост, при установяването и декларирането на данъчни задължения, на 21.07.2015 г. по сл.д. № **/**** г. по описа на ОСлС при ОП П. й било повдигнато обвинение за това, че на 31.03.2008 г. е избягнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи 2 размери, формирани от доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от наем за 2007 г., потвърждавайки неистина в подадена годишна данъчна декларация, в хода на досъдебното производство повече от четири години била привиквана, разпитвана и проверявана, а на 19.04.2016 г. било прекратено наказателното производство поради липса на извършено престъпление. В исковата молба се твърди също, че това бил първият й сблъсък с прокуратура и полиция и преживяното за нея било изключително неприятно, изживяла психоемоционален стрес, огромен шок от повдигнатото й обвинение, месеци наред не можела да се успокои, поддържала високо кръвно налягане, не можела да спи, не се хранила, плачела по цели нощи, отслабнала с 20 кг., наложило се да потърси професионална помощ от психиатър, доброто й име в бизнес средите било накърнено, а бизнесът й – сринат, развила чувство за тревожност и безпокойство, повече от три години приемала успокоителни лекарства, но и до настоящия момент не е преживяла случилото се и изпитва последиците от преживения стрес. Доколкото с действията си ответникът й е причинил горепосочените неимуществени вреди, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди П. Р. Б. да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2016 г., датата на прекратяване на наказателното производство, до окончателното й изплащане.

Претендира разноски за процесуалния си представител адвокат по реда на чл.

38, ал. 2 от ЗА.

Ответникът П. Р. Б. оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Счита, че претендираният размер на обезщетението е силно завишен и не отговаря на принципа за справедливост и установената съдебна практика в сходни случаи. Моли да бъде освободен от отговорност на основание чл. 5 от ЗОДОВ поради това, че с неправомерното си поведение ищцата сама е дала повод за наказателно преследване, а ако съдът не възприеме това становище, прави искане отговорността му да бъде намалена по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

С обжалваното решение е осъдена П. Р. Б. да заплати на Т. К. Г. 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, тревожност, притеснения, които вреди са претърпени в резултат на воденото срещу нея наказателно производство по сл.д. № **/**** г. по описа на ОСлО при ОП П., което е било прекратено, ведно със законна 3 лихва върху сумата, считано от 01.06.2016 г. до окончателното й изплащане, искът е бил отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., като е отхвърлен и искът за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 19.04.2016 г. – 31.05.2016 г., а П. Р. Б. е осъдена да заплати на Т. К. Г. 10 лв. разноски по делото за държавна такса и на адвокат С.Н. от АК - П. 830 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно с уважената част от иска.

Решението е обжалвано от ищцата в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, а от ответника в осъдителните му части, в които части то е предмет на въззивното производство, а в частта, в която искът по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за периода 19.04.2016 г. – 31.05.2016 г. решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Не се спори между страните и от приетите по делото писмени доказателства и приложеното сл.д. № **/**** г. по описа на ОСлС при ОП П. се установява твърдяната от ищцата фактическа обстановка, а именно:

Въз основа на уведомление по чл. 205 от НПК от Н** - ТД П. във връзка с извършена данъчна ревизия, завършила с РА № 1*********/******** г., получено в ОП - П. на 10.01.2012 г., е образувана преписка вх. № 250/2012 г., с постановление от 23.01.2012 г. на прокурор при ОП - П. е образувано ДП № **/**** г. срещу неизвестен извършител за това, че при условията на продължавано престъпление за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2011 г. в гр. П. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като не е подал декларация и е използвал документ с невярно съдържание – фактури, което е престъпление 4 по чл. 255, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1 т. 1 и т. 6 от НК във вр. с чл. 26 от НК.

С постановление от 23.01.2012 г. на прокурор при ОП - П. разследването по образуваното досъдебно производство е възложено на следовател при Окръжен следствен отдел при ОП - П..

С постановления от 13.03.2012 г., 16.03.2012 г., 26.09.2013 г., 01.12.2014 г., 14.04.2015 г., 22.07.2015 г. и 21.10.2015 г. на следовател в ОСлО при ОП - П. е възложено извършване на разпит на свидетели във В., М., В. и С. или установяване местонахождението на нови свидетели, като част от тези процесуално-следствени действия са извършени в периода 18.03.2012 г. 10.11.2015 г., разпитани са и други свидетели от следовател в ОСлО - П. и е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

За същия период е изискана на няколко пъти информация от ТД на Н** - П., както и такава от „П. б.“ АД – С., АС - П. и О. П..

Досъдeбното производство е било спирано няколко пъти от прокурор при ОП - П. /с постановления от 25.07.2014 г., от 09.03.2015 г. и от 24.07.2015 г./ и след това е било възобновявано /с постановления от 04.09.2014 г., от 26.03.2015 г. и от 02.10.2015 г./.

С постановление от 21.07.2015 г. на следовател в ОСлС при ОП - П. Т.

К. Г. е привлечена като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер – чл. 255, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1, т. 2 от НК за това, че на 31.03.2008 г. в гр. П. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 103 207,65 лв. за 2007 г., формирани от доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от наем за 2007 г., представляващи дължим данък общ доход по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като е потвърдила неистина в подадена декларация – годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. вх. № *********/******** г. на ТД на Н** - П., Приложение № 2 Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец „М. - т.-Т.Г.“ - П. и Приложение № 4 Доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, като същия ден и на 09.11.2015 г. тя е разпитана като обвиняем.

С постановление от 19.04.2016 г. на прокурор при ОП - П. е прекратено наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, т.е. поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление.

Страните спорят относно датата на влизане в сила на това 5 постановление.

Съдът приема, че по принцип доказателствената тежест за установяване на този факт лежи върху ответника, който в качеството си на издател на постановлението следва да установи кога и по какъв начин го е връчил на всички заинтересувани страни, дали то е било обжалвано от някоя от тях и кога е влязло в сила.

Единственото събрано доказателство в тази насока обаче са показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка М. А. /дъщеря на ищцата/, които съдът като отразяващи нейни преки впечатления и на практика неоспорени от ответника кредитира. От показанията на посочената свидетелка се установява, че през 2016 г. тя живеела в С., но при едно от пътуванията си да види майка си през май 2016 г. около Великден намерила в пощенската й кутия писмо, съдържащо известие за прекратяване на наказателното производство.

Предвид факта, че Великден е бил на 01.05.2016 г., съдът приема, че на тази дата Т.Г. е научила за постановлението за прекратяване на наказателното производство, не го е обжалвала до 09.05.2016 г. /доколкото последният ден от срока е 08.05.2016 г., неделя, той изтича в първия работен ден/ и то е влязло в сила на 10.05.2016 г. /чл. 243, ал. 4 от НПК/.