Решение № 495 от 12.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 196/2023
- Вид
- Решение № 495
- Подписан
- 12.09.2023
- Състав
- Теодорина Димитрова, Димо Колев, Георги Драгoстинов
Цитирани разпоредби
- чл. 214 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 495 гр. Велико Търново, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Георги Драгoстинов
Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500196 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 250 ГПК
Подадена е молба от въззивника, чрез пълномощника му адв. Кр. П. от ВТАК, с която се иска да бъде допълнено постановеното по делото въззивно решение № 298/16.06.2023г. с присъждане на законна лихва върху сумите, които ответницата е осъдена да заплати на ищеца по двата договора за кредит, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Допълва се, че исковите претенции са предявени със законните лихви, налице е произнасяне на районния съд по тях и решението му е обжалвано и в тази му част.
Насрещната страна по молба в срок е подала отговор, с който заема становище за нейната неоснователност. Възразява се, че няма основание за допълване на въззивното решение, тъй като акцесорния иск за законна лихва не е разглеждан като самостоятелна претенция в производството. Счита се, че не е налице непълнота на въззивния акт, поради което се моли за отхвърляне на молбата.
Молбата за допълване е подадена в едномесечния срок от връчване на въззивното решение на ищеца, поради което е процесуално допустима. Предвид неразрешената част от спора не е налице необходимост по см. на чл. 250 ал. 2 ГПК за разглеждането на молбата в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По същество молбата по чл. 250 ГПК се явява основателна.
1
С решение № 298/16.06.2023г. постановено по в.гр.д. № 196/2023г. на ВТОС е отменено обжалваното първоинстанционно решение № 1225/15.11.2022г. по гр.д. № 3543/2021г. на ВТРС, в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответницата искове за присъждане на сумата от 6875, 61 лв. – главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски в периода 01.10.2017г. – 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по д оговор за банков кредит №TR71023940 от 21.12.2007г., изменен с Анекс №1 от 24.03.2015г. и на сумата от 5711, 74 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №617/0944/16325422 от 28.08.2012г. и ответницата е осъдена да заплати тези суми на ищеца. Въззивният съд обаче не е присъдил законната лихва върху същите, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Искане за това е направено още с исковата молба и липсата на произнасяне по него с въззивното решение е довело до постановяване на непълен съдебен акт. По арг. от чл. 214 ал. 2 ГПК искането за присъждане на законна лихва след датата на исковата молба представлява прибавяне на изтекли лихви върху главницата след предявяване на иска и няма характер на самостоятелна искова претенция. Макар и да не представлява отделен иск, веднъж заявено искането за присъждане на законна лихва става част от предмета на спора и съдът е длъжен да се произнесе по него, наред с главното вземане /арг. чл. 6 ал. 2 ГПК/. Предвид на това наведените от насрещната страна по молба възражения в тази насока са изцяло неоснователни.
По тези съображения, след като искането за присъждане на законна лихва е направено своевременно /още с исковата молба/ и липсва произнасяне по него с въззивния акт, с който в полза на ищеца са присъдени вземания за главница по два от процесните кредити, то това решение следва да бъде допълнено с присъждане на изтеклите лихви върху главниците след предявяване на иска до окончателното им изплащане.
Водим от горното и на основание чл. 250 ГПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 298/16.06.2023г. постановено по в.гр.д. № 196/2023г. на ВТОС, като
ОСЪЖДА ЛЮДМИЛА И. З., ЕГН: ********** от гр. В. Търново, ул. „Филип Тотю“ № 15, вх. В, ет. 6, ап. 12 ДА ЗАПЛАТИ на В. П. З., ЕГН: ********** от гр. В.
Търново, ул. „Тракия“ № 17 ет. 2, ап. 3, ЗАКОННА ЛИХВА върху СУМАТА от 6875, 61 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски в периода 01.10.2017г. – 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с 2 ответника по договор за банков кредит №TR71023940 от 21.12.2007г., изменен с Анекс №1 от 24.03.2015г., както и върху СУМАТА от 5711, 74 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №617/0944/16325422 от 28.08.2012г., СЧИТАНО от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2021г. до окончателното изплащане на тези суми.
Решението по чл. 250 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните. Препис от него да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3