Решение № 17517 от 12.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17517 гр. София, 12.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря З.Р.Т. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110158959 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца „********** ” ЕАД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. ***************, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 20649 от 17.07.2023 г. по ч.гр. д. № 29227 по описа за 2023 г. на СРС, като поради подадено възражение от страна на ответницата счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответницата

Й.

С. с

Р.

ЕГН

**********, от гр.

***************, в срока по чл. 131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Третото лице-помагач "**********" ЕООД, със седалище и адрес на управление *************, не взема становище по делото, в съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „**********“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия. Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия. Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 2

ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г. редакции на чл. 149, чл.

150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа- както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на 3 вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот .“ Следователно, в случай че е проведено доказване на постигнато между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В разглеждания случай от представените от ищеца доказателства не би могъл да бъде формиран безусловен и несъмнен извод, че през исковия период ответницата е била собственик, вещен ползвател или ползвател на облигационно основание, изразили воля да встъпят в договорно правоотношение с топлофикационното дружество, на процесното жилище. По делото са приети и приложени писмени доказателства – Протокол от 19.07.1989 г. по гр.д. № 403 по описа за 1988 г. на 6-ти Софийски районен съд, 10 състав и писмо от 13.05.2025 г. от Агенция по вписванията. Видно от съдържанието на протокола, същия не е вписан в Агенция по вписванията, по реда на подлежащите на вписване актове съгласно чл. 4, буква "ж" във вр. с буква "д" от Правилника за вписванията, нито пък се установява наличието на гр. дело № 403 по описа за 1988г., което да е приключило със съдебна спогодба от съдържанието на която да е видно, че процесния топлоснабден имот е възложен на ответницата С.. Приетият като писмено доказмателство протокол не носи печати нито на Агенция по вписванията, нито на Софийски районен съд, които да удостоверят негова идентичност, липсва отбелязване за влизане в законна сила на определението за прекратяване на производството по делото, която дата е и датата на влизане в законна сила на спогодбата.

4

Поради това и само на посоченото основание – недоказаност на първата от гореизброените материални предпоставки за основателност на исковете, същите следва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост.

С оглед този изход на делото право на разноски има ответницата, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като предвид липсата на възражение за прекомерност, същите следва да бъдат присъдени съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както следва – 650 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „********** ” ЕАД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. ***************, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, искове с правно основание чл. 422 от ГПК п р о т и в Й.

Р.

С. с ЕГН **********, от гр. ***************, установителни искове по чл. 422 от ГПК за сумата в размер на 1 370, 52 евро /хиляда триста и седемдесет евро и петдесет и два евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 2 680, 51 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.************** г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 336, 60 евро /триста тридесет и шест евро и шестдесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 658, 33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 16.05.2023 г., за сумата в размер н а 11, 85 евро /единадесет евро и осемдесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 23, 17 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.04.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, и за сумата в размер на 3, 16 евро /три евро и шестнадесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 6, 19 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2020 г. до 5

16.05.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА „********** ” ЕАД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. ***************, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, да заплати на Й. Р. С. с ЕГН **********, от гр. ***************, сумата в размер на 332, 34 евро /триста тридесет и две евро и тридесет и четири евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 650 лева, представляваща направените по делото разноски, както следва – адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – "**********" ЕООД, със седалище и адрес на управление *************.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6