Определение № 51903 от 19.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51903 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110176415 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба по чл. 248 от ГПК от ищеца „А.“ ЕАД с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 21928/01.12.2025г., в частта за присъдените разноски за процесуален представител на ответника.

Твърди, че присъденият с решението адвокатски хонорар за исковото и заповедното производство не е съобразен с практиката на СЕС и ВКС, като същият е прекомерен по размер, поради което моли за неговото намаляване.

В указания от съда срок е постъпил отговор от ищцата Г. И., чрез адв.

Д., с който оспорва подадената молба по чл. 248 ГПК. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е обосновано и съответства на положения труд от процесуалния представител на ответника. Развива подробни съображения относно практиката на СЕС. Моли съдът да остави без уважение подадената от ответника молба.

Съдът, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

При определяне на размер на съдът се е взел предвид Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, с което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална 1 уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Независимо, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата представлява ориентир при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, но при допълнително съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и справедливост. Съдът намира, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, е съобразил вида на спора, вида и количеството на извършената работа, а именно обема на приобщената по делото доказателствена съвкупност – по делото са приети неголям брой писмени доказателства; изслушано е заключение на назначената по делото ССЕ; проведено е едно открито съдебно заседание; обемът на предоставената от процесуалния представител на ответника защита се заключава в подаване на отговор на исковата молба. Действително делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Същевременно обаче определеното от съда адвокатско възнаграждение е по-малко от минималния размер на същото, определен съгласно НМРАВ.

Следва да се отбележи, че са предявени общо 3 броя установителни иска. На основание чл. 2, ал. 5 НМРАВ възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. При това положение по първия иск на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 930,74 лева с ДДС, по втория – на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ – 938,76 лева с ДДС, а по третия - на основания чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ – 480,00 лв с ДДС. При това положение съгласно НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение за всички предявени искове възлиза на 2349,50 лв. с ДДС, респ. на основание чл.

78, ал. 3 ГПК ответникът принципно би имал право на 1245,54 лв., а на същия са присъдени 834,28 лв.

Предвид горното съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение в исковото производство са правилно определени и същите не следва да се редуцират.

По отношение на заповедното производство съдът намира следното:

Като взе предвид обстоятелството, че подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника (Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д.№ 3074/2018 г.), настоящият съдебен състав приема, че за подаване на възражение по чл. 414 ГПК размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на сумата от 50 лв. (в този смисъл са и Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3474/2017 2 г. по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч.гр.д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV – „Е“ въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр.д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в.гр.д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в.гр.д. № 13206/2019 г. по описа на СГС).

Доколкото исковете са частично отхвърлени, то в полза на адв. Д. следва да бъдат присъдени 26,51 лева съобразно изхода на спора.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №21928/01.12.2025г. по гр.д. № 76415/2024г. по описа на СРС, 126 състав, в частта за разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на адв. Д. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство от 127,18 лева на сумата от 26,51 лева, дължима от ищеца „А.“ ЕАД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК с вх.

№396702/03.12.2025г. в останалата й част.

Определението може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3