Решение № 4663 от 15.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4663 гр. С, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Д.К. при участието на секретаря ХР.Н.К. като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110134083 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу М.

П. Ц. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното дружество сумата от 1887,22 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес гр. С, ж. к. С, бл. 9, ет. 12, ап. 80 ведно със законната лихва от 20.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 290,38 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2022 г., сумата от 60,76 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 11,65 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.10.2019 г. до 07.06.2022 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на продавача. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковата молба. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва размера на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност. В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се явява, не изпраща представител, не взима становище. Ответницата се представлява от особен представител, чрез когото поддържа исканията си.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):

1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по 2 договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“

След анализа на доказателствената съвкупност, съдът счита, че качеството на потребител на ответницата е доказано частично. За установяване на този факт от ищеца е представен Нотариален акт от 26.11.1998 г., от който се установява, че Мария Ц. е дарила на ответницата ¾ идеални части от процесния имот, като си е запазила пожизнено право на ползване. Мария Ц. е починала на 12.02.2003 г., като по този начин правото на ползване се е погасило. От делото не се доказва ответницата да е собственик или ползвател на останалата ¼ идеална част, поради което следва да отговаря само до размера на квотата си в съсобствеността.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната 3 цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение

Тъй като по делото е установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.

По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имота и БГВ. Вещото лице е изяснило, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1872,13 лева. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице заяви, че не е установило категорично, че главният топломер на абонатната станция е преминал техническа проверка на изправност за периода от 2019 г. до 2021 г. В тази връзка, съдът намира, че обстоятелството дали в сградата е монтирано и функционира технически годно средство за измерване на доставената в нея ТЕ от ищеца е от основно значение относно правилното определяне на съответния припадащ се дял за всеки отделен имот, находящ се в сградата и в частност относно имота на ответната страна, за който няма спор, че е разположен в сградата. Това е така, защото според нормата на чл. 144 от Закона за енергетиката е предвидено, че топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в имота. Според ал. 3 на същата разпоредба ТЕ за една дялова единица се определя, като топлинната енергия за отопление на сградата, намалена с количеството ТЕ определена по чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 1 се раздели от сбора на дяловите единици за всички отоплителни тела в сградата. В разглеждания случай и при така релевираното от ответната страна възражение, в тежест на дружеството-ищец беше да проведе доказване, че монтирания в сградата топломер е сред уредите за топлинно отчитане одобрени от Националния център по метрология /чл. 38 и сл. от Закона за измерванията/. Ищецът не ангажира по делото свидетелства за осъществена периодична метрологична проверка на процесния топломер и водомер в сградата. В този смисъл не са ангажирани и доказателства, че монтираният в сградата главен топломер е преминал надлежната периодична проверка за техническо състояние, която е задължителна според нормативните изисквания установени със Закона за измерванията и наредбите, свързани с неговото приложение. Тоест не са ангажирани никакви доказателства, които да свидетелстват за това, че този топломер, който е монтиран в абонатната станция на сградата, където е процесното жилище и този, посочен от вещото лице, са идентични. Дори данните в тези непредставени по делото документи за метрологичен контрол да са непосредствено възприети от вещото лице при изготвяне на заключението му (такова възприемане не е налице, доколкото вещото лице заявява, че тези протоколи не са му били представени), то данните, посочени в тях, отново не следва да се кредитират, защото се касае за едностранно изготвени от ищеца и ТЛП частни документи. В този смисъл заключението на СТЕ в тази си част не следва да бъде кредитирано от съда.