Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 38 от 11.03.2026, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно наказателно дело 62/2026
Вид
Определение № 38
Подписан
11.03.2026
В сила
11.03.2026
Състав
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАВЛОВ, ЯВОР ПЛАМЕНОВ ТОМОВ, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Търговище, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно частно наказателно дело № 20263500600062 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава XXII-ра от НПК, във вр. с чл. 250, ал. 5, изр.

2-ро от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от Е. Х. Е. от с.Дългач, общ.Търговище, чрез повереника му адв.А. Н. от ТАК, против разпореждане № 103/06.02.2026 г. по НЧХД № 43/2026 г. по описа на РС Търговище, с което и на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по делото.

В частната жалба са наведени доводи за това, че разпореждането на РСТ е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че неправилно районния съд е приел, че в тъжбата са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от подсъдимия престъпление по чл.144, ал.3 от НК – „закана с убийство“, което е престъпление от общ характер. Заявява също, че изложените в тъжбата обстоятелства са за извършено престъпление осъществяващо не закана за убийство, а закана за извършване на престъпление против личността на тъжителя – саморазправа, нападение и нарушаване на телесната му неприкосновеност. Прави се искане ОСТ да отмени разпореждането за прекратяване и върне делото на РСТ за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд Търговище, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено, че частната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна, поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по реда на чл.247, ал.1, т.2 от НПК – по частна тъжба от Е. Х. Е. от с.Дългач, общ. Търговище, чрез повереник адв.А. Н. от ТАК, против С. М. К. от с.Дългач, общ. Търговище.

С разпореждане № 69/28.01.2026 г. съдията-докладчик е преценил, че липсва документ за внесена по сметка на РС - Търговище държавна такса в размер на 12 лв. за образуване на НЧХД, при което е оставил тъжбата без движение, като указал на тъжителя в 7- дневен срок да отстрани нередовностите, като в противен случай тъжбата ще бъде върната и делото прекратено. В указания му срок тъжителя внесъл сумата 6.13 евро държавна такса по сметка на РСТ.

При тази фактология съдията-докладчик е преценил, че посочените фактически твърдения в тъжбата съдържали признаците на престъпление, което се преследва по общия 1 ред - чл.144, ал.3, т.1 във вр. с ал.1 от НК (закана с убийство), доколкото се твърдяло, че подсъдимия се е заканил на тъжителя, че ще го убие и ще го вкара в гроба. Посочено е също, че съдът не е обвързан с изводите на прокурора в постановлението от 29.08.2025 г. за отказ да се започне досъдебно производство, тъй като в случая се касаело за хипотеза на изначална липса на възможност за разглеждане на обвинението (а не - установяване в хода на съдебното следствие, в резултат на процеса на доказване, че престъплението е от общ характер), поради което и разпоредбата на чл.287, ал.7 от НПК се явява неприложима /в т.см. е посочено и р.№ 500/19.02.2015 г. по к.д. № 1464/2014 г. на I н.о. на ВКС/. При тези обстоятелства и след като преценил, че процесуалният ред не допуска да се образува съдебно производство въз основа на директно подадена до съда тъжба, без делото да е преминало през досъдебна фаза, РСТ е намерил, че в случая наказателното производство следва да се прекрати изцяло – извод, който не се споделя от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 о т НПК, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. Правилото на цитираната норма предвижда, че тъжбата трябва да бъде писмена да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, за обстоятелствата на престъплението, да бъде приложен документ за внесена държавна такса и да бъде подписана от подателя.

В производството по наказателни дела от частен характер, частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, какъвто има по делата от общ характер, съответно предназначението й е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях.

Поради това и за да бъде гарантирано в най-пълна степен правото на защита на подсъдимия, следва тъжбата да съдържа описание на фактите на извършеното деяние, времето, мястото и начина, по който то е извършено. Това е необходимо и с оглед правилното определяне на правната квалификация на деянието от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд, който да разгледа делото.

Правилно в тази връзка първата инстанция е преценила, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, но само досежно липсата на документ за внесена държавна такса. В разпореждането си, с което е оставил без движение частната тъжба, РСТ не е давал указания за посочване на съставомерни признаци на деяние от частен характер, каквито несъмнено се съдържат в тъжбата. Ясно е посочена датата на престъпното деяние – 30.07.2025 г., мястото на извършване, изложени са конкретни обстоятелства относно действията на подсъдимия и най-вече изрично е посочено, че в резултат на тези действия тъжителят завява – „Разбира се той не може да ме убие, тъй като аз съм по-силен и млад от него, но може да ме нарани и да ми създаде проблеми със здравето“. Според частния тъжител тези действия на подсъдимия представляват престъпление по чл.144, ал.1 от НК, което несъмнено от частен характер.

Ето защо, въззивният съд счита, че тъжителят не навежда доводи, които да са елементи от обективната страна на престъпление по чл.144, ал.3 от НК – закана с убийство, което е престъпление от общ характер. Освен това, самият тъжител не посочва никъде изрично престъплението по чл.144, ал.3 от НК като обвинение, но това не е и необходимо, доколкото тъжбата трябва да съдържа само обстоятелствата на престъплението, но не и неговата правна квалификация. Ноторно известно е, че това за какво престъпление се е потъжил частния тъжител, се определя от фактическите обстоятелства, изложени в тъжбата, а не от посочената в нея правна квалификация. Съдът е този, който има правомощието да правилната правна формулировка на обвинението, както и задължението да уточни и поправи /ако е нужно/ погрешната правна квалификация, като изхожда единствено от изложените в тъжбата или установени на съдебното следствие факти – принципни положения, намиращи подкрепа в теорията и практиката на ВКС - вж. Наказателен процес на РБ, акад.Ст.Павлов, обща част, 1996 г. стр.199, р.№ 472/16.10.2001 г. по н.д.№424/01 г., ІІ н.о. и р.№184/30.06.2014 г. по н.д.№ 68/ 2014 г. на І н.о./. Ето защо настоящият състав 2 намира, че разпореждането на съда следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционният съд, който ако прецени, да даде съответни задължителни указания на частния тъжител във връзка с допълване и конкретно посочване на фактите, въз основа на които твърди, че на 30.07.2025 г. подсъдимия К. е извършил престъпление от частен характер, като бъдат ясно указани и последиците, които ще последват за частния тъжител при неотстраняване на недостатъците в срок, а именно прекратяване на наказателното производство. Само по този начин, съдията–докладчик, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, може да установи описаните в тъжбата факти на кое конкретно престъпление сочат и дали същото се преследва по тъжба на пострадалия и едва след това да реши дали да продължи разглеждането на делото или прекратяването на наказателното производство и изпращане на делото по компетентност на РП Търговище.

Ето защо, атакуваното разпореждане се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото бъде върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане рег.№ 103/06.02.2026 г. постановено по НЧХД № 43/2026 г. по описа на РС Търговище, с което и на основание чл.250, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК е било прекратено наказателното производство по делото.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3