Определение № 7829 от 24.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7829 гр. София, 24.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110106696 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

А. Р. Й. е предявил срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 7500 лева (понастоящем 3834,69 евро), част от вземане в общ размер от 10000 лева (понастоящем 5112,92 евро), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието, за което на 11.11.2021 г. е било образувано наказателното производство досъдебно производство с № ЗМ 2005/2021 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 41896/2021 г. по описа на СРП, не съставлява престъпление, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 2584,45 лева (понастоящем 1321,41 евро), представляваща част от вземане в общ размер от 3445,79 лева (понастоящем 1761,80 евро), представляващо претендирана част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предявения размер на главницата (3834,69 евро), за периода от 11.11.2021 г. (датата на образуване на наказателното производство) до 30.09.2024 г.

Ищецът твърди, че на 11.11.2021 г. около 00:55 ч., в гр. София е управлявал лек автомобил „/марка/“ с рег. № /номер/, като на кръстовището на ул. „Пирински проход“ и ул. „Солун“ е бил спрян за проверка от служители на СДВР и му е бил извършен тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер - Дръгтест 5000“, който е отчел положителен резултат за амфетамин. Поддържа, че са му издадени Заповеди за прилагане на принудителни административни мерки (ЗППАМ): № 21-4332-006387 за 1 прекратяване на регистрацията на МПС за 6 месеца и № 3060/11.11.2021 г. за временно отнемане на СУМПС. Сочи, че във връзка със случая е било образувано наказателно производство – досъдебно производство с № ЗМ 2005/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и му е била взета кръвна проба във ВМА, като резултатът от химико-токсикологичната експертиза е бил отрицателен за наличие на наркотични вещества. Излага твърдение, че наказателното производство е било прекратено с Постановление на СРП от 04.03.2022 г. поради липса на извършено престъпление, както и че с Решение № 7450 от 06.12.2022 г. по адм. д. № 317/2022 г. на Административен съд София-град ЗППАМ № 214332-006387 е отменена като незаконосъобразна. Ищецът твърди, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2215 лв. за защита по горното дело. Допълнително посочва, че приятелката му е страдала от онкологично заболяване и е имала нужда от транспорт за медицински прегледи в периода, когато е бил лишен от правоуправление. Подчертава, че образуваното наказателно производство и обвиненията са предизвикали у него силен стрес, страх за бъдещето, чувство за несигурност и социално изключване, както и че лишаването от правоуправление му е причинило значителни битови неудобства и невъзможност да полага грижи за тежко болната си приятелка, което е довело до чувство на вина и безпомощност.

Излага доводи, че ЗППАМ е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като фактически не е имало употреба на наркотици. Смята, че Държавата носи отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за незаконното обвинение, за което образуваното наказателно производство е било прекратено.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищецът никога не е бил привличан в качеството на „обвиняем“ по смисъла на НПК в рамките на прекратеното наказателно производство. Поддържа, че наказателното производство е продължило по-малко от четири месеца (от 11.11.2021 г. до 04.03.2022 г.), както и че спрямо ищеца не са вземани мерки за процесуална принуда. Сочи, че полицейската заповед е индивидуален административен акт, издаден от органите на МВР при упражняване на тяхна оперативна самостоятелност, върху издаването на която ПРБ не е упражнявала контрол или надзор. Излага твърдения, че не са налице данни за разгласяване на информация от разследването от страна на органи на Прокуратурата. Излага доводи, че не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди от административни актове на органи на МВР, като за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е задължително лицето да е било „обвиняемо“, а фактическият състав на нормата не е осъществен, тъй като 2 ищецът е бил само „уличен“ в хода на проверката. Твърди, че прекратяването на наказателното производство няма автоматичен „отменителен ефект“ върху административните мерки, които се оспорват по друг ред. По отношение имуществените вреди, излага доводи, че последните не са доказани и липсва пряка причинно-следствена връзка между тях и действията на прокурора, както и че размерът им е прекомерно завишен.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) образувано срещу него наказателно преследване, което производството е прекратено с влязло в сила постановление поради това, че деянието не представлява престъпление, респ. поради това, че деянието не е извършено от лицето; 2) претърпени неимуществени вреди в претендирания размер в причинна връзка с проведеното наказателно преследване.

Ищецът е представил с исковата молба писмени материали, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Ищецът е поискал допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства относно претърпените неимуществени вреди, което искане следва да бъде частично уважено и на ищеца бъде допуснат един свидетел, като съдът намира, че разпит на втори свидетел за същите обстоятелства, съгласно чл. 159, ал. 2 ГПК, не е необходим.

Искането на ответника за изискване на досъдебното производство следва да бъде уважено, като относимо към предмета на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2026 г. от 10:30 ч., за което страните да бъдат призовани.

У К А З В А на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена молба с препис за ответника, на основание чл. 11, ал.

2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, да посочи сумата, която претендира, в ЕВРО.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит 3 на един свидетел на ищеца, при режим на довеждане, за установяване на претърпените неимуществени вреди.

На основание чл. 159, ал. 2 ГПК ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на втори свидетел за същите обстоятелства.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване от Софийска районна прокуратура (СРП) прекратеното досъдебно производство с № ЗМ 2005/2021 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 41896/2021 г. по описа на СРП.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцовата страна да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Връчването на ищеца, да се извърши и на електронен адрес, ако такъв е 4 посочен по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5