Определение № 1953 от 22.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1953 гр. Варна, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100500715 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5701/23.01.2026г. от Р. Х., родена на **********г. гражданин на Р.Австрия, с адрес в Р.Австрия 8970 *** 782/3 и със съдебен адрес гр. Варна, ул „Самарско знаме“ № 1А, чрез адв. И. И., срещу решение № 4727/29.12.2025г. постановено по гр.д. № 20243110116363 по описа за 2024г. на ВРС, 42-ри състав, с което е отхвърлен, предявения от нея срещу Р. И. Р., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „***“, бл. 47, вх. 7, ет. 2, ап. 149 иск да бъде осъден ответникът да й върне дадената му, съгласно сключен между страните устен договор за заем, парична сума в размер на 3656 евро, или 7150.51 лв. с падеж 19.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.12.2024 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, като неоснователен и недоказан.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалния закон и е необосновано. Решението е постановено в нарушение на основните начала на процесуалния закон, при редица допуснати съществени нарушения.

Решението е постановено и без да се зачетат изложените от нея доводи, както и представените по делото писмени доказателства. Изготвеният от ВРС доклад е непълен, не съдържа указание кои права и кои обстоятелства се признават, и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, поради което не отговаря на изискванията на чл.146, ал.1, т. 3 и т.4 от ГПК. Освен това съдът не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.2 от ГПК. Формално е посочил 1 правилата за доказателствена тежест, но реално е възложил на ищцата доказване извън законовите изисквания, като е изискал доказване на заемното правоотношение единствено с писмени доказателства, което законът не предвижда. Съдът не е обсъдил всички доказателства, съдържащи данни от съществено значение за изхода на спора. Не ги е съпоставил едно с друго, а е приел тезата на ответника, а именно, че не е получил паричната сума, посочена в договора за заем. С това съдът е допуснал необоснованост на изводите си.

Оспорва изводът на съда относно липсата на реално предаване на сумата. Не е дал надлежна доказателствена оценка на представеният по делото банков превод от 19.12.2022г. извършен от въззивницата към въззиваемия. Не е допуснал разпит на свидетели, с които е целяла да установи основанието на плащането и договорените условия, като е приел недопустимост по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Този извод на съда намира за неправилен и в противоречие на трайната съдебна практика на ВКС. С отказа си съдът е лишил ищцата от възможността да докаже решаващи за спора факти, което представлява съществено процесуално нарушение.

Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск изцяло, като основателен и доказан, с присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение и за двете инстанции.

На осн. чл. 266, ал. от ГПК страната иска да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, с показанията на които доказва постигането на съгласие между страните за предоставяне на парична сума като заем, уговореното основание на банковия превод от 19.12.2022г., договорката за връщане на сумата на 19.12.2023г., поетото от ответника задължение от страна на ответника да върне сумата и поведението на ответника след настъпване на падежа. По отношение отхвърленото искане за изискване на банкови документи на осн. чл. 192 от ГПК смята, че неправилно ВРС е приел, че искането за разкриване на банкова тайна е недопустимо. Отказът е довел до невъзможността да докаже реалното получаване и използване на сумата от ответника. Прави доказателствено искане за задължаване на съответната обслужваща ответника банка /ПроКредит банк/ по молбата с правно осн. чл. 192 от ГПК да представи извлечение от банковата сметка на Р. И. Р. за периода от 15.12.2022г. до 31.12.2022г. , данни за постъпването, осчетоводяването и разпореждането със сумата от 3656 евро, преведена на 19.12.2022г., титуляр, IBAN и основание на плащането, отразено в банковата система. Ако съдът счете, че горните искания, които не са били уважени в първоинстанционното производство са неоснователни, то се моли да бъде назначена ССчЕ с посочените в 4 пункта задачи.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Р. И. Р., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „***“, бл. 47, вх. 7, ет. 2, ап. 149, чрез адв. Петко Стоев, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

С отговора възразява, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и е указал на страните коя от тях за какви обстоятелства следва да предприеме действия в процеса по доказването. Между страните никога не е бил сключван договор за заем, в частност – договор за заем с посочените в исковата молба параметри-дата на сключване, 2 размер на предадената сума, срок за връщането й. Ответникът не се е нуждаел от парична сума под формата на заем, не е искал такава от ищеца, не е получавал такава. Възразява срещу изразеното в жалбата становище, че представената с отговора на исковата молба касова бележка по безспорен начин доказва получаване на сумата от ответника, тъй като тя се отнася до съвсем различно по вид и съдържание правоотношение. Същата е представена, за да може с нея да се установи наличието на точно такова друго правоотношение, за което се съдържа единственото неоспорено от ответника твърдение в исковата молба, че фирмата на ответника е работила на обект на дъщерята на ищцата. Съставът на Районен съд – Варна е изложил ясни и последователни мотиви, както при уважаване или отхвърляне на конкретни доказателствени искания, така и при постановяване на съдебното решение.

Моли се за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените разноски за водене на делото пред втората инстанция.

Възразява срещу направените доказателствени искания. По отношение на искането за разпит на двама свидетели, моли да се има предвид посоченото в отговора на исковата молба. В случай, че съдът допусне събирането на гласни доказателства на ищеца, моли и на него да бъдат допуснати двама свидетели, с показанията на които опровергава всички фактически твърдения в исковата молба и за установяване съществуването на имуществени отношения между страните и какво е тяхното съдържание. Такова искане е било направено още с отговора на исковата молба.

При преценка допустимостта на въззивното производство, с оглед обема на въззивната проверка, съобразно диспозитива на подлежащото на инстанционен контрол съдебно решение, съдът намира, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и същото върнато на ВРС за преценка относно наличието на допусната очевидна фактическа грешка и съответно провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК ако приеме, че е допусната такава, доколкото в мотивите си е приел за недоказано предаването на процесната сума от 3656 евро или 7150.51 лева на ответника като заем, сключен на 19.12.2022г., а в диспозитива си е отхвърлил иска за заплащане на същата сума по сключения на 09.11.2022г. устен договор за заем.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 20263100500715 по описа за 2026г. на Окръжен съд - Варна и ВРЪЩА делото на ВРС за преценка относно наличието на допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното решение, съответно провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК.

След произнасяне делото да се върне на ВОС за разглеждане на вече подадената въззивна жалба, евентуално постъпила такава срещу постановения последващ съдебен акт, след надлежно администриране.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4