Решение № 36 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20231100901219 по описа за 2023 година

СГС е сезиран с искова молба от “Д.Е.К.Т.” ООД, с която е предявен срещу “Д.З.“ АД иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ. Твърди се от ищеца, че е страна по сключен с ответника на 08.09.2019 г. договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на т.а.“Рено“ с рег.N ******* който на 04.09.2020 г. е увреден от ПТП, настъпило на територията на Република Румъния. Сочи се от ищеца, че вредите от процесното събитие възлизат в размер на 46 679,47 лв., но ответникът неправомерно отказва да плати застрахователно обезщетение, доколкото водачът на автомобила е употребил алкохол с концентрация от 0.34 промила, а тази концентрация е под предвидената в закона граница. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 46 700 лв. – застрахователно обезщетение.

Ответникът е подал в срок писмен отговор, с който оспорва предявения иск с възражението, че е налице изключен риск по т.7, вр. с т.7.21 от Общите Условия към застрахователния договор, защото водачът на застрахования автомобил при настъпване на произшествието е употребил алкохол с концентрация от 0.34 промила. Поддържа се, че за отношенията следва да се прилага нормата на чл.345 ал.5 КЗ. Освен това се сочи, че следва да се прилага материалното право на Република Румъния, което забранява да се управлява автомобил след употреба на алкохол. Искът се оспорва като завишен по размер.

Ищецът не е подал допълнителна искова молба.

Представена е застрахователна полица от 03.09.2019 г., от която се установява, че между страните е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът в качеството на застраховател е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на т.а.“Рено“ 1 с рег.N ******* през периода 08.09.2019 г. – 07.09.2020 г.

Представени са Общите Условия за застраховка „Каско на МПС“.

Представен е акт серия PGR******* от 04.09.2020 г. на министерството на вътрешните работи на Румъния, в който се сочи, че И. И. е управлявал т.а.“Рено“ с рег.N ******* теглещ полуремарке, по национално шосе 6 в посока към гр. Букурещ и на км 32 + 300 не е съобразил скоростта си с опасен завой на дясно, поради което се е обърнал. Също така водачът е управлявал след употреба на алкохол с концентрация от 0,34 промила.

Представено е разрешително за ремонт CR N 1772513 на Министерството на администрацията и вътрешните работи на Румъния, от което се установява, че .“Рено“ с рег.N ******* е участвал в ПТП на 04.09.2020 г.

Представена е преписката по процесната щета.

Установява се от заключението на АТЕ, че вредите по застрахования автомобил се намират в причинна връзка с механизма на настъпване на произшествието, описан в протокола за ПТП. Според в.лице стойността на ремонта по средни пазарни цени възлиза на 24 540,29 лв., а според дадените от в.лице обяснения в съдебното заседание на 08.12.2023 г. подмяната на кабината на автомобила възлиза на 18 000 лв. без ДДС. Сочи се от в.лице, че кабината със сигурност е увредена от процесното събитие, защото автомобилът се е обърнал.

С определението за доклад по чл.374 ГПК от 02.10.2023 г. са приети на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства – че И. И. на 04.09.2020 г. е управлявал т.а.“Рено“ с рег.N ******* след употреба на алкохол с концентрация от 0,34 промила, както и че е настъпило ПТП на територията на Република Румъния, от което е увреден застрахованият автомобил; че според материално право на Република Румъния – чл.102 ал.3, б.“а“ на извънредна Наредба N 195/2022 г. е забранено да се управлява МПС след употреба на алкохол.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ.

Установи се от представената застрахователна полица от 03.09.2019 г., че между ищеца и ответника е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължението на носи застрахователно покритие на риска от увреждане на т.а.“Рено“ с рег.N ******* през периода 08.09.2019 г. – 07.09.2020 г.

Не се спори, че на 04.09.2020 г. на територията на Румъния е било реализирано ПТП, в резултат на което застрахованият автомобил е бил увреден. Този факт се установява и от акт серия PGR******* от 04.09.2020 г. на министерството на вътрешните работи на Румъния, 2 както и от заключението на АТЕ. Според съда представеният акт серия PGR******* от 04.09.2020 г. на министерството на вътрешните работи на Румъния има качеството на чуждестранен официален документ, а неговата доказателствена сила на основание чл.31 ЗМЧП следва да се зачете, доколкото не са налице основания да се счита, че този документ не е съобразен с правото на Румъния, от чийто държавен орган е издаден. Ето защо съдът приема, че този чуждестранен официален документ представлява надлежно писмено доказателство, ползващо се с материална доказателствена сила в настоящия процес. Следва да се спомене, че от страните не са направени оспорвания досежно доказателствената стойност на документа.

Увреждането на застрахования автомобил в резултат на ПТП представлява покрит застрахователен риск, за който ответникът в качеството на застраховател е поел задължение да носи покритие. От страна на ответника застраховател е повдигнато своевременно с писмения отговор правоизключващото възражение за „изключен риск“ по т.7.21 от Общите Условия за застраховка Каско на МПС, основано на твърдението за употреба на алкохол от водача на автомобила – И. И.. Фактът, че водачът И. И. е управлявал МПС след употреба на алкохол се установява от представения акт серия PGR******* от 04.09.2020 г. на министерството на вътрешните работи на Румъния, в който се сочи, че е установено съдържание на алкохол от 0,34 промила. Този факт се признава от ищеца и е приет за безспорно установен с определението за доклад по чл.374 ГПК от 02.10.2023 г.

Нарушението на действащата в Румъния извънредна Наредба N 195/2022 г. /чл.102 ал.3, б.“а“/ забрана за управление на МПС след употреба на алкохол не е достатъчно, за да се приеме, че е налице „изключен риск“, който поражда на основание чл.408 ал.1, т.3 КЗ правото на ответника да откаже да плати застрахователно обезщетение. Предвидената в клаузата на т.7.21 от Общите Условия забрана за водача на застрахования автомобил да не употребява алкохол над допустимата по закон граница е значимо от гледна точка на интереса на застрахователя, защото неизпълнението на това задължение от обективна страна повишава риска от настъпване на застрахователно събитие, доколкото употребата на алкохол влияе отрицателно върху способността да се управлява МПС.

Доколкото застрахователният договор е сключен в Република България, съдът приема, че клаузата на т. т.7.21 от Общите Условия за застраховка Каско на МПС следва да се тълкува съобразно ограниченията, предвидени в българския ЗДвП. Това означава, че съобразно предвидената забрана в нормата на чл.5 ал.3, т.1 ЗДвП правнорелевантно за освобождаването на застрахователя от отговорност е обстоятелството дали водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила. Предвиденото в нормата на чл.5 ал.3, т.1 ЗДвП ограничение е основание за извод за установена от законодателя презумпция, че само когато е нарушена границата от 0,5 промила, водачът не е в състояние да управлява безопасно МПС, независимо къде настъпва произшествието.

За да възникне на основание на чл.408 ал.1, т.3 КЗ потестативното право за застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да се установи наличието на причинна връзка между нарушението на застрахователния договор, изразяващо се в 3 употребата на алкохол, и настъпване на застрахователното събитие. Успешното доказване на възражението за „изключен риск“ по т.7.21 от Общите Условия е предпоставено от провеждане на пълно и главно доказване на факта, че именно употребата на алкохол е причина за настъпване на пътното произшествие. Клаузата на т.7.21 от Общите Условия може да намери приложение само при категорично установена от обективна страна връзка между употребата на алкохол и настъпването на застрахователния риск.

Важно е обаче да се отбележи, че от страна на ответника не са повдигнати фактически твърдения, че употребата на алкохол от водача е довела до намалена способност на бдителност, внимание и контрол; или до намалена двигателна координация на рефлекси и на странично виждане. В т. 4 а от ППВС № 1/1983 г. е прието, че в НК, както и в други нормативни актове не е дадено определение на понятието "пияно състояние". Пияно състояние по смисъла на чл. 343 ал. 2 НК е налице, когато водачът поради употреба на алкохол е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява моторното превозно средство. В този смисъл съдът приема, че клаузата на т. т.7.21 от Общите Условия следва да се тълкува в смисъл, че употребата на алкохол може да е основание да се откаже плащане на застрахователно обезщетение, когато е предвизвикала у водача непригодност да управлява автомобила, при която той не е в състояние безопасно да управлява моторното превозно средство.

От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, не се установяват факти, които да сочат, че съществува причинно-следствена връзка между неизпълнението на предвиденото ОУ задължение да не се употребява алкохол и настъпването на застрахователното събитие. Не са установени факти, които да сочат, че е налице причинна връзка между състоянието на водача след употреба на алкохол от 0.34 промила и настъпване на произшествието.

Не е проведено пълно и главно доказване на факта, че съществува причинно-следствена връзка между посочените по-горе фактически обстоятелства, въпреки че с определението за доклад по чл.374 ГПК на ответника е указано, че следва да установи причинна връзка между употребата на алкохол и настъпилото събитие. Няма никакви данни, че в конкретния случай управлението на автомобил след употребaта на алкохол от 0,34 % е довело като закономерна своя последица до настъпването на застрахователното събитие. Съдът, с оглед правилото на чл.154 ГПК, приема за недоказано, че съществува причинно-следствена връзка между състоянието на водача след употребения от него алкохол /0,34 %/ и настъпване на произшествието. Ето защо съдът намира, че в полза на ответника не е възникнало правото да откаже да плати застрахователно обезщетение. В този смисъл са решение № 140 от 01.08.2018 г. по т.д. № 2278/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, в което е прието, че следва да се установи причинна връзка между употребата на алкохол и настъпване на застрахователното събитие, както и че това нарушение е увеличило риска от настъпване на имущественото увреждане; в решение № 144 от 21.01.2021 г. по т.д. № 2365/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС се приема, че за правото на отказ да се плати застрахователно обезщетение следва да се докаже наличието на причинна връзка между договорното неизпълнение и настъпването на 4 застрахователното събитие.

При тези факти съдът намира, че в полза на застрахователя не е възникнало потестативното право да откаже да плати застрахователно обезщетение.

От заключението на АТЕ се установи, че вредите по застрахования автомобил се намират в причинна връзка с механизма на настъпване на произшествието, описан в протокола за ПТП, както и че стойността на ремонта по средни пазарни цени възлиза на 24 540,29 лв. В дадените от в.лице обяснения в съдебното заседание на 08.12.2023 г. се сочи, че кабината със сигурност е увредена с тежка степен на деформация от процесното събитие, защото автомобилът се е обърнал, а подмяната на кабината на автомобила възлиза на 18 000 лв. без ДДС. Ето защо съдът намира, че следва да се прибави и сумата от 18 000 лв. без ДДС, т.е 21 600 лв. Следователно застрахователното обезщетение възлиза на 46 140,29 лв.