Решение № 105 от 13.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ловеч, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500134 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

С Решение № 536/29.12.2022 г., постановено по гр.д. № 2399 по описа на РС-Ловеч за 2021 г., е осъден на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД „Еркор-Груп“ЕООД с ЕИК 110573106 със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Сродек Йесени“ ООД регистрирано в Полша с рег.№7123276016 с адрес за кореспонденция *** сумата от 1000 щатски долара, част от общо платена на отпаднало основание цена от 207 000 щатски долара по договор №051216/5.12,20016 г. за доставка на скрап от цветни метали, ведно със законната лихва от 30.12.2021 г. до изплащането й и е осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Еркор-Груп“ЕООД с ЕИК 110573106 със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Сродек Йесени“ ООД регистрирано в Полша с рег.№7123276016 с адрес за кореспонденция *** сумата от 69,20 лв. сторени разноски в производството, като е отхвърлено искането на „Еркор-Груп“ЕООД с горните данни за присъждането на сторени разноски в производството.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 1138/6.02.2023 г.554/1.02.23 г. от „ЕркорГруп“ЕООД с ЕИК 110573106 със седалище и адрес на управление *** срещу Решение № 536/29.12.2022 г., постановено по гр. дело № 2399/2021г. по описа на Районен съд-гр. Ловеч, като счита решението за неправилно и незаконосъобразно.

Излага, че неправилно съдът е приел, че с връчване на препис от исковата молба и доказателствата на ответника, договорът се счита развален. Твърди, че в разпоредбата на 1 чл.87 ал.2 от ЗЗД се сдържат три хипотези при, които кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договорът и без да даде срок, но в случая според него не е налице нито една от тези хипотези. Според него няма по делото приложени писмени доказателства, от които да се приеме, че изпълнението е станало безполезно. Позовава се на действието на чл.2.3 от договора и чл.9.1, като счита, че договорът се е превърнал в безсрочен, предвид неизпълнението на задължението му да достави скрап на уговорените две дати, а според него той все още не е прекратен. Изтъква, че никъде в договора няма уговорено предварително заплащане на цената на стоката, поради което това плащане е по инициатива на купувача и затова е издадена и проформо фактура. И той авансово е заплатил цената.

Моли съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли предявеният иск като неоснователен и да му се присъдят разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от адв.С./САК, като пълномощник на „Сродек Йесени“ООД, в който застъпва становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението е правилно. Твърди, че правилно съдът е приел, че стоката не е доставена по график, а и след изтичане на срока, дружеството ответник не е предложило изпълнение.

Изтъква, че вече повече от две години ответникът, въпреки, че е уведомен за развалянето на договора, не е предложил изпълнение, поради което правилно съдът е приел, че сумата се дължи на отпаднало основание и той дължи връщане на полученото. Моли съдът да потвърди обжалваното решение и да му присъди разноските в това въззивно производство.

В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и не изпращат представители.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№2399/21 г. на РС-Ловеч и приетите във въззивното производство писмени доказателства-преводи на полски, руски и и английски език на представени писмени доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК,като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение.

С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

От представеният по делото договор №051216/5.12.2016 г. в превод от руски на български език съдът установява, че „Еркоргруп“ЕООД в качеството му на доставчик се е задължил да предаде на командитното дружество „Сродек Йесени“ ООД в качеството му на купувач стоки и тяхната собственост в рамките на определения срок, а купувача се задължава да ги приеме и заплати при условията на този договор, въз основа на общия обем 2 стоки, формирани в хода на стопански дейности на доставчика, необходимостта от реализацията на които възниква за доставчика през целия период на действие на този договор. Съгласно чл.1.3 от договора наименованието на стоките, които могат да бъдат доставенив съотвествие с тзи договор са: скрап и отпадъци от цветни метали/неподходящи за директна употреба или части от изделия с битово и/или промишлено предназначение, които по решение на собственика са загубили експлоатационната си стойност поради морално или физическо износване и съдържат цветни метали или техни сплави-месингова втулка със съдържание на мед ОК 67% или цинк 37%. Посочено е в чл.2.1 от договора, че общото количество на стоките е 205 тона цената е 2800 щатски долара на тон, като цената, както и другите характеристики на доставените стоки са посочени в документите за доставка /които от момента на подписването от двете страни представляват съгласувана спецификация към настоящия договор/. В чл.2.3 е договорено, че досставката на стоките се извършва в рамките на 14 банкови дни от датата на получаване от купувача на уведомлението, посочено в т.2.1 от договора по следния график: до 31.12.2016 г. 120 г. и до 31.01.2017 г. 85 т. Съгласно чл.2.4 задължението на доставчика за доставка на стоките се счита за изпълнено от момента на тяхното предаване на купувача. В чл.7.1 от договора е договорено, че при недоставена или ненавременна доставка на стоките, доставчикът се задължава да заплати неустойка на купувача в размер на 12% годишно за всеки ден от недоставеното количество стоки, а съгласно чл.7.2 при невъзможност за навременна доставка или предаване на стоката, доставчикът се задължава да върне получената сума на заплатената стока в рамките на 3 дни от момента на получаване на уведомлението на купувача за връщане. При забавено връщане на получените парични суми, доставчикът се задължава да заплати неустойка на купувача в размер на 0,5% от сумата на невърнатите средства за всеки ден закъснение.

Страните са се договорили, че срокът на действие на договора е за 1 година от момента на подписването му и ако една от страните не изпълни което и да е задължение по този договор, срокът на договора се удължава до момента на надлежното изпълнение на това задължение.

Представена по делото е проформа фактура споразумение №05126/2016 г. съгласно която купувача е превел на продавача „Еркоргруп“ ЕООД сумата 207 000 щатски долара.

Приложена по делото е декларация за отказ от договора с искане за плащане, съгласно която купувача е призовал „Еркоргруп“ ЕООД да му заплати договорна неустойка в размер на 81 413,29 щатски долара, която се дължи на невъзможността за додтавка на първата партида стоки 120 т, които е трябвало да бъдат доставени до 31.12.2016 г, както и 55 287,75 щатски долара договорна неустойка изчислена за периода от 1.02.2017 г до 7.01.2019 г. която се дължи на недоставените стоки от втората партида, а именно 85 т. стоки с дата на доставка 31.01.2017 г., като моли да бъде увеличена договорната неустойка на 78,25 щатски долара за всеки ден между 8.01.2019 г. и датата на плащане на неустойката.

Заявява също, че на основание чл.8 §49 1 т.б от Конвенцията на ООН за международна покупко-продажба на стоки, изготвена във Виена на 11.04.1980 г. се отказва от договора за 3 доставка на стоки №051216, сключен между страните на 5.12.2016 г. във Варшава, като на основание чл.81 §1 от Конвенцията призовава „Еркоргруп“ ЕООД да върне сумата, изплатена като аванс в размер на 207 000 щатски долара в рамките на 3 дни от датата на получаване на това писмо. Предупреждава доставчика, че ако не заплати сумата от 207 000 щат.долара в посочения 3 дневен срок от датата на получаване на писмото, на основание т.7.2 го кани да заплати неустойката по договора в размер на 0,5% от тази неплатена сума за всеки ден след 3 дневния срок за плащане. Това писмо е изпратено по пощата препоръчано с обратна разписка на адреса на седалището на дружеството доставчик Еркоргруп“ ЕООДгр.Ловеч ул.“Освобождение“ №8, но тя е върната с отбелязване „непотърсена“.

При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10 §3 от Регламент/ЕО/ №864/2007 вр. чл.111 ал.2 от КМЧП, предявен от „Сродек Йесени“ ООД регистрирано в Полша с рег.№7123276016 с адрес за кореспонденция *** против „Еркоргруп“ ЕООД за връщане на сумата 1000 щат.долара, представляваща част от общо платена на отпаднало основание цена от 207 000 щатски долара по договор №051216/5.12,20016 г. за доставка на скрап от цветни метали, ведно със законната лихва от 30.12.2021 г. до изплащането й.

Съгласно чл.111 ал.2 от КМЧП когато неоснователното обогатяване е настъпило във връзка с друго отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с неоснователното обогатяване, прилага се п,авото, което урежда това друго отношение. В случая, след като изрично не е било избрано материално право по договора,/чл.8.2 от същия препраща към Апелативен съд по реда, установен от действащото законодателство на ЕС/ при което за сключването и съдържанието му е приложимо правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка-България, като държава, в която страната продавач, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване/главно управление/ към момента на сключване на договора. По тези събражения настоящата инстанция приема, че Районен съд-Ловеч е бил компетентен да се произнесе по спора, предвид липсата на компетентност на Апелативен съд да се произнася по граждански дела като първа инстанция.

Не е спорно по делото, че между страните е сключен договор №051216/5.12,20016 г. за доставка на скрап от цветни метали и ищецът в качеството му на купувач е заплатил авансово сумата 207 000 щатски долара, но ответното дружество в уговорените срокове до 31.12.2016 г. и до 31.01.2017 г. не е доставил стоката. Спори се от ответника, че договорната връзка не е прекратена, тъй като той не е получил изявлението на ищеца за прекратяване на договора, а освен това според чл.9 от договора, страните са се договорили, че срокът на действие на договора е за 1 година от момента на подписването му и ако една от страните не изпълни което и да е задължение по този договор, срокът на договора се удължава до момента на надлежното изпълнение на това задължение. Прави извод, че след като той не е изпълнил задължението си да достави стоката, срокът на действие на договора е продължен и то безсрочно.

4

Настоящата инстанция споделя правите мотиви на ЛРС досежно прекратяване на договора между страните. Действително пощенската пратка, с която е изпратена декларацията за отказ от договора с искане за плащане не е получена от ответника, но с факта на получаване на препис от исковата молба, към която е приложена и процесната декларация, вече до него е достигнало волеизявлението на ищеца за прекратяване на договора поради неизпълнение. Неоснователно е възражението, че на „Еркоргруп“ ЕООД не е дадена възможност за изпълнение на договора, след като се приема, че с факта на получаване на препис от исковата молба, той вече е уведомен за изявлението на ищеца. По време на процеса пред ЛРС и до сега т.е от 29.12.2021 г. до 9.05.23 г. ответникът-въззивник не е предложил изпълнение на договора, нито е поискал определяне на срок. Следователно правилно ЛРС е приел, че договорът е прекратен и ответникът дължи връщане на авансово платената цена, при положение, че липсва доставка на договореният скрап от цветни метали.