Определение № 301 от 21.04.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 75/2023
- Вид
- Определение № 301
- Подписан
- 21.04.2023
- В сила
- 21.04.2023
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76, ал.9 · Закон за българските лични документи
- чл.127а · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301 гр. Ловеч, 21.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500075 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.250 ГПК.
По делото е постъпила молба от адв.В. А. от ЛАК - пълномощник на М. А. Я., като майка и законна представител на малолетната А. Г. А, с посочено правно основание чл.250 ГПК за допълване на определение № 188 от 06.03.2023 г. на ЛОС.
Излага, че с цитираното определение ЛОС е потвърдил изцяло атакуваното определение на Районен съд Троян, с което е прекратено производството по гр.д. № 231/2022 г. поради липса на компетентност.
Посочва, че ЛОС е изложил съображения за международната компетентност на съдилищата относно родителската отговорност и издръжката, като се е позовал на Регламент №
2201/2003 г. /ЕО/, отчитайки постоянното местопребиваване на детето в Германия, поради което приема, че компетентен е съдът в Германия. Изтъква, че в определението на ЛОС не са изложени мотиви относно компетентността на чужд за РБългария съд, който да решава споровете за издаване на български документ за самоличност задграничен паспорт и пътуване на детето извън РБългария с основание чл.127а от СК. Счита, че съдът не се е произнесъл относно компетентността на българския съд по иска по чл.127а от СК, който иск не се отнася нито до родителската отговорност, нито до издръжката на дете. Детето, което е български гражданин, е без документ за самоличност поради изтичане срока 1 на паспорта му на 19.05.2022 г. и не може да пътува свободно без съгласието на баща си. Твърди, че искът по чл.127а от СК се отнася до вътрешни отношения на РБългария и не е обвързан от местожителството на детето, поради което компетентен да разгледа този иск е РС – Троян.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който допълни определението си, като се произнесе и относно прекратяване на делото от ТРС по иска по чл.127а от СК и уважи частната жалба в тази част.
В срока по чл.250, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от насрещната страна.
Съдебният състав приема, че молбата за допълване на определението е процесуално допустима, но неоснователна поради следните съображения:
В определението си по чл. 274, ал. 1 ГПК въззивният съд изрично е посочил в какво се състои предмета на спора – прекратяване на производството по гр.д. № 231/2022 г. по описа на ТРС в частта по предявените от М. А. Я., като майка и законна представител на малолетната А. Г. А искове за издаване на задграничен паспорт и пътуване на детето в чужбина с основание чл. 127а СК и по иска за издръжка поради липса на международна компетентност на ТРС. В цитираното определение ЛОС е изложил подробни доводи във връзка с направените от частния жалбоподател оплаквания, като е цитирал и съдебна практика на ВКС. Надлежно мотивиран е и решаващия правен извод досежно предявения иск с правно основание чл.127а от СК, за който е налице произнасяне в диспозитива на определение № 188/06.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 75/2023 г. по описа на ОС Ловеч, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.250 от ГПК и непроизнасяне на съда по цялото искане.
Във връзка с изложените в искането съображения отново следва да се посочи, че цитирания Регламент №
2201/2003 г. /ЕО/ относно международната компетентност на българския съд по предявения иск с правно основание чл.127а от СК, касаещ малолетното дете на страните, е акт с общо приложение във всички държави-членки и разпоредбите му имат приоритет пред нормите на българското законодателство. Поради това не може да се обоснове компетентност на сезирания български съд да разреши спора по чл.127а от СК, по който се иска разрешение за издаване на международен паспорт на детето и разрешение за пътуване извън България 2 без съгласието на бащата с аргументи от разпоредби, съдържащи се във вътрешното право – в случая СК. Този извод следва от обстоятелството, че няма данни детето да има основна връзка с РБългария, независимо че е български гражданин, а има обичайно местопребиваване в Германия.
Майката също има трайно установено местопребиваване в Германия, което е установено от представените пред ТРС доказателства. По идентичен казус подробни мотиви са изложени и в определение № 404 от 30.09.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3331/2019 г., III г.о., ГК, с което е оставена без разглеждане подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение, с което е оставено без уважение частната жалба срещу определението на районния съд в частта, с която е прието, че българският съд не е компетентен по предявения иск по чл.127а от СК, вр. с чл.76, ал.9 ЗБЛД. Частната жалба е оставена без разглеждане, защото съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията, постановени по иск с правно основание чл.127а от СК, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
С молбата в настоящето производство на практика се цели отмяна на постановения съдебен акт, а не допълване, което е недопустимо.
Евентуалното допълване на мотивите не би довело до промяна на диспозитива на съдебния акт на ЛОС в обратен смисъл.
Мотивиран от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.В. А. от ЛАК пълномощник на М. А. Я., като майка и законна представител на малолетната А. Г. А, за допълване на определение № 188 от 06.03.2023 г. на ЛОС по реда на чл.250 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4