Определение № 15816 от 12.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15816 гр. София, 12.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110160564 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба, вх. № 39672/07.02.2024 г. от Д. С. Б. за изменение на решение № 603 от 11.01.2024 г., постановено по гр.д. № 60564/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските. В молбата се твърди, че съдът неправилно е определил размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че в случая за осъщественото процесуално представителство по делото ищецът първоначално е ангажирал адв. Ф., на която по силата на сключен между страните договор за правна помощ е заплатил възнаграждение в размер на 439 лв. На 29.09.2023 г. ищецът е получил изявление от страна на адв. Ф., че същата разваля едностранно договора за правна помощ с него, последният е бил принуден да ангажира друг адвокат за осъществяване на процесуално представителство в о.с.з, проведено на 17.10.2023 г. В тази връзка на 12.10.2023 г. ищецът е сключил договор за правна помощ с адв. П. с уговорено между страните адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., които били заплатено изцяло от ищеца в брой при подписване на договора. За осъщественото последователно процесуално представителство от двамата адвокати, ищецът заплатил разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 939 лв., които счита, че следва да му бъдат присъдени.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „**********“ ЕООД заявява становище за неоснователност на молбата. Позовава се на практиката на ВКС съгласно която с оглед разпоредбата на 78, ал. 1 ГПК се дължи възнаграждение само на един адвокат, при осъществено представителство в процеса от повече от един адвокат. Отделно, счита, че определеното възнаграждение е съобразено с размера по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

1

Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК /при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

На първо място, съгласно споделяната от настоящия съдебен състав практика на Върховната инстанция, обективирана в Определение № 50436 от 11.10.2022 г. по ч.т.д. № 1547/2022 г. на ВКС, II ГО при осъществено представителство в процеса от повече от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се дължат разноски за възнаграждение само за един адвокат.

На следващо място, по делото не са представени доказателства за уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ф. в размер на 439 лв. По делото са представени единствено пълномощно за надлежно учредена представителна власт в полза на адв. Ф. (стр. 27 от делото) и списък на разноските по чл. 80 ГПК (стр. 59 от делото).

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6 по описа за 2012 г., ОСГТК, ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Следователно, на присъждане подлежат само действително направените, т.е. заплатените разноски. Само тогава съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. В случая страната не е ангажирала доказателства за заплащане на договорено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ф., поради което такива не следва да бъдат присъждани на ищеца.

С оглед изложеното, не са налице основания съдът да ревизира изразената в мотивите на решението воля, респ. не са налице основания същото да бъде изменено съобразно отправеното искане.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 39672/07.02.2024 г. от Д. С. Б. за изменение на решение № 603 от 11.01.2024 г., постановено по гр.д. № 60564/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2