Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2485 от 01.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7739/2026
Вид
Решение № 2485
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 228, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2485 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110207739 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 23-2600093 от 17.04.2026 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на „,,***'' с ЕИК ******** е наложена имуществена санкция в размер 800 (осемстотин) евро за нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което в жалбата инвокира доводи за пълна обективна невъзможност да изпълни задължението си по изплащане на обезщетение на съответния служител поради наложени запори от Националната агенция за приходите по повод публични задължения на дружеството. В допълнение сочи, че при това положение в което се намирало дружеството, последното нямало вина поради наличието на указаната външна, непреодолима пречка.

Моли случаят да бъде възприет като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като изрично сочи, че санкционирането на дружеството-жалбоподател в този момент на икономическа неликвидност и блокиране на ресурсите не би постигнало целите на закона. Навежда аргументи за несъразмерност на наложената имуществена санкция и за предприемане на прекомерна административна репресия, предвид несъобразяването с крайно влошеното имотно състояние на дружеството-жалбоподател. Изтъква още доводи в посока игнориране на депозираното от негова страна писмено възражение. В тази връзка, при условията на алтернативност, моли за намаляване на имуществената санкция до законоустановения минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище, в което се взема отношение по същество и се излагат съображения идентични на обективираните в процесната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. И., който моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Счита, че до момента на приключване на проверката по документи, дружеството-жалбоподател е могло да положи усили и да уреди отношенията си с лицето Н.А. като сключи споразумение. Изрично сочи алтернатива пред 1 неплащане задължението на лицето.

Навежда твърдения в посока невъзможността нарушението да се субсумира като маловажно, като се позовава на намиращата се в КТ норма на чл. чл. 415в, ал. 1, която според процесуалния представител изключва приложението на общата норма по чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка прави анализ на посочената разпоредба и в частност на предпоставките за приложението й в настоящия случай. Счита, че и при двата процесуални документа са налице всички процесуални изисквания на закона, поради което моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Н.В.А. бил назначен на длъжност „началник цех“ при дружеството-жалбоподател.

Със Заповед № АЕП-12-140/01.12.2025 г. трудовото правоотношение на лицето с дружеството било прекратено, поради което за Н.А. възникнало правото на парично обезщетение за неизползвания от същия платен годишен отпуск за периода както следва:

- за 2024 г. – 9 дни;

- за 2025 г. – 24 дни.

Дължимото от „,,***'', в качеството му на работодател, парично обезщетение на А. било в общ размер на 4 869, 11 лева. Известно време след издаване заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на А., от последния постъпил сигнал в дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“. По повод подадения сигнал от лицето била извършена проверка по документи на дружеството-жалбоподател. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2604016 от 18.02.2026 г., в който било отразено като нарушение от страна на дружеството-жалбоподател неизпълнението на задължението за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от страна на служителя А.. Именно в хода на проверката по документи, извършена на 18.02.2026 г., било констатирано посоченото неизпълнение.

Въз основа на така направените констатации на 18.02.2026 г. свидетелят Д. Н. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №23-2600093. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател, което е подписало акта в деня на съставянето му.

При отразяване на същите констатации на 17.04.2026 г. е издадено и обжалваното НП, с което на „,,***''” ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер 800 евро, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по документи на 18.02.2026г., е установено, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 224, ал. 1 от КТ за изпащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на лицето Н.В.А., ЕГН **********, на длъжност „началник-цех“, възлизащо в размер 4 869, 11 лева.

Процесното НП е надлежно връчено на санкционираното лице на 29.04.2026 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на актосъставителя Д. Н.; АУАН, НП, известие за доставяне, протоколи за извършена проверка, идентификационна карта, удостоверяваща качеството работодател, Покана за съставяне на АУАН, Заповед № АЕП-12-140/01.12.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, трудов договор, допълнително споразумение към трудово договор, справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, длъжностна характеристика на служител, разпореждане за отпускане на пенсия, платежни фишове за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2025 г., Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата длъжност.

2

Доколкото посочената доказателствена съвкупност се откроява с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът не намира за нужно да извършва подробен анализ и съпоставка на доказателствата.

От представените писмени доказателства се установява, че Н.В.А. е бил в трудово правоотношение с жалбоподателя в качеството му на работодател. Видно от заповед от 01.12.2025г. правоотношението е прекратено, а от самата заповед и наличните по делото фишове и справки се установява и размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

С оглед пълнота и прецизност съдът намира за необходимо да отбележи единствено, че кредитира показанията на свидетеля Н. в цялост, доколкото същите са обективни, безпротиворечиви и в достатъчна степен информативни. Макар и с отсъстваща детайлност относно събитийната подреденост, показанията на сочения свидетел разкриват в нужната степен хронологията на събитията, релевантни към главния факт, подлежащ на доказване извършеното нарушение.

Съдът възприема в цялост и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, хронологично последователни, вътрешно синхронни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което се явява допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на атакувания акт, налага потвърждаване на процесния санкционен акт в неговата цялост.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган – инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно Заповед № ЧР-695/29.04.2025 г. и приложена към нея длъжностна характеристика.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен орган, съгласно Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на посочените процесуални документи.

Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че и в двата процесуални документа се регистрира една и съща грешка, касаеща грешно посочената година на извършване на нарушението – 03.02.2025 г. вместо 03.02.2026 г. С оглед прецизност съдът няма как да не отбележи така допуснатата грешка касателно неправилно изписаната година, но в същото време, предвид естеството й и липсата на негативни последици, изразяващи се в засягане/ограничаване правата на жалбоподателя, съдът намира същата за „техническа грешка“, лесно изводима от обстоятелството, че към дата 03.02.2025г. служителят е бил в трудово правоотношение с жалбоподателя

Безспорно конкретното и правилно посочване на датата на нарушението е абсолютно необходим реквизит на всяко едно НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предметът на доказване, поради което неизясняването на посочения реквизит не би могло да бъде отстранено в процеса по обжалване на НП.

Правилното посочване на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение както за възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира 3 защитата си, така и с оглед осъществяване от съда на контрол по съблюдаване на законоустановените срокове по чл. 34 от ЗАНН. Поради правната природа на производството по ЗАНН и в частност неговият санкционен характер, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, приключила и със законосъобразни актове /в тази насока е Решение № 35788 от 30.10.2025 г. на АдмС София по адм. д. № 7324/2025 г./. Неправилното посочване на дата в НП като дата на извършване на нарушението или несъответствието между отразените в двата процесуални документа дати препятства правото на санкционираното лице да разбере ясно и недвусмислено кога точно е извършило нарушението, като в същото време води и до неправилно индивидуализиране на конкретното административно нарушение. Настоящият случай обаче не е такъв, вземайки предвид правилно определената дата на нарушението – 03.02. и липсата единствено на правилно посочена година, идентично и в двата акта.

Отсъства противоречие при посочване на датите на извършване на нарушението в двата акта, като в случая не следва допуснатата нередовност при изписването на годината на нарушението да се третира като съществено процесуално нарушение, което да обуслови незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Най-малкото, от всички събрани по делото доказателствени източници – гласни и писмени несъмнено може да се изведе невъзможността датата на нарушението да бъде 03.02.2025 г. /с оглед приложената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, датирана от 01.12.2025 г./. Съдът намира от първостепенно значение да отбележи, че въпреки констатирания порок, от приобщената доказателствена маса по несъмнен начин се установяват факта на извършеното нарушение, данните за лицето, което го е извършило. В допълнение, въпреки допуснатата нередовност, същата не е довела до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, а така също и на възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, поради което посоченото нарушение се явява несъществено и не би могло да доведе до отмяната на атакувания санкционен акт на формално основание, доколкото денят и месецът на нарушението са посочени правилно и изчислени съобразно сроковете на КТ за заплащане на обезщетението.