Решение № 1557 от 18.12.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1557 гр. Велико Търново, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110101341 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. И. Ц., чрез адв. А.

Д. – САК, срещу "СТИК-КРЕДИТ" АД - град Шумен. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 918625 от 04.01.2023 година, по силата на който ответното дружество е предоставило кредит на ищеца в размер на 900.00 лева, при ГПР 28.32 %, ЛП – 25.2% и с общо дължима сума, изчислена към датата на отпускане на кредита в размер на 1 231.50 лева и срок за погасяване - 24 месеца. Посочва, че в чл.

17, ал. 1 от договора е предвидено, че ако страните са договорили обезпечение, в срок до 3 дни потребителят следва да осигури действието на трето физическо лице, което да сключи договор за поръчителство в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция в срок от един работен ден, като при неизпълнение на задълженията в чл. 17 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Твърди, че на практика при кандидатстване за отпускане на кредита онлайн, софтуерният продукт автоматично генерира формуляр, в който е предвидено обезпечение, респективно – потребителят няма право на избор дали да даде обезпечение. Посочва, че по този начин общо дължимата сума по кредита е в размер на 1 231.50 лева, а дължимата неустойка – в размер на 1 957.53 лева. Навежда доводи, че 1 ищецът има качеството на потребител, както и че процесният договор сключен между страните е недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Посочва, че изпълнението на задължението, предвидено в чл. 17 от договора на практика е неизпълнимо и по същество представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране, като освен това възнаграждението – неустойката по чл. 27 от договора не е включено като разход в ГПР, с което се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и противоречи на изискването на чл. 11, ал. , т. 10 ЗПК, а това от свия страна представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. На следващо място навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора поради накърняване на добрите нрави. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за недействителен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 918625 от 04.01.2023 година на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл.11, т. 10 ЗПК, а в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 27 от договора за потребителски кредит.

Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.

131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Процесуалният представител на дружеството не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по така посочения договор за кредит, отпусната с него сума, както и размер на ГПР и ГЛП, но развива съображения за неоснователност на предявения иск, като развива подробни съображения относно действителността на клаузата в договора, предвиждаща дължимостта на неустойка. Посочва, че не е налице изначална невъзможност потребителят да осигури предвиденото в договора обезпечение, като същият е бил запознат с условията на договора преди същият да бъде сключен и се е съгласил с тях. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъден направените от дружеството разноски по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество е предявило срещу Г.

Й. Ц. обективно, кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Процесуалният представител на дружеството посочва, че на 04.01.2023 година дружеството е предоставило на Г. Ц. заемната сума за получаване в брой на каса на „Изипей“, с което дружеството е изпълнило задължението си по договора. Твърди, че в изпълнение на поетите задължения ответницата по насрещния иск е направила вноски за погасяване на задължението си по договора на 04.02.2023 година, на 04.03.2023 година и на 24.04.2023 година на обща стойност 371.92 лева /молба, вх. № 20434 от 31.10.2023 година на ВТРС – л. 129/. Посочва, че поради неизпълнение на поетите задължения от 2 страна на ответницата в период по-дълъг от два месец и на основание чл. 24, ал. 1 от договора, дружеството счита задължението по него за изцяло и предсрочно изискуемо, като ответницата по насрещния иск дължи сумата в размер на 876.31 лева – непогасена главница по договора и сумата в размер на 275.19 лева – незаплатена договорна възнаградителна лихва за периода от 04.01.2023 година до датата на постъпване на насрещната искова молба – 16.06.2023 година /НИМ, уточнена с молби л. 129 и 132/.

Навежда доводи, че насрещната искова молба следва да се счита за уведомление до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора в целия му размер. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на исковата молба по него, като процесуалният представител на последния развива съображения, че на основание чл. 23 ЗПК когато договорът бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, поради което и предвид извършените от последния плащания, предявеният иск се явява неоснователен за разликата над 528.00 лева.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и видно от приложеното заверено копие на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 918625 от 04.01.2023 година, ведно с ОУ, Стандартен европейски формуляр, Погасителен план, Тарифа и Декларация за обработване и съхранение на лични данни /л. 14-42/, между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 900.00 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва в общ размер на 331.50 лева със срок на погасяване 24 месеца. Видно от съдържанието на договора между страните е уговорен фиксиран лихвен процент размер на 25.2%, а ГПР - в размер на 28.32%. Съгласно чл. 17 от договора, ако страните са договорили обезпечение, в срок от три дни, считано от сключване на договора, потребителят следва да осигури действието на трето физическо лице, което да сключи договор за поръчителство в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция в срок от един работен ден, като третото лице-поръчител или банковата гаранция трябва да отговарят на определени изисквания, посочени в ОУ и да се одобрява от кредитора. В чл. 27 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задълженията в чл. 17 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно чл. 24 от договора страните са уговорили, че при просрочие изцяло или частично на две или повече вноски и считано от датата на падежа на втората непогасена вноска, кредиторът има право да направи непогасения остатък от отпуснатия кредит, 3 респективно - целия кредит, предсрочно изискуем.

Няма спор между страните по делото, че отпуснатата в заем сума е усвоена от ищеца, както и че последният е извършил плащания в размер на 371.92 лева за погасяване на задължението по кредита.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен между тях Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 918625 от 04.01.2023 година, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 900.00 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 331.50 лева в срок от 24 месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Предявеният по делото първоначален иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, т. 10 ЗПК, като ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че невключването на предвидената в договора неустойка, представлява нарушение на изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК, доколкото последната представлява скрито възнаграждение за кредитодателя. В тази връзка следва да се има предвид, че с клаузата на чл. 17 от договора кредиторът е въвел изискване при договорено обезпечение, потребителят в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, което да сключи договор за поръчителство в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция в срок от един работен ден, като третото лице-поръчител или банковата гаранция трябва да отговарят на определени изисквания, посочени в ОУ и да се одобрява от кредитора, а при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 27 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

4

Настоящият съдебен състав намира, че така уговорените с договора клауза за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита, както и за самото задължение за такова, са неравноправни, респективно такива, които противоречат на добрите нрави, поради което същите са нищожни.

Неустойката, предвидена в чл. 27 от договора за потребителски кредит за неизпълнение на задължението по чл. 17 от същия е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въведените пък с договора и ОУ изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на потребителя при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока - в размер 0.9% на ден от стойността на усвоената по кредита сума, което се установява и от погасителния план по договора. Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчител или банкова гаранция, за които са въведени завишени изисквания, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя.