Решение № 1088 от 24.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20231100513424 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9829/09.06.2023 г., постановено по гр. д. № 57555/2022 г. на СРС, 153 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и е признато за установено, че В. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв.

Банкя, ул. **** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 658,21 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 61,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 13.05.2022 г. и сумата 95,32 лв., представляваща главница за дялово разпределение през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за доставена топлинна енергия за разликата над 658,21 лв. до пълния предявен размер 4 556,07 лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над 61,75 лв. до пълния предявен размер 427,45 лв., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 18,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. - 13.05.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент 16 в гр. София, ул. **** , с аб. № 378492, и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 28 835/2022 г. на СРС, 1

153 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 24,30 лева, представляваща направени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението подава ищеца, като обжалва същото в отхвърлителната част, като необосновано, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Основният аргумент на въззивника е, че въпреки отделеното като безспорно обстоятелство, че имотът е запориран, то по делото не е доказано по несъмнен начин, че имотът не е обитаван и е неизползваем, респ. и че до него топлинна енергия не е доставяна. Оспорва годността на представените в тази връзка доказателства, на които основава извода си първата инстанция, доколкото не са изготвени от съответните длъжностни лица в кръга на тяхната компетенция. Според въззивника твърденията му се подкрепят и от представените от третото лице – помагач документи, от съдържанието на които следва извода, че достъп до апартамента и осигуряван. Смята, че първоинстанционното решение е постановено при непълно отчитане на заключението на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли предявените спрямо ответника претенции.

Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба не е подаден от ответника.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава и ответника, с която твърди, че споделя изводите в обжалваното съдебно решение, но поради процесуалното поведение на ищеца – въззивник, подава настоящата въззивна жалба.

Поддържа заявеното в отговора на исковата молба и в проведеното в първоинстанционното производство съдебно заседание, че поради факта на запориране и запечатване на недвижимия имот, датиращо от 2008 год., апартаментът не е използван от ответника – въззиваем, поради което и същият следва да дължи единствено суми за сградна инсталация.

По отношение на последното обстоятелство, обаче, заявява, че сметка от страна на ищеца – въззивник не му е представяна, поради което е и в неяснота за точния размер на дължимите от него суми. Моли да се отхвърли въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

Отговорът на въззивната жалба е подаден от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустим и подлежи на разглеждане.

2

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 29 100/2020 г. на СРС, 153 състав. Ищецът претендира и разноски за исковото производство. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет страницата на продавача.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че имотът е необитаем.

Оспорва количеството и размера на претендираната топлинна енергия през исковия период.

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия и до недвижимите имоти, намиращи се в етажната собственост. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, 3 отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. Безспорно, съгласно и мотивите на тълкувателното решение, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.)

В процесния случай, видно от представения Договор №2349 от 25.09.2003 год., сключен между етажната собственост и „Бруната България“ ООД, към който е приложен и Протокол за проведеното ОС на ЕтС от 02.09.2003 год., на което е взето решението за топлофициране на сградата, последната е топлоснабдена. Страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.

В исковия период о т м.05.2019 г. до м.04.2021 г., действащи между страните са приетите от "Топлофикация София" ЕАД Общи условия от 2016 г., одобрени с Решение на ДКЕВР от 10.07.2016 г. Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г., съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. (Решение № 3100 от 7.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 44788/2021 г.; Решение № 8163 от 16.07.2022 г. на СРС по гр. д. № 71729/2021 г.) Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с 4 влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.

05. 2019 г. – м. 05.2021 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.