Решение № 3988 от 14.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3988 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330108817 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 441 от ГПК и чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ.

Ищците А. К. С., ЕГН: **********, от ** ** **** **************** и И. Д. К., ЕГН:

**********, от ** ** **** ****************, и двамата чрез пълномощник адв. И. П., са предявили против **********, рег. № *****, с адрес: ** ** **** ****************, иск за осъждане на ответника да им заплати сумата от 471 лева, представляваща направени разходи- претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно постановление за възлагане изх. № 973/ 21.02.2022 г., постановено от ********** по изпълнително дело № **********.

В исковата молба се твърди, че по изп. дело № ********** по описа на **********, било постановено постановление за възлагане изх. № 973 от 21.02.2022 г., което след подадена жалба от ищците, било отменено с решение № 1122 от 03.08.2022 г., постановено по Въззивно гражданско дело № 20225300502000 по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Твърди се, че в това производство съдът отказал да присъди разноски на ищците, като в мотивите на решението било посочено, че разноските следвало да бъдат събрани чрез иска, предвиден по чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Във връзка с незаконосъобразното постановление на ЧСИ ищците заплатили следните разноски: 350 лева- адвокатско възнаграждение, 25 лева- държавна такса за обжалване на незаконосъобразното постановление, както и 96 лева- незаконосъобразно заплатени такси на ЧСИ. Излага се, че 1 тези суми представляват вреди от един незаконосъобразен акт на ЧСИ, които ищците не биха претърпели, ако актът не съществувал или същият бил законосъобразно постановен в рамките на производството по принудителното изпълнение. Твърди се, че в конкретния случай е налице противоправно действие или бездействие от страна на ЧСИ чрез издаване на едно незаконосъобразно постановление, което е отменено от правоимащите лица /наддавали в публичната продан на имота/ по съответния процесуален ред.

Противоправността се изразявала чрез неизпълнение на чл. 435 от ГПК, вредите, които претърпели ищците, били в размер на 471 лева- разноски, които същите заплатили за производството пред ПОС, вредата била предизвикана от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушение на ГПК, т.е. налице била и причинно- следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, а вината на делинкветна, съобразно оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, се предполагала, като в случая била безспорно доказана с постановеното въззивно решение. С оглед изложеното, считат, че били налице всички необходими предпоставки, за да им бъде изплатено обезщетение за имуществените вреди, причинени от незаконосъобразните действия на **********, чрез издаването на постановление за възлагане изх. № 973 от 21.02.2022 г., постановено по изп. дело № **********, което е отменено с решението на ПОС. Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържат иска. Представят допълнително и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Излага, че било невъзможно описаните от ищците действия и бездействия да бъдат разпознати в хипотезата на която и да е процесуална норма, като тази невъзможност препятствала изпълването на бланкетния фактически състав на специалната норма по чл. 441 от ГПК. Липсата на такъв конкретен твърдян фактически състав изключвала формално логически възможността ЧСИ да отговаря, а за ищеца да се било породило субективно право въз основа на твърдените действия и бездействия щом последните не били разписани като процесуални правомощия на ответника. Липсата сред твърденията на ищеца на посочване на такова действие и предписваща го норма, съставлявала липса на годен фактически състав и дисквалифицирала опита на ищеца да обоснове не само активната, но и пасивната процесуална (а вследствие на това и материална) легитимация на ответника за репарация на вреди- последица от процесуално незаконосъобразно поведение. С оглед изложеното, моли да бъде подложен на проверка въпросът за допустимостта на производството по отношение на процесуалната легитимация на страните, предвид липсата на посочени действия или бездействия, визирани в хипотезата на процесуалноправна норма, за които да се твърди, че не са били предприети или са предприети противно на предписаното. Посочва, че изпълнителното дело било образувано със страни: „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536, като взискател и Е.И.Д., ЕГН: **********- длъжник. По молба на взискателя била наложена възбрана и извършен опис на процесния имот, от който длъжникът е собственик на 1/4 идеална част. С разпореждане на ЧСИ от 14.01.2022 г. била насрочена публична продан за времето от 23.01.2022 г. до 23.02.2022 г. в сградата на Районен съд- А.овград. В срока на извършване на публичната продан, по която е издадено обжалваното постановление за възлагане, 2 постъпили два броя наддавателни предложения: от Н.Г.Н. и заедно от А. К. С. и И. Д. К..

Съставен бил протокол от 24.02.2022 г., с изявлението по който бил обявен за купувач Н.Г.Н..

С жалба вх. № 8724/ 12.04.2022 г. А. К. С. и И. Д. К. обжалвали като незаконосъобразно и неправилно изготвено от ЧСИ постановление за възлагане на следния недвижим имот, собственост на длъжника по изп. дело Е.И.Д., а именно: ¼ идеална част от ПИ с идентификатор **********. С решение № 1122/ 03.08.2022 г., постановено по В. гр. дело № 2000/ 2022 г. по описа на ПОС, постановлението било отменено. По жалбата на ищците, ЧСИ изложил подробно становище пред ПОС, което поддържа и по настоящото дело. Сочи, че ЧСИ не е страна в производството по чл. 435 от ГПК. Освен това актът, с който приключвало производството по обжалване на действията на съдебен изпълнител, нямало СПН и не обвързвал съда, разглеждащ иска с правно основание по чл. 441 от ГПК, вкл. и по въпроса за законосъобразността на действието, сочено от ищеца като източник на вреди.

Константна била и практиката по приложението на чл. 81 от ГПК и чл. 78 от ГПК в производството по чл. 435 от ГПК, като съдът винаги при отмяна на акт или действие на ЧСИ, възлагал разноските на страните по делото според случая. Разноските на жалбоподателя се възлагали на взискателя или на длъжника, в някои случаи. Въззивният съд обаче с решение № 1122 от 03.08.2022 г. отказал да присъди разноски на жалбоподателите и настоящи ищци с мотив, че длъжникът не дължи разноски на основание чл. 79 ал. 1 от ГПК, направени във връзка с обжалване на постановлението на ЧСИ и уважаване на жалбата.

Очевидно било обаче, че чл. 79 от ГПК нямал отношение към правилата за дистрибутиране на отговорността за разноските в съдебното производство и в частност в това, развиващо се по реда на чл. 435 от ГПК. Нормата на чл. 79 от ГПК касаела хипотези на отговорност в изпълнителното производство, както указвало и заглавието й. Защо съдът не потърсил като евентуално отговорно за разноските в съдебното производство лице взискателят, не било ясно. Видно било обаче, че се бил отклонил от правомощието, указано му от правилото по чл. 81 от ГПК и не присъдил разноски на общо основание. За сметка на това дал упътвания към жалбоподателя да търси разноските във вид на вреди от ЧСИ на основание чл. 441 от ГПК. Излага, че не са налице материалноправните предпоставки, при които възниква отговорността на ЧСИ за вреди от процесуално незаконосъобразни действия. Не било съвсем ясно кое точно е действието или актът, от който ищците смятат, че е възникнала тяхната вреда, но във всеки случай поддържа, че по изпълнителното дело не било допускано нарушение на процесуалния закон. Не били настъпили вреди за жалбоподателите в пряка причинно- следствена връзка, с което да е от извършените по изпълнителното действия или постановени актове. Не било непременно и закономерно настъпващ пасив в техния патримониум разходът по обжалването, по повод на което било постановено съдебното решение. Разноските на ищците се твърди да са косвена, а не пряка последица от каквото и да е действие или бездействие на ЧСИ. Същите възникнали в неизвестно какъв точно размер за различните ищци, а впоследствие останали пасив след приключване на производството по чл. 435 от ГПК, преди всичко поради произнасянето на съда, с което било отказано да се присъди обезщетение срещу другата страна в това производство. В този смисъл, което и да е действие или бездействие на ЧСИ в процедурата по публичната продан, приключила с 3 отмененото постановление, не можело да се квалифицира като „вредоносно“ по отношение на разноските по В. ч. гр. дело № 2000/ 2022 г., тъй като същите не били пряка и непосредствена последица. За изчерпателност, в хипотетичен аспект, счита, че закономерна последица в подобна ситуация би следвало да настъпи пасив в патримониума на взискателя, който да балансира интереса на ищците, като получат обезщетение за направените разноски.

Това било нормативно предопределеното развитие, което изразявало закономерната причинно- следствена връзка с действия или бездействия на ЧСИ довели до отмяна на постановлението. Във всеки случай съдебният изпълнител не бил субсидиарно отговорен за разноските, които страните са направили в производството по чл. 435 от ГПК. На следващо място, не била налице и вина като предпоставка за отговорността в хипотезата на чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Най- малко било напълно непредвидимо, че съдът щял да се отклони от досегашната си /а в аванс и от бъдещата си/ практика по приложение на правилата за определяне на отговорността за разноските в производството по чл. 435 от ГПК и ищците в ролята им на жалбоподатели ще останат без обезщетение в това производство.

На последно място, в случай, че не бъдат възприети възраженията срещу исковата претенция и същата бъде намерена за основателна, моли да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски на ищците в настоящото производство. Претендираните вземания са били неизвестни по основание и/ или по размер и за тях ответникът би могъл да узнае най- рано към момента на получаване на исковата молба, към който момент тези разноски вече са били направени. Оспорва всички твърдения и интерпретации на ищците, с изключение на факта на постановяването на цитираното от тях съдебно решение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 1122/ 03.08.2022 г., постановено по В. гр. дело № 2000/ 2022 г. на ПОС, X с-в, е отменено постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 973/ 21.02.2022 г., постановено от **********, рег. № ***** по изпълнително дело № **********.

Приложено е въпросното В. гр. дело № 2000/ 2022 г. на ПОС, X с-в.

В мотивите на решението е посочено, че жалбоподателите следва да си търсят разноските в отделен процес от ЧСИ по реда на чл. 441 от ГПК.

Като писмени доказателства са представени платежни нареждания за внесени държавна такса по жалбата пред ПОС в размер на 25 лева и такси по тарифата на ЧСИ в размер на 96 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 441 от ГПК, ЧСИ отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно нормата на чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ, ЧСИ отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при 4 изпълнение на своята дейност. В този смисъл ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск, като за ангажиране специалната му деликтна отговорност е необходимо да се установи от ищеца наличието на неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняването й при изпълнение на дейността на ответника и наличието на причинна връзка. Следва още да се отбележи, че на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в тежест на ищеца е да установи, както реалното им настъпване, така и претендирания от него размер.