Решение № 672 от 03.04.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 672 / 3.4.2020г. гр. П., 03.04.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 5456 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Е.Л.Д., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв. К.П., срещу „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 1231.20 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 269.80 лева – законна лихва за забава от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 130.02 лева – направени по делото разноски, поради погасяването им по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че по молба с вх. № 5728/10.06.2013 г. от ответника като взискател срещу ищеца е образувано изп.д № ***г. по описа на ЧСИ А.В.. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 8910/2012 г. по описа на РС П., за процесните суми.

Излагат се подробни доводи, че последните са погасени по давност. В тази връзка на първо място се посочва, че вземанията на топлопреносното дружество представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. На следващо място се поддържа, че образуваното срещу ищеца изпълнително производство е прекратено по право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия от взискателя в продължение на повече от 3 години – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на

Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на

Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат уважени.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че по изпълнителното дело са извършвани регулярно изпълнителни действия, които са довели до многократно прекъсване на давността. В тази връзка се твърди, че последното и към настоящия момент било висящо, поради което давността за процесните вземания не била изтекла. Обръща се внимание на цитираното ППВС № 3/1980 г. като се твърди, че същото е приложима съдебна практика до приемането на новото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно практика на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 05.03.2020 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.

И двете страни правят възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ А.В. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищцата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 6748 от 06.12.2012 г. по ч.гр.д. № 8910/2012 г. по описа на РС П..

Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 07.01.2013 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 10.06.2013 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ А.В., като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника и възбрана върху негови недвижими имоти.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №

***г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника.

От материалите по изпълнителното дело се установява също, че по него са извършени следните действия: на 26.06.2013 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника /л. 3 от изп.д./; на 25.03.2014 г. е постъпила молба с вх. № 3255 от взискателя, с която е поискано налагане на запор върху вземания на длъжника /11 от изп.д./; на 30.04.2015 г. е постъпила молба с вх. № 4637 от взискателя, с която е поискано налагане на запор върху вземания на длъжника, както и вписване на възбрана върху недвижимо имущество /л. 23 от изп.д/; на 28.10.2015 г. е постъпила молба с вх. № 13904 от взискателя, с която е поискано налагане на запор върху вземания на длъжника /л. 32 от изп.д./; на 17.12.2015 г. е наложен запор върху банкова сметка *** /л. 35 от изп.д./. Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.

Видно от запорното съобщение от 17.12.2015 г. към тази дата задълженията на ищцата длъжник са както следва: 1231.20 лева – главница;

379.20 лева – законна лихва; 559.82 лева – разноски и 226.58 лева с ДДС– такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по Закона за ЧСИ. На последно място от приложено по изпълнителното дело платежно нареждане от 06.01.2016 г.

/л. 39 от изп.д./ се установява, че ЧСИ В.е превела на взискателя по изпълнителното дело сумата от 1074.52 лева. В платежното нареждане като основание на превода е посочено: изп.д. № ***г., Е.Л.Д., ЕГН: **********.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 07.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 8910/2012 г. по описа на РС П.. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенции за сумата в размер 1096.15 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2012 г. до окончателното й изплащане. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.

Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение

№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

В останалта си част – за сумата от 135.05 лева – стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., представляваща разликата между пълния претендиран размер на главницата от 1231.20 лева и сумата от 1096.15 лева, до която сума претенцията е приета за допустима, както и за сумата от 269.80 лева – законна лихва за забава от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г. и за сумата в размер на 130.02 лева – направени по ч.гр.д. № 8910/2012 г. на ПРС разноски, настоящият състав намира исковите претенции за недопустими поради липса на правен интерес. Посоченият извод следва от обстоятелството, че от страна на длъжника по изпълнителното дело са постъпвали плащания. В тази връзка и ЧСИ е превел на взискателя ответник сумата от общо 1074.52 лева – на 06.01.2016 г. Видно от запорното съобщение от 17.12.2015 г. към тази дата задълженията на ищцата са възлизали на 1231.20 лева – главница;

379.20 лева – законна лихва; 559.82 лева – разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В тази връзка съдът приема, че постъпилото плащане е достатъчно да покрие изцяло разноските от 559.82 лева, в които влиза и процесната сума от 130.02 лева – представляваща разноски по ч.гр.д. № 8910/2012 г. на ПРС, както и изцяло лихвата от 379.20 лева, в която влиза и процесната сума от 269.80 лева – законна лихва за забава от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г. Остатъкът от 135.05 лева покрива съответна част от главницата /1074.52 лв – 559.82 лв– 379.20 лв/, поради което и съдът приема претенцията за главница за допустима до сумата от 1096. 15 лева /1231.20 лв – 135.05 лв/.

По тези съображения, доколкото сумите от 135.05 лева – главница, 269.80 лева – законна лихва за забава от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г. и 130.02 лева – разноски по ч.гр.д. № 8910/2012 г. на ПРС, се явяват погасени чрез плащане, то за ищеца липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за същите. В тази връзка и производството относно тези суми следва да бъде прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 82 от 22.03.2018 г. по в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на Пернишкия ОС и Решение № 9/11.01.2019 г. по в.гр.д. № 626/2018 г. по описа на Пернишкия ОС. Последните разглеждат аналогични хипотези на извършено от длъжника плащане на процесни суми, за които суми след извършване на това плащане се предявява установителен иск за погасяването им по давност.