Решение № 2173 от 12.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2173 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100506023 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 4019/16.03.2023 г. по гр.д № 60830/2021 г. по описа на СРС, 27 с-в по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против К. М. Я. осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца, както следва: сумата от 3 517,01 лв., представляваща стойност за потребена топлинна енергия за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г. за топлоснабден имот в гр.София. ул. *******, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, 553,08 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.10.2021 г., както и сума в размер на 34.17 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането.

С решението искът е ОТХВЪРЛЕН за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 3 819.72 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м. 06.2018 г. за главница за ТЕ като погасен по давност, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 600.68 лв., както и искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,00 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 13.10.2021 г.

Подадена е въззивна жалба от 30.03.2023 г. от ответника К. М. Я. против решението в частта, с която предявените против него искове са уважени като основателни относно главницата за ТЕ, лихва за забава върху главницата за ТЕ и главница за дялово разпределение. Излага в жалбата, че решението е неправилно, понеже на първо място само въз основа на данъчна декларация не могло да се приеме 1 за доказано качеството потребител на въззивника; второ неправилно въззивникът е осъден да заплати суми за главница за дялово разпределение при недоказан размер и дължимост на сумата на въззиваемия. Оспорва да дължи лихви.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 17.05.2023 г., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението следва да бъде отменено в обжалваната част.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Установява се от удостоверение за наследници от 23.11.2022 г., че Д.И.Р. е починала през 2000 г. и е оставила двама наследници – своите деца въззивникът и Б.

Я.а. Б. Я.а е починала през 2002 г. и съгласно удостоверение за наследници от 18.01.2022 г. нейн единствен наследник е брат й, въззивникът К. М. Я.. По този начин се установява, че К. М. Я. действително е наследник на Д.И.Р. и на Б. Я.а.

Недоказано обаче при условията на пълно и главно доказване е останало ответникът К. М. Я. да е собственик или ползвател на процесния имот вкл. по линията на наследственото приемство. Не е представен титул за собственост в полза на ответника или негов наследодател. На ищеца са издадени исканите от него съдебни удостоверения за снабдяване с доказателства. Видно от писмо от СО р-н „Красно село“ в района не се съхраняват данни за извършена покупко-продажба относно процесния имот.

Съгласно писмо от СО, Направление „Архитектура и градоустройство“ от 20.01.2023 г. в архива не се съдържа досие относно блока, в който се намира процесният имот. Съгласно декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 38807/27.04.1998 г. наследодателят на въззивника Д.И.Р. действително е декларирала процесния топлоснабден имот. Това обаче не обуславя несъмнен извод за принадлежността на правото на собственост върху имота от ответника, нито за учредено в негова полза право на ползване върху процесния топлоснабден имот.

Ответникът е оспорил своевременно с отговора да е потребител на ТЕ като собственик или ползвател на имота; оспорил е и представената данъчна декларация с молба от 15.11.2022 г. Представената декларация е от 27.04.1998 г. и видно от нея е подадена от Д.Р., поради което не може да се приеме, че съдържа извънсъдебно признание относно неизгодни за ответника обстоятелства.

Решението следва да бъде отменено, а исковете – отхвърлени като неоснователни изцяло.

По разноските. Ответникът в хода на първоинстанционното пр-во е защитаван по силата на договор от 21.07.2022 г. от адв. Ч. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и 2 като допълнение на присъдените с решението 43,43 лв. за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени още 356,57 лв. За въззивното пр-во въззивникът е сторил разноски от 95,34 лв. дт, претендират се и 720 лв. адвокатско възнагреждение, заплатени в брой съгласно договор от 04.04.2023 г. С молба от 04.12.2023 г. въззиваемият прави възражение за прекомерност, което е неоснователно предвид предвидените минимални размери съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Предвид изхода на спора на въззивника се дължат 815,34 лв. Така мотивиран, Софийски градски съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4019/16.03.2023 г. по гр.д № 60830/2021 г. по описа на СРС, 27 с-в, В ЧАСТТА, с която по предявените от „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, против К. М. Я.

ЕГН: **********, гр.София. ул. *******, осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата от 3 517,01 лв., представляваща стойност за потребена топлинна енергия за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г. за топлоснабден имот в гр.София. ул. *******, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, 553,08 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.10.2021 г., както и сума в размер на 34.17 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, против К.

М. Я. ЕГН: **********, гр.София. ул. *******, осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 3 517,01 лв., представляваща стойност за потребена топлинна енергия за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г. за топлоснабден имот в гр.София. ул. *******, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, 553,08 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.10.2021 г., както и сума в размер на 34.17 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Д. Й. Ч., САК, допълнително възнаграждение за исковото производство пред районния съд в размер на 356,57 лв.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на К.

М. Я. ЕГН: **********, гр.София. ул. *******, сумата от 815,34 лв.- разноски пред втората инстанция.

3

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем сървисиз“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4