Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 138 от 06.03.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 68/2025
Вид
Определение № 138
Подписан
06.03.2025
В сила
06.03.2025
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Ирена Николова Петкова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 89, т. 4 · Закон за енергетиката
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Варна, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500068 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 1333/02.12.2024 г., постановено по гр. д. № 576/2024г. по описа на ОС – Варна, с което дружеството е осъдено да заплати на : 1) А. А.

М., сумата от 140 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И.А., починал на 28.09.2023 г., с когото е живяла на съпружески начала, настъпила в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ – гр. Нови пазар по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 9 351.84 лева, представляваща компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023 г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 2) И. И. В., сумата от 140 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му И.А., починал на 28.09.2023 г., настъпила в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ – гр. Нови пазар по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 9 351.84 лева, представляваща компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023 г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 3) В. И.

В., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. М. М., сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение 1 за неимуществени вреди от смъртта на баща му И.А., настъпила на 28.09.2023 г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ – гр.

Нови пазар по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023.80 лева, представляваща компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023 г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 4) А. И. В., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. М., сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му И.А., настъпила на 28.09.2023 г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ – гр. Нови пазар по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023.80 лева, представляваща компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023 г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 5 ) Г. И. В., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител А. М., сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й И.А., настъпила на 28.09.2023 г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ – гр. Нови пазар по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023.80 лева, представляваща компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023 г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и поради необоснованост. Счита, че е неосъществен фактическият състав на отговорността по чл.49 ЗЗД. Не оспорва, че предмет на дейност на въззивното дружество е експлоатацията и управлението на електроразпределителната мрежа на обособена територия в североизточна България, част от която попада в землището на гр. Нови пазар, както и, че на 28.09.2023 г. в 18:04 ч. И. В. А. е починал, вследствие на остра сърдечна недостатъчност, възникнала в резултат на фибрилацията на сърдечния му мускул от високоволтов променлив ток, преминал през тялото му в момент на в стадий на резорбация на алкохолно опиянение /наличие на 0.2 – 0.5 ‰ алкохол в кръвта/. Оспорва се извода, че смъртта на А. е в причинноследствена връзка с виновни действия/бездействия на работник или служител на въззивното дружество при или по повод на изпълнение на своите служебни задължения. Счита за недопустимо, че заключението, изготвено от вещото 2 лице експерт – електроинженер съдържа правен извод, който е подвел съда, а именно, че следвало да бъдат спазени всички изисквания на Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, тъй като изграденият електропровод е претърпял реконструкция по смисъла на ЗУТ, т. е. промяна в схемата на свързване, чрез присъединяване на нови потребители. Неправилно, че съдът е възприел като убедително и компетентно даденото от вещото лице заключение, че изграждането на нов бетонен комплектен трансформаторен пост и ново подземно кабелно трасе до електропровод „Нови Пазар – юг“ с цел захранване на нов абонат с електрическа енергия съставлява реконструкция, обусловена от реконструкция на съществуваща електрическа уредба и електропроводна линия. Сочи, че не е житейски оправдано да се смята цялата електропроводна линия за реконструирана. Излага, че реконструкцията на посочения участък не е извършена след влизане в сила на Наредба № 3/09.06.2004 г., поради което същата е неприложима. По идентични съображения излага становище за неприложимост на Наредба № 16-116/08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането (в сила от 07.03.2008 г., Обн. ДВ. бр. 26 от 07.03.2007 г., изм. ДВ. бр. 42 от 09.06.2015 г.). Липсата на обозначения с постоянни знаци, поставени на стълбовете на въздушния електропровод, пореден номер на стълба и година на въвеждането му в експлоатация, както и предупредителни табели не се намират в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на И.А., доколкото проводникът е докоснат от разстояние близо 7 метра. Оспорва като неправилни изводите относно допускане на нарушения по чл. 767, чл. 770, ал. 1 от Наредба № 9 от 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, чл. 89, т. 4 от Закон за енергетиката, че инцидентът е възникнал в населено място, както и че не е спазен минималния габаритен провес с дължина 7 метра, по съображения за неприложимост на Наредба № 3/09.06.2004г. Твърди, че инцидентът е осъществен в незастроена ненаселена местност. Счита за неправилен извода на съда, че най – малкото разстояние от проводниците на въздушна електропроводна линия при най – големия им провес до повърхността на земята следва да е 7 метра при напрежение от 20 kv. Не е съобразено обстоятелството, че в ОУП на гр. Нови Пазар, ВЛ 20 кВ „Нови Пазар – юг“ е съществуващ линеен енергиен обект, изграден през 1949г. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, съдът е основал фактическите си изводи въз основа на заключението на КСТМЕ, което е било оспорено от въззивника с доводи за неговата необоснованост и не се е произнесъл по наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни, а в условията на евентуалност да бъдат намалени присъдените обезщетения при зачитане на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, произтичащ от собственото му противоправно поведение.

3

Претендира присъждане на разноските по делото.

Във въззивната жалба е направено искане за приемане като доказателство по делото на представена с жалбата електронна разпечатка от публично достъпен адрес на ОВ относно ПИ ***.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от А. А. М., И. И. В., В. И.

В., действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. М., А.

И. Ивлиянов и Г. И. В., действащи чрез своята майка и законен представител А. М., чрез адв. В. А., с който е изразено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, съответно за неоснователност на въззивната жалба. Наведени са пространни съображения в тази насока.

При преценка на редовността на настоящото производство съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Искането на въззивника „Електроразпределение Север“ АД да бъдат допусната екранна снимка на електронната страница

“kais.cadastre.bg/bg/Map/Index”, съдържаща обозначение на ПИ *** следва да бъде оставено без уважение като преклудирано но основание чл.266 ГПК.

Въззивникът не е изложил твърдения, че посоченото доказателство е нововъзникнало или не му е било известно и не е могъл да го представи в първоинстанционното производство. Не е налице и хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, предвид липсата на отправено искане за допускане на посоченото доказателство пред първоинстанционния съд.

Отчитайки наведените в жалбата оплаквания, предмета на спора и дадените разрешения по т.1 от ТР № 1/2013г., настоящият състав намира, че не са налице основания за даване на указания на страните за събиране на нови доказателства.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като доказателство по делото на екранна снимка на електронната страница “kais.cadastre.bg/bg/Map/Index”, съдържаща обозначение на ПИ ***.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 09.04.2025г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

4

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5