Решение № 65 от 05.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Русе, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20234520201839 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от М. С. М. от гр.Русе, ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-3393-000569/14.09.2023 г. на началник РУ в ОДМВР Русе РУ 02, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

Жалбоподателят лично и чрез своя процесуален представител моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като необосновано, като твърди,че не е извършил нарушение, за което е санкциониран, като постановено при съществени нарушения на процедурата относно установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди постановлението като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност кат.”С,В,СЕ,АМ ТКТ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП гр. Русе. Като водач на МПС 1 е наказван общо с две наказателни постановления и два фиша за извършени нарушения по ЗДвП, като по всички е настъпила реабилитация.

На 17.08.2023 г. М. се намира в гр.Русе и управлява л.а. Сузуки с рег.№ Р 0717 КС. Около 10:30ч. се движи по ул. Опълченска в посока квартал Чародейка. На същата улица пред №12 контрол по движението извършва свид. Е. – служител на ОДМВР Русе РУ 02. Свидетелят спира жалбоподателя за проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 814. Пробата показва наличие на алкохол в концентрация 0.83‰. На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 от ЗДвП и му е връчен талон за медицинско изследване на кръв като предвид отстоянието от болница му е определен срок от 45 минути. Талонът е връчен на жалбоподателя и той се подписва под часа на връчване – 11:15ч. Жалбоподателят се явява в МБАЛ Канев петдесет и осем минути след изтичане на 45-те минути като твърди, че е закъснял, тъй като е трябвало да откара дъщеря си в болница. Медицинското лице отказва да вземе кръв за изследване.

На 14.09.2023г. началникът на РУ в ОДМВР Русе РУ 02, издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП налага на жалбоподателя административни наказания ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА

Изложеното се установява от констатациите в АУАН, справка от Сектор ПП София, талон за медицинско изследване и справка, както и от показанията на разпитания свидетел Е..

При установяване на фактите съдът цени изцяло показанията на свид. Е., който не е заинтересован от изхода на делото и е имал непосредствена възможност да наблюдава поведението на жалбоподателя.

Показанията на този свидетел се подкрепят от констатациите в АУАН и талона за медицинско изследване.

При установяване на фактите съдът не кредитира представените писмени доказателства относно здравословното състояние и извършените прегледи на лицето И. М.ова М.а. От тях безспорно се установява времето, през което това лице се е явило на преглед и оплакванията и резултатите от прегледа.

Липсват обаче категорични доказателства, че жалбоподателят е бил на 2 мястото и този преглед е бил причината за закъснението. Освен това мястото, на което жалбоподателят е спрян за проверка не съответства на посоченото в тези документи относно адрес на М.а. Видно от всички доказателства жалбоподателят е спрян движейки се в посока кв.Чародейка, а адреса на дъщеря му не се намира в този квартал.

Приетата за установена фактическа обстановка се налага от следните доказателствени средства:

От представената справка за водач са видни датите на налагане на административни наказания за нарушения на ЗДвП, вида на нарушенията, техния брой и факта на настъпване на реабилитация.

Фактът на управление на МПС и авторството на деянието се установяват от показанията на свд. Е..

От отразеното в акта се установява видът и показанието на техническото средство предназначено за измерване на алкохол в кръвта на водачите.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Приетото за установено налага следните несъмнени изводи относно деяние и вина: От обективна страна жалбоподателят М. е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.174 ал.1 от ЗДвП , тъй като на 17.08.2023г. в гр.Русе е управлявал МПС – лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.8‰. Концентрацията на алкохол в кръвта му е установена по надлежния ред с техническо средство доказателствен анализатор както е предвидено в чл.3 и 3а от Наредба № 1/2017г. Безспорно жалбоподателят е имал качеството на лице управляващо МПС, което се е движело и в този процес е било спряно за проверка.

Употребата на алкохол и концентрацията му в кръвта на водача е установено по надлежния ред. Обстоятелството, че липсва медицинско изследване се дължи изцяло на бездействието на жалбоподателя и на никакви други обективни предпоставки. Липсата на кръвно изследване не променя изводите, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.8‰, и под 1.2‰, което прави изводите на наказващия орган относно нарушение и извършител правилни и обосновани.

3

Актосъставителят е изпълнил задължението си да представи на водача талон за изследване на кръв и неявяването на жалбоподателя сочи според разпоредбата на чл.3а от Наредба №1, че концентрацията следва да се установи от техническото средство.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл с цел – с оглед на правоспособността и квалификацията си на водач на МПС деецът е съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е предприел такова.

При провеждането на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е установено чрез предвидените от законодателя способи в Наредба №1.

Твърдението, че резултата от изследването на кръв би бил под инкриминираната норма е изцяло произволен и не почива на никакви обективни данни. При провеждането на административнонаказателното производство не е допуснато нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

При определяне на наказанието наказващият орган е приложил правилната санкционна разпоредба за употреба на алкохол с концентрация над 0.8‰, и под 1.2‰, за което нарушение предвидените от законодателя наказания са фиксирани и не следва да се обсъжда справедливостта им.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

Претендирани са разноски от страна на административнонаказващия орган.

Основанието, на което разноските се дължат е чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК. Като взех предвид горното и обстоятелството, че наказателното постановление е потвърдено, намирам че са налице предпоставките на чл.143 АПК и жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати направените от административнонаказващия орган в хода на административното производство разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв. колкото следва да се определи хонорара за юрисконсулт, за да е съответен на извършените действия – участие в две съдебни заседания.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът 4

РЕШИ:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 23-3393000569/14.09.2023г. на началник РУ в ОДМВР Русе РУ 02, с което на М. С. М. от гр.Русе, ЕГН ********** на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА .

ОСЪЖДА М. С. М. от гр.Русе ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Русе сумата от СТО И ПЕТДЕСЕТ лева разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Русе в 14-дневен срок от уведомяването.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5