Решение № 260145 от 04.03.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.София, 04.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН М.

РОСИ МИХАЙЛОВА с участието на секретаря Камелия Стоянова и в присъствието на прокурора Калина Накова след като разгледа докладваното от съдия Борисова ВНАХД № 4623/2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по протест и допълнение към него на прокурор при СРП срещу решение от 18.12.2018 г., постановено по НАХД №15806/2018 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което обвиняемия С.М.К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 НК за това, че в гр.София, бул. ”Витоша” № 2, в сградата на СГС, Търговско отделение, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Д.Т.” ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Триадица, ж.к. „******“, ул. „********, изпаднало в неплатежоспособност, като на 12.11.2013 г. е имало установени, непогасени, изискуеми и ликвидни парични задължения по издаден изпълнителен лист от СРС, 44 състав по гр. дело № 44934/2013 г. в размер на 5339,56 лева /пет хиляди триста тридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ и в 30-дневен срок от спиране на плащанията на 13.11.2013 г. до 12.12.2013 г. включително не е заявил това пред съда /СГС-ТО/ и не е поискал от СГС-ТО да открие производство по несъстоятелност съгласно изискванията на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон - „Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно вземане; и чл. 608, ал. 2 от ТЗ - „Неплатежоспособността се предполага, когато длъжника е спрял плащанията”.

С депозираните протест и допълнение към него се излагат съображения на несъгласие с първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че повдигнатото на обвиняемия К. обвинение се доказва по безспорен начин чрез събраните по делото доказателства, представляващи показанията на свидетелите М.К.и И.К., както и от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се, че със своето бездействие в инкриминирания период от 13.11.2013 г. до 12.12.2013 г. обвиняемият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, т.к. след като е изпаднал в неплатежоспособност не е поискал пред СГС откриване на производство по несъстоятелност спрямо управляваното и представлявано от него, търговско дружество „Д.Т.“ ЕООД. Прокурорът намира за неправилни изводите на първия съд, касаещи субективната страна на престъплението или, че обвиняемия К. не е знаел, че дължи наемни вноски на свидетелката М.К.по сключения с нея договор за наем, за които е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. №44934/2013 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав. Твърди, че с влизане в сила на решението, постановено по посоченото гражданско дело и издаването на изпълнителен лист за дължимата се сума от 5339, 56 лева е настъпил падежа на плащането и то е станало изискуемо и ликвидно. В тази връзка прокурорът посочва, че за субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 НК е правно ирелевантно знанието на управителя на дружеството за издадения изпълнителен лист, както и дали същия ще предприеме действия по неговото оспорване. Прокурорът заявява, че щом дружеството няма никакви дълготрайни и краткотрайни активи, с които да покрие дадено задължение, то е налице изпадане в неплатежоспособност. Твърди, че обвиняемия К. след като е знаел за задълженията на дружеството, което управлява и представлява, а дружеството не може да ги покрие, то същото е изпаднало в неплатежоспособност, а обвиняемия като негов управител е осъществил от обективна и субективна страна състава не вмененото му престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново такова, с което обвиняемия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 227б, ал.

2, вр. с ал. 1 от НК.

С протеста и допълнението към него не се иска събиране на нови доказателства.

С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и изслушване на вещи лица. С цел изясняване на делото от фактическа страна и разкриване на обективната истина, въззивният съдебен състав намери, че следва да бъде проведено въззивно съдебно следствие на основание чл. 327, ал. 4 НПК, поради което изиска от СРС, гр. дело № 44934/2013 г. по описа на 44 състав, ГО за послужване, както и изиска писмени документи от частен съдебен изпълнител М.П., вписан в камарата на ЧСИ с рег. № 851. В тази връзка от частен съдебен изпълнител М.П. се изиска справка по изпълнително дело № 20148510400246, от която да са видни лицата, които се явяват взискател и длъжник по изпълнителното дело, основанието за образуване на изпълнителното дело, да се приложи копие на писмения документ, инициирал производството, извършвани ли са преводи на суми в полза на взискателя и от кого, извършено ли е надлежно уведомяване на длъжника за образуваното изпълнително дело, за което да бъдат приложени и съответни писмени доказателства, както и какво е движението по делото до настоящия момент.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са приети като писмени доказателства: копие на молба за образуване на изпълнително дело, копие на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издадени на 12.11.2013 г. от СРС, НО, 44 състав по ч.гр.д. № 44934/2013 г., копие на покана за доброволно изпълнение, както и изисканото за послужване гр. дело № 44934/2013 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа подадения протест и допълнението към него по изложените в тях съображения. Пледира за осъдително решение, като на първо място подчертава, че правните изводи на СРС за субективна несъставомерност на деянието са в разрез с доказателствата по делото и законовите разпоредби уреждащи института на несъстоятелността. Акцентира върху формалния характер на престъплението по чл.

227б НК, чието изпълнително деяние се извършва чрез бездействие, т.е. с настъпване на неплатежоспособност, а тя от своя страна, според прокурора независи от волята на търговеца. Посочва, че неплатежоспособност е налице тогава, когато не е изпълнено парично задължение, което е изискуемо. Фокусира вниманието на съда върху обстоятелството, че дружеството е вписано на 16.01.2012 г., а договора за наем е сключен на 01.01.2012 г. и по същия липсва плащане на наемни вноски. Оспорва аргументите на първоинстанционният съд, с които е отказал да приеме заключението по съдебно-счетоводната експертиза, за липса на парични средства и настъпила неплатежоспособност за дружеството, като намира същите за неправилни. Изтъква, че експертното заключение се базира не само на липсата на годишна данъчна декларация, но и на подадените годишни финансови отчети, от които според прокурора е видно, че по отношение на дружеството са налице единствено разходи. Това обстоятелство, според представителят на държавното обвинение е невъзможно да не е било съзнавано от обвиняемия К. в качеството му на управляващ и представляващ търговското дружество. Допълва, че неплатежоспособността е настъпила още в началото на 2012 г. Отбелязва, че в настоящия случай не е необходимо управителят на дружеството да е бил уведомен за издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение, тъй като неговите задължения произтичат от договора за наем. Сочи, че неизпълнението на тези задължения води до тяхната изискуемост, което означава, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност още в началото на 2012 г., поради което обвиняемия К. е следвало да подаде заявление до съда за обявяване в неплатежоспособност. При така изложените съображения се моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд.

Процесуалнията представител на обвиняемия

К. – адв. Г. оспорва депозирания протест срещу първоинстанционното решение и намира същият за неоснователен и като такъв моли съда да го остави без уважение, и да потвърди решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Споделя изцяло съображенията на първостепенния съд, като подчертава, че неплатежоспособността следва да бъде безспорно и категорично доказана с влязло в сила решение. Счита, че без такова решение ще е налице недопустимо предположение, на което присъдата не може да почива. Застъпва становището, че в производството по чл. 417 ГПК, длъжникът не участва, поради което и не предполага за неговото съществуване. Посочва, че едва с получаването на покана за доброволно изпълнение, длъжникът бива уведомен за наличието на изискуемо задължение и от този момент за него започва да тече 14-дневен срок, в който може да го оспори. Заявява, че в настоящият случай не е установено дали такава покана е била връчена на обвиняемото лице, респ. дали за него е възникнало правото да оспори изпълнителния лист, чрез което би се установило, че дружеството на обвиняемия няма изискуеми задължения. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Софийски градски съд като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII НПК при внесено постановление на прокурор при СРП с предложение за освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. За да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила, установени в глава XXVIII

НПК, първостепенният съд надлежно е приобщил събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които е преценил на основание чл. 378, ал. 2 НПК в отклонение от общите правила на традиционния наказателен процес, без да е необходимо непосредственото им събиране.

Въззивният съд констатира, че районният съд не се е възползвал в пълнота от предоставените му процесуални възможности за събиране на доказателства. Това наложи в хода на въззивното производство, с оглед изясняване в пълнота на действителната фактическа обстановка по делото и осигуряване на правилното му решаване, както и за обезпечаване на правомощията на въззивната инстанция, установени в чл. 313 и чл. 314 НПК да бъдат приобщени писмени доказателствени материали, представляващи посочените по-горе справки относно образуваното изпълнително дело № 20148510400246 по описа на ЧСИ М.П., както и материалите по гр. дело № 44934/2013 г. по описа на СРС, ГО 44 състав.

Настоящият съдебен състав с оглед събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства, а и след самостоятелен анализ на приобщените в хода на първоинстанционното производство такива, упражни правомощията си по чл. 316 от НПК, като допълни фактическата обстановка, възприета от първата инстанция и прие за установено следното:

Обвиняемият С.М.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.

На 16.01.2012 г. в Търговския регистър било вписано процесното търговско дружество – „Д.Т.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Триадица, ж.к. „******“, ул.

„**********. Като основен предмет на дейност на дружеството бил вписан следния: ресторантьорство, кетъринг, разкриване на заведения за хранене, барове, питейни заведени, покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, внос, износ, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество на български и чуждестранни физически и юридически лица, включително посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги, консултантска дейност, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг и всяка друга дейност, която по предмет и обем изисква да бъде извършвана по търговски начин и не е забранена за осъществяване от българското законодателство, дори и да не е изброена по-горе.