Решение № 6978 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6978 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110158211 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца Й. С. А., ЕГН **********, с адрес: *****, обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП срещу ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от ****, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1147063/11.04.2022 г., предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречие със закона и евентуално като неравноправна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв., предявен като частичен от 229,84 лв. недължимо платена сума – такса гарант, получена на основание нищожна клауза на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1147063/11.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът Й. С. А. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника са сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1147063/11.04.2022 г. по реда на ЗПФУР за сумата от 800 лв., която сума следвало да бъде погасена в срок от 29 дни с еднократно плащане, заедно с лихва от 3,27 %, или 26,16 лв., или общата сума на заема е 826,16 лв. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank” в полза на дружеството ответник. Твърди се, че при сключването на договора никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество, като ищецът разбрал за начислена такса за гарант в размер на 229,84 лв. след сключването на договора и усвояването му. Сочи, че е погасил изцяло всички задължения по договора за кредит. Поддържа, че договорът за кредит страда от редица пороци, водещи до неговата нищожност, а именно, че в договора за кредит не е посочен размерът на дължимата такса за гарант; че ищецът не е подписал договора, нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради 1 което счита, че липсва съгласи; не е изготвен в предписаната от закона форма.

Поддържа също така, че в договора не е посочен начина на изчисляване на ГПР, същевременно при изчисляването му не е включена дължимата такса за гарант, което представлява задължителен разход по кредита, поради което счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ар.1, т. 10, а с включването на таксата гарант при изчисление на ГПР, размерът му надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна, поради противоречието и със закона и евентуално, че е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП. При тези си твърдения предявява иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит и частичен иск за заплащане на сумата от 10 лв. – част от общо дължима сума в размер на 229,84 лв., като платена при начална липса на основание въз основа на нищожността на клаузата от договора, изискваща кредитополучателят да предостави гарант, по повод на която е начислена такса гарант. Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД оспорва иска с доводи, че договора за кредит не страна от сочените от ищеца пороци. Поддържа, че в договора били посочени компонентните на задължението – 800 лв. главница и 26,16 лв. лихва, както и на размера на ГПР, който в случая е в размер на 49,93%, а дължимата такса за гаранция не се включва в ГПР, тъй като предоставянето на гаранция не е задължително условие за сключване на договора.

Твърди, че при кандидатстване за кредит, кредитополучателят може да избере между опциите да представи поръчител, избран от него, или гарант, предложен от кредитора, а при избирането на гарант в лицето на Фератум Банк, системата автоматично изчислявала таксите, преди да бъде сключен договорът, като в случая на ищеца на посочения от него електронен адрес са изпратени преддоговорна информация, проект на договора за кредит и договор за гаранция. Поради изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1147063/11.04.2022 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на 800 лв., обезпечен с договор за гаранция, сключен с „Фератум Банк“, Малта.

В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

По делото е представена и преддоговорна информация, в която кредиторът изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по гаранционна сделка в размер на 229,84 лв.

По делото са приети и общи условия за предоставяне на потребителски кредити на ответника.

Представен е по делото и договор за гаранция, сключен на 12.04.2022 г. между „Фиратум Банк“, Малта и ищеца Й. С. А., по силата на който „Фиратум Банк“, като гарант се задължава солидарно с клиента д отговаря спрямо заемодателя – ответник за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договор за заем № 1147063 от 2

11.04.2022 г. В договора за гаранция е уговорено възнаграждение в полза на гаранта в размер на 229,84 лв.

Съгласно приетото заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно, професионално и компетентно изготвено, се установява, че по сключения между страните договор за заем ищецът е усвоил сумата от 800 лв. на 11.04.2022 г. По кредита е начислено общо задължение в размер на 1056 лв., което включва главница в размер на 800 лв., 26,16 лв. лихва и 229,84 лв. възнаграждение за поръчителство. Поради просрочие на дължимите суми, съгласно общите условия и тарифата са начислени такси в размер на 30 лв. на 20.05.2022 г. и 50 лв. на 30.05.2022 г. Вещото лице е установило, че на 10.06.2022 г. вземанията по договора за заем са цедирани на „Мост Финанс Мевиджмънт“ АД, а на 13.10.2023 г. ответникът „Фератум България“ ЕООД отново изкупува вземанията от „Мост Финанс Мевиджмънт“ АД. Вещото лице е установило, че липсват осчетоводени плащания по договора за заем и към двете дружества. Като се вземе предвид начислената такса по договора за гаранция ГПР е в размер на 397,27 %.

Съгласно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, се установява процедурата по кандидатстване за кредит при ответното дружество през неговия сайт.

Вещото лице е установило, че при избор на обезпечаване на кредита на интернет страницата на ответника, за кредитоискателя има налична предвидена възможност да се кандидатства за кредит с физическо лице и юридическо лице като поръчител, като в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че изборът на едно от двете обезпечения е задължителен и не може да се премине към следваща стъпка без отбелязване на едно от двете обезпечения. На 11.04.2022 г. от системата на ответника е изпратена електронна поща до посочен от ищеца имейл, съдържаща преддоговорна информация – Стандартен европейски формуляр, Общи условия и договор за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 800 лв. Документите, представени в кориците на делото са получени на дата 04.01.2023 г. в електронната поща, посочена от ищеца.

Вещото лице е установило, че в системата на ответника е отразено, че при сключването на договора ищецът е дал съгласие в процедурата му по искане при избрана опция за обезпечение от самия него, предоставено от Ferratum Bank. Опцията се визуализира в трета стъпка при кандидатстване за процесния договор в етап „Завършване на заявката, попълване на предпочитано обезпечение, избор на личен гарант или поръчителство от Ferratum Bank. Размерът на шрифта на приложения по делото договор за кредит е 12 пункта.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра 3 по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.