Решение № 5 от 23.02.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Дряново, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно наказателно дело № 20234220200162 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Жалба срещу наказателно постановление (НП) № Р-003247 от 15.11.2023г. на главен юрисконсулт в регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП).

В съдебно заседание административнонаказващият орган не се явява и не се представлява.

Дружеството жалбоподател „ЦБА“ ЕАД чрез процесуалния представител адв.

М. от САК счита, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което моли съда да го отмени.

Твърди, че актът бил съставен на 22.05.2023г. в отсъствието на представител на дружеството. Дружеството не било поканено да се яви да присъства при съставяне на акта, а също липсвали сведения да били правени опити да се свържат с него. Описаната фактическа обстановка била неправилна и не отговаряла на действителността. Всички промоции в посочения супермаркет се обявявали в четвъртък, като всички етикети се сменяли на промоционалните за седмицата/ месеца продукти в зависимост от кампанията и се заплащали на така обявената чрез поставения пред стоката етикет – нова цена. Проверката била извършена на 17.03.2023г. (петък), ден след началото на промоцията и всички етикети отговаряли на обявените промоционални цени.

1

Магазинът разполагал с над 4000 артикула, като всички данни за новите цени се поставяли от служители и се въвеждали в компютърната система отново от служители.

Нарушение било констатирано само и единствено за този продукт и то с разлика от 0,40 лв., което безспорно представлявало незначителна част от асортимента на търговеца.

На следващо място при издаване на обжалваното

НП административнонаказващият орган не бил обсъдил дали извършеното нарушение не представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Счита, че на база огромния брой от предлагани артикули минималното разминаване на един единствен артикул, както и с оглед факта, че това било първо изобщо такова констатирано нарушение, както и с оглед липсата на подавани жалби/ сигнали срещу дружеството за такова нарушение, както и изобщо за извършване на заблуждаваща и нелоялна търговска практика, административно-наказващият орган следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Алтернативно в случай, че съдът приема, че нарушеното било извършено, следвало да бъде намалена санкцията от наложения размер от 25000 лв. на минималния такъв – 2000 лв.

Посочва, че обжалваното НП било немотивирано. Наказващият орган не бил обсъдил липсата на доказателства с оглед разкриване фактическата страна на въпроса.

Не на последно място обжалваното НП било издадено от некомпетентен орган.

Липсвали доказателства, че на главния юрисконсулт били възложени права, свързани с издаване на НП и налагане на административни наказания.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. С. от САК, която моли съда да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Алтернативно да отмени НП и да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и алтернативно – да измени НП, като намали размера на наложената имуществена санкция. Претендира разноски.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 17.03.2023 г. свидетелите Д. и С., двете служители в КЗП извършили проверка в търговски обект – магазин „СБА“ в гр. Дряново, ул. Бачо Киро № 32, стопанисван от търговеца „ЦБА“ ЕАД. В хода на проверката произволно били избрани 13 вида стоки, предлагани на намалени цени, както и такива, предлагани на редовна цена с цел сравнение на обявените цени чрез етикети с тези, заплащани на каса. От избраните 13 вида стоки 4 вида се предлагали на редовна цена, в т. ч. извара насипна „Маджаров“, прясно зеле, кока – кола 0,5 л. и паста от маслини „Каламата Елиа“. При сравняване на цените, посочени на етикетите, поставени в непосредствена близост до съответния вид със заплащаната цена на касата, съгласно фискален касов бон № 2

0284087/ 17.03.2023г. била установена разлика при паста от маслини „Каламата Елиа“ с поставен етикет пред стоката за 3,49 лв. В касовия бон тази стока била маркирана на стойност 3,89 лв., т. е. на касата се заплащало с 0,40 лв. повече от обявената цена.

Посочват, че на база на посоченото на етикета потребителите можело да се подведат да вземат решение, което не биха направили, ако цената била точна.

По време на проверката бил изготвен констативен протокол № К-2732073 от 17.03.2023 г. в която проверяващите отразили подробно констатациите от проверката.

Проверката била извършена в присъствието на управителя на магазина Н. И. М., който получил препис от протокола и подписал същия.

С решение по т. 28 по протокол № 14/ 07.04.2023 г. КЗП преценила, че в случая "ЦБА" ЕАД е приложил нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68д, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП, като предоставил невярна информация относно крайната продажна цена на стоките (вкл. паста от маслини „Каламата Елиа“) чрез поставен етикет в обект магазин „СВА“ в гр. Дряново, забранена посредством заповед № 456/ 27.04.2023 г. на председателя на КЗП.

До управителя на дружеството – търговец била изпратена покана за явяване на 22.05.2023 г. в 9,30 ч. в офис на КЗП РД Русе, звено Габрово в гр. Габрово за съставяне на АУАН, като е посочено, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Видно от приложеното копие от известие за доставяне поканата е била получена в седалището на дружеството на 19.05.2023 г.

На посочената дата 22.05.2023 г. представител на дружеството не се явил и актосъставителят св. Д. в присъствието на св. С. съставила акт № 003247 за установеното нарушение с констативен протокол № К-2732073 за нарушение на чл.

68в, вр. чл. 68г, ал. 4, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Актът бил връчен на 08.06.2023 г. на управителя на обект в гр. Габрово, стопанисван от "ЦБА" ЕАД – П. Б. Т..

Впоследствие въз основа на съставеният акт административнонаказващият орган издал атакуваното НП, с което наложил на "ЦБА" ЕАД на основание чл. 210а от ЗЗП имуществена санкция в размер на 25 000 лв. за нарушение на чл. 68г, ал. 4 във вр. чл.

68в от ЗЗП. НП е получено от представител на дружеството на 24.11.2023г. видно от представеното известие за доставяне на л. 12 от делото.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели З. Д., Н. С., И. Д. и М. Б., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни 3 изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 14- дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество е неоснователна.

От представената по делото заповед № 988/ 08.11.2023г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите се установи компетентността на административно наказващият орган да издаде процесното НП. С посочената заповед, която изрично е цитирана и в обжалваното НП, И. М. е изрично оправомощен да издава НП по ЗЗП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 22.05.2023г., а НП - на 15.11.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Административно нарушение е ясно и непротиворечиво индивидуализирано със своите обективни и субективни признаци както в АУАН, така и в НП. В тази връзка, санкционираното лице не е било затруднено да разбере за какво точно нарушение е наказано и не е накърнено правото му на защита срещу НП.

Действително по делото се установи твърдяното в жалбата, че при съставяне на акта не е присъствал представител на дружеството жалбоподателя. Видно от показанията на св. Д. това обстоятелство не е отразено от актосъставителя поради техническа грешка. По делото е представено известие за доставяне (л. 20 от делото), от което е видно, че служител на дружеството е получил покана 03-710/ 12.05.2023г., с която управителят е поканен да се яви за съставяне на АУАН, като изрично е уведомен, че при неявяване актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Поради което независимо, че не е посочено в акта, съдът намира, че процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е спазена и правилно актът е съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя. Допуснатата техническа грешка по никакъв начин не се е отразила на правото му на защита срещу обжалваното НП.

В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, във вр. чл. 68в от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики, а съгласно чл. 68г, ал. 4 от същия закон нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Видно от цитираната разпоредба на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна 4 относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

По делото не се спори, че жалбоподателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Легална дефиниция на понятието "Търговска практика" се съдържа в разпоредбата на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Законът определя прилагана от търговеца към потребителя търговска практика като нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, които според разпоредбата на § 13, т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, представляват степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Поради което следва да се приеме, че жалбоподателят като добросъвестен и професионално компетентен търговец, е бил длъжен да контролира служителите си при изпълнение на техните задължения, включително при изпълнение на задълженията на предлаганите от него продукти да бъдат поставени етикети с коректна цена. Търговецът трябва да създаде такава организация, която да не води до пропуски в ущърб на потребителя.

Цената на дадена стока е основен, дори решаващ фактор за нейното закупуване. Това важи с особена сила за хранителните продукти, какъвто е настоящия случай. Факт е, че именно за цената на хранителна стока на потребителя била предоставена невярна, следователно подвеждаща информация, което несъмнено представлява нелоялна търговска практика. В случая се констатира липса на контрол от страна на търговеца върху действията на служителите му, което обаче не го освобождава от отговорността за последиците от тези действия. От представените в хода на производството доказателства безспорно се установи, че на етикет е била обявена цена от 3,49 лв., а на каса стоката следвало да се заплати на по-висока стойност от 3,89 лв. Заплащане на 0,40 лв. повече безспорно ощетява финансово потребителите. С неизпълнението на посочените задължения търговецът уврежда икономическите интереси на потребителите, нарушавайки принципите на търговска добросъвестност и професионална компетентност и прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 от ЗЗП.