Решение № 110 от 12.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора Ст. Г. Т. като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за възобновяване № 20221000600048 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД 397/21 год. по описа на Окръжен съд-Враца от осъдения Д. К. Й. ,чрез защитниците му,по което, с решение № 63 от 15.12.2021 год. ,окончателно е потвърдена присъда №2 от 17.06.2021 год. по НОХД № 276/21 год. на Районен съд-Мездра в наказателноосъдителната й част.

Излагат в искането,че решението е постановено в нарушение на материалния закон,тъй като деянието,за което е признат за виновен подс.Й.,неправилно е квалифицирано като „особено тежък случай“ на престъплението по чл.338,ал.3 във вр. с ал.1 от НК.Поддържат,че според фактите по делото,изцяло признати от подсъдимия в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК при проведено съкратено съдебно следствие по гл.27 от НПК,в случая не е налице „особено тежък случай“ по смисъла на чл.93,т.8 от НК.

Изтъкват,че за да приеме посочената квалификация,съдът е изследвал едновременното наличие на изискуемите предпоставки-изключително висока степен на обществена опасност както на деянието,така и на дееца и неправилно е приел,че те са налице.Според защитниците,настъпилата смърт на малолетното дете напълно се вписва и не излиза извън хипотезата на основния състав на чл.338,ал.3 от НК,при която съставомерния резултат се изразява в последвало причиняване на смърт на едно или повече лица.В случая,в резултат на деянието е последвала смъртта на едно лице,не на повече,в които случай закона е същият 1 законов текст,със същото предвидено по вид и размер наказание и направената съпоставка изключва възможността да бъде обусловен верен и законосъобразен извод за изключителност на обществената опасност на деянието,основан на тежестта на причинения резултат.Считат,че възрастта на пострадалото лице не е основание за прилагане на по-тежък закон или за извод за изключителност на деянието или дееца.Посочват,че не е отчетено от съда,че смъртта на малолетен /непълнолетен не е въздигната като квалифициращ признак от обективна страна на предвидените съставомерни деяния по чл.338 от НК и не могат да се вменят във вина на подсъдимия действия,извършени от неговия малолетен син,свързани с възрастта на починалия.

По отношение на изводите на съда да приеме тази квалификация,обосновани с притежаваните от подсъдимия огнестрелния оръжия и боеприпаси за тях,за които е установено,че в деня на деянието не са съхранявани по предвидените за това правила,изтъкват,че подсъдимия има съответните разрешения за съхранение,носене и употреба,като е установена тяхната законност.Сочат,че изпълнителното деяние на престъплението,за което е признат за виновен,е осъществено по отношение на тези опасни вещи едновременно и едноактно.Броят на оръженията,техния вид,марка и модел считат за ирелевантни за квалификацията на деянието от гледна точка на това,че достъпа до една пушка и произвеждането на изстрел с един годен боеприпас за нея,за нещастие са се оказали необходимо,но и достатъчно условие да се реализира състава на престъпление,включващ причиняването на смърт.Заявяват,че по делото е установено оръжието,с което е произведен фаталния изсрел,а също и нарушенията на правилата за съхранението,като напълно идентично е поведението на подсъдимия по отношение на задължението за съхранение на останалите законно притежавани оръжия и боеприпаси,съхранявани в дома му.При настъпилия инцидент малолетните деца,или едното от тях,е боравило с една от пушкитеостаналите не са изнасяни от помещението,в което са се намирали,макар то да не е било заключено,т.е. намират,че въззивният съд не е оценил вярно и правилно наличните доказателства,разкриващи конкретиката на процесния казус,не е извършил верен анализ и оценка,не е изградил правилни изводи относно механизма на злополуката,поради което е интерпретирал и приложил неправилно разпоредбата на чл.93,т.8 от НК,тъй като причинения само с една от пушките съставомерен резултат не обосновава извода,че са налице обстоятелства,които характеризират деянието като такова,което се отличава от обикновения състав.

На следващо място считат,че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.Намират,че въззивния съд не е изпълнил задължението си по чл.313 от НПК за цялостна проверка на присъдата на първата инстанция в наказателноосъдителната й част,което е довело до неверен извод относно личната степен на обществена опасност на подсъдимия,като не са изложени мотиви защо се приема тезата на районния съд.Продължават,че в решението е посочено,че въззивният съд изцяло възприема изложените съображения на контролирания съд относно квалификацията „особено тежък случай“,но в своето решение възприема само някои от посочените мотиви и не са изложени 2 аргументи относно приетите от първата инстанция обстоятелства относно тази квалификация,което води до опорочаване на вътрешното убеждение на въззивния съд,тъй като не е формирано въз основа на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и проверка на всички доказателства,както изискват правилата на чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК.Считат изложените съображения за непълни,вътрешно противоречиви,неизчерпателни и неубедителни.Отдаването на решаваща тежест на отделни части от гласните доказателства за сметка на пълния им анализ,е сторено в нарушение на посочената процесуална норма и допуснатото нарушение е в основата на необосновани правни изводи,решаващи по въпросите за размера на наказанието и начина на изтърпяване,вкл. приложението на института на условното осъждане по чл.66 от НК.

Изтъкват още,че в частта,отнасяща се до индивидуализацията на наказанието в съдебния акт на окръжния съд по същество липсват мотиви,тъй като декларативно е посочено,че определеното наказание като размер е справедливо и същото би изпълнило целите на чл.36 от НК,като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.Намират,че съдът не е анализирал самостоятелно и подробно както определения размер,така и отнасянето му към целите на чл.36 от НК от една страна,а от друга не е посочено кои са релевантните за отговорността обстоятелства,което не е сторено и в контекста на твърденията им във въззивната им жалба за липса на мотиви на присъдата на РС-Мездра в частта относно индивидуализация на наказанията,както и на отчитането на едни и същи факти и обстоятелства и като отегчаващи вината обстоятелства,и като такива,обуславящи квалификацията „особено тежък случай“.

На последно място релевират и явна несправедливост на наложеното наказание,в която насока излагат,че чистото съдебно минало,полаганите грижи за семейството,обстоятелството,че в процеса подс.Й. е оказал съдействие и сътрудничество на органите на разследването и съда,сочи на наличие на разкаяние и самокритичност, които са останали несъобразени при определяне размера на наказанието.

Правят искане за постановяване на решение,с което по реда на чл.425,ал.1,т.4 от НПК се измени решението на Окръжен съд-Враца и се оправдае подсъдимия за това,че деянието му осъществява признаците на „особено тежък случай“ на престъплението по чл.338,ал.3,пр.2 и вместо това да бъде осъден за престъпление по чл.338,ал.3,пр.1 от НК,като му се наложи наказание,намалено по реда на чл.58а от НК и чието изтърпяване да бъде отложено по чл.66 от НК.

В съдебно заседание защитниците поддържат направеното искане.

Адв.Н. излага съображения,че не са налице двете предпоставки,за да се приеме наличието на чл.93,т.8 от НК,тъй като разглежданата по делото хипотеза представлява основния състав на престъплението.Изтъква в тази насока,че в този основен състав характеристика и елементи от обективната страна на състава са извършени нарушения на правилата за съхраняване на оръжие,което е безспорно установено,както е безспорен и настъпилия трагичен резултат,но няма основание да се твърди,че деянието представлява извънредност по отношение на своята обществена опасност или се отличава значително от обичайните,които се 3 квалифицират и санкционират по този ред.Пострадалото лице е дете и е налице завишен емоционален заряд,но той в никакъв случай не води до качествена разлика в случаите,в които при неправилно съхраняване на оръжие се е достигнало до смъртен изход,което е и основанието за приетата наказателно-правна квалификация.

По отношение на личността на дееца поддържа,че подсъдимият е позитивен член на обществото,не е осъждан до момента,няма противообществени прояви,което е в разрез с изводите на съда,че е налице завишена степен на обществена опасност на личността му.Намира,че това е едно неправомерно натоварване на осъдения с характеристики на деянието,които се отнасят към неговото извършване от наказателно неотговорно лиценеговият син и в крайна сметка е налице произволен извод относно това,че като правоспособен притежател на ловно оръжие,е притежавал четири огнестрелни оръжия,което е отчетено в негова тежест.

Оплаква се и от начина,по който е разгледано делото в съдебния район,като е била създадена атмосфера на нетърпимост от определена група от местните хора,която е въздействала на съдебните състави.

Що се отнася до оплакването им за нарушение на процесуалните правила,твърди,че при препращане към първоинстанционния акт Окръжен съд-Враца не е мотивирал своите изводи,а липсата на мотиви представлява процесуално нарушение,тъй като препятства възможността да се разбере волята на съда.Изтъква също така,че след като е починал член от състава на съда,повторното разглеждане на делото не е било задълбочено,не е бил изпълнен докрай принципът на непосредственост,поне що се отнася до новия член на състава,защото повечето от действията в съдебната зала не са повторени в негово присъствие,който е подписал окончателния акт,предмет на обжалване.

В заключение,относно тежестта на санкциите поставя въпроса справедливо ли е наказанието от 9 години лишаване от свобода /редуцирано с 1/3 по силата на закона/ при фактите,които се съдържат в делото и необходимо ли е такова тежко наказание,за да се постигнат неговите цели за превъзпитание на дееца,необходимо ли е то да рефлектира и върху съдбата и живота на негово семейство,вкл. и върху съдбата на детето-извършител.Посочва,че това дете ще расте без баща,с чувството и съзнанието,че лично негово действие е допринесло за съдбата на семейството.В този смисъл намира,че трагедията е не само по отношение на семейството на загиналото дете,а тя съпътства съдбата на всички,които присъстват в кориците на делото.Пояснява,че казаното е за да се осмисли същността на наказанието с постигането на една цел,която гарантира бъдещото включване на подзащитния му в обществения живот и в неговата социална и професионална реализация,както и реализацията му като родител.

Адв.Е. в допълнение акцентира на факта,че съдът двояко е тълкувал едни и същи факти и обстоятелства,веднъж като обосноваващи квалификацията „особено тежък случай“ и втори път като обосноваващи обществената опасност на деянието и дееца,което е недопустимо.По отношение на размера на наказанието изтъква,че подсъдимия е осъден по два граждански иска общо за сумата от 200 000 лв. ведно с лихвите и би следвало да му се даде възможност 4 да изплати тази сума посредством дейността,с която се занимава като земеделски производител и арендатор на земеделска земя,по който начин би гарантирал дохода както на семейството си,така и възможността да изпълни присъдата гражданско-осъдителната й част.

Осъденият Й. поддържа казаното от защитниците си и изразява съжаление за случилото и желание да се грижи за децата.

Представителят на САП счита искането за неоснователни,тъй като не са налице предпоставките на закона за възобновяване на наказателното производсуво.

В последната си дума осъденият иска съдът да реши как да изтърпи наложената му присъда,за да се грижи за семейството си,ако е възможно.