Решение № 36 от 19.01.2026, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 748/2025
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 19.01.2026
- Състав
- Мариана Гунчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.5, ал.4 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Кърджали, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140100748 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Д. М. Н. сочи, че на********г. между нея и ответника бил сключен договор за предоставяне па потребителски кредит №*******, съгласно който договор бил приложим ЗПФУР, като страните били договорили отпуснатия заем да бъде в размер па 800 лева. В чл.
5 oт Договора било уговорено, че кредитът се бил обезпечавал с поръчителство, предоставено oт “Ferratum bank“ в полза дружеството ответник. Сочи, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв бил размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата oт 800 лв., ищцата установила, че освен заемната сума от 800 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна oт партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер па 236,96 лв.
С влязло в законна сила Решение №******** г., по гр. дело № 1241/2024 г., по описа па PC - Кърджали , I с-в, е постановено, че съдът признал договорът за потребителски кредит кредит за недействителен на основание чл. 23, вр. с чл. 11, ал. 1., т. 10 от ЗИК.
Според разпоредбата на чл. 23 от ЗИК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника сумата в размер па 1 лв. /частичен иск от 264 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва 1 върху нея, считано от датата на депозиране па настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Моли да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който сочи, че иска е неоснователен, за което излага подробни съображения. Ищецът бил посочил, че на 28.07.2023 г. между него и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № ********* г. По силата, на което ответникът бил отпуснал кредит на ищеца за сумата в размер на 800 лева. Твърди, че уговорено било, че кредиполучателят бил длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 1 месец. Твърди, че по силата на чл. 5 от договора ищецът бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта). Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди направените по делото разноски.
По искане на ищеца и на основание чл. 214 , ал.1 от ГПК, съдът допусна изменение на предявения иск, като увеличи същия от първоначално предявената сума 1 лев на сумата от 236.96 лева, която представлява пълния размер на вземането и искът се счита за предявен за сумата от 236.96 лева.
Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:
От представеното заверено копие на решение №********* по гр.д. № *********г. по описа на КРС се установява , че със същото е обявен за недействителен сключеният между страните Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №************г. , на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Ето защо и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се уважи исковата претенция и ответникът да бъде осъден да върне на ищцата платената при изначална липса на основание сума по недействителния договор в размер на сумата от 236.96 лева, плащането на която се установява от приетата и неоспорена ССчЕ.
При този изход на делото , следва ответникът да заплати на ищцата сторените по делото разноски от 50 лева – внесена държавна такса, 250 лева – внесен депозит за ССчЕ.
С оглед крайния изход на делото, при така уважения иск, следва да се приеме за справедливо и достатъчно в случая възнаграждение, дължимо се на процесуалния представител на ищцата, за оказаната от него безплатна помощ по реда на чл.38 от ЗАдв, в размер на 300 лв. без ДДС, или 360 лева с ДДС, за което съдът съобрази както цената на иска, така и че в казуса за доказване основателността на иска е от значение установяването на общи обстоятелства, делото е с ниска правна и фактическа сложност, събираните доказателства са обичайните за този вид дела, делото приключи в едно съдебно заседание.
Съдът не следва да се ръководи от посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а да извърши преценка за фактическата и правна сложност на делото, съобразно решението по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., съгласно което при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като 2 такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения може да бъде разглеждана само като ориентир при определянето адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА. (Така Определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 75/2024 г., 2 ТО, Определение №372/18.10.2024 г. по в.гр.дело №214/2024 г., по описа на Окръжен съдКърджали).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул.“Александър Малинов“ №51, вх.“А“, ет.9, ап. Офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Н. с ЕГН ********** от **************сумата от 236.96 лева, представляваща платена при изначална липса на правно основание по Договор да потребителски кредит №***********., както и направените по делото разноски от 50.00 лева – внесена държавна такса, 250.00 лева – внесен депозит за ССчЕ
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул.“Александър Малинов“ №51, вх.“А“, ет.9, ап. Офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД „Димитър Милев“ с Булстат 177492004 с адрес на дейността гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“125, представлявано от адв. Д. М. М. сумата от 360 лева с ДДС за оказани безплатна адвокатска защита и съдействие на ищцата Д. М. Н. с ЕГН ********** от *************** по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4