Акт от 28.12.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 28.12.2023 год.

В И М Е

Т О Н А Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ...……...………….………… в публично …....................…. заседание на девети ноември ....................................................………..…….…………….....……….......…. през

2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ……………………………………………….…..………

Мелиха Халил, ……………..…...................... като разгледа докладваното от .....………....................……... съдията Виктор Атанасов ......................... административно дело ......... №406

....... по описа за ........................ 2023 година ........................ и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на

Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба от А.К.С., с посочен в жалбата постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адвокат Д.К. от АК-***, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: ***, против Решение №2153-08-212 от 27.09.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №2113-08-1386#3 от 24.08.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя А.К.С. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателката А.К.С. заявява в жалбата си, че намира така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради противоречия с приложимите материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Излага мотиви за това, като твърди, че в противоречие с материалния закон, длъжностното лице по „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, не е зачело периода на майчинството й, за времето от 31.01.1977 год. до 01.01.1978 год. и от 01.01.1983 год. до 23.10.1983 год., с обща продължителност 01 год., 08 мес. и 23 дни, за действителен осигурителен стаж. Сочи, че съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Сочи също, че съгласно нормативната уредба, действаща по време на периодите, през които е била в майчинство, в частност - чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), който през целия период на действието си не бил изменян, за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда и че към процесните периоди е действала и Инструкция №2492 от 29.12.1967 год. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), според която, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по Закона за пенсиите (отм.). Излага и довод, че с Постановление на Министерския съвет №61 от 1967 год. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр.2 от 1968 год., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31 12 1967 год. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж.

На следващо място, жалбоподателката сочи в жалбата, че при сега действащата уредба, съгласно нормата на чл.9, ал.2, т.1 и 2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане и че в този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време. Според жалбоподателката е очевидно, че при общественото осигуряване при майчинство, и преди, и сега, законотворецът не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл.68, ал.1 - 3 от КСО и поради това, в §9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентирал, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Прави извод, че следователно, и при двата пенсионни режима - по отменения ЗП, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща. Предвид гореизложеното, жалбоподателката счита, че не е налице правно основание за позоваване от страна на административният орган на нормата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и че законодателят не е имал за цел да отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство/майчинството/ за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал, на основание §1, т.12 от ДР на КСО, да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж. Счита също, че незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения за това, как следва да се тълкуват тези текстове, били изложени в Решение №2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год. на Конституционния съд на Република България. Така, жалбоподателката счита, че след като времето на майчинство се зачита за трудов стаж, положен до 31.12.1999 год., при действието на нормата на чл.80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 от КСО, това време следва да бъде признато и за действителен осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно настоящата правна уредба за отпускане на лична пенсия. Сочи, че при зачитане периодите на майчинствата й за времето от 31.01.1977 год. до 01.01.1978 год. и от 01.01.1983 год. до 23.10.1983 год., с обща продължителност 01 год., 08 мес. и 23 дни, за действителен осигурителен стаж, общият размер на действителния й осигурителен стаж без превръщане е 15 год., 00 мес. и

20 дни, т.е. надвишаващ минимално изискуемия се, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 год. действителен осигурителен стаж. Предвид факта, че към датата на подаване на заявлението й за пенсиониране - 25.07.2023 год., е навършила изискуемата се от закона възраст за 2023 год. - 67 год. и има действителен осигурителен стаж - 15 год., 00 мес. и 20 дни, жалбоподателката счита, че са налице всички законови условия, за да й бъде отпусната лична пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО, съответно и добавка по чл.84 от КСО.

Предвид изложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-212 от 27.09.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2113-08-1386#3 от 24.08.2023 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали и да върне преписката на длъжностното лице по „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението й за пенсиониране с Вх.№2113-08-1386/25.07.2023 год. с указание за зачитане периодите на майчинството й, за времето от 31.01.1977 год. до 01.01.1978 год. и от 01.01.1983 год. до 23.10.1983 год., с обща продължителност 01 год., 08 мес. и 23 дни, за действителен осигурителен стаж. Моли също така, да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката А.К.С., с посочен в жалбата постоянен адрес ***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения й процесуален представител – адв.Д.К. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и че няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.

В молбата отново се твърди, че в противоречие с материалния закон, периодът на майчинство, с обща продължителност 01 година, 08 месеца и 23 дни, не е признат на жалбоподателката за действителен осигурителен стаж, като развива доводи, идентични с тези, развити в жалбата. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-212 от 27.09.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2113-08-1386#3 от 24.08.2023 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали и да върне преписката на длъжностното лице по „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението й за пенсиониране с Вх.№2113-08-1386/25.07.2023 год. с указание за зачитане периодите на майчинството й, за времето от 31.01.1977 год. до 01.01.1978 год. и от 01.01.1983 год. до 23.10.1983 год., с обща продължителност 01 год., 08 мес. и 23 дни, за действителен осигурителен стаж. Моли отново, също така, да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.З. Б., която заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите жалбата като такава. Сочи, че понятието „действителен стаж“ е по-тясно понятие от понятието „осигурителен стаж“, доколкото обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт и че легалната дефиниция на понятието „действителен стаж“ се съдържа в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО). Сочи също, че „Действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, като твърди ,че действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж. Излага довод, че предвид така посочената легална дефиниция на понятието „действителен стаж“ е очевидно, че законодателят прави разграничение между понятията осигурителен стаж и действителен стаж, регламентирайки ги по различен начин, като сочи, че с допълнението на разпоредбата от 25.01.2023 год., законодателят изрично допълнил, кои периоди, въпреки че не са действително отработени, следва да се включат в посочената хипотеза и че това е времето, през което лицата са отбивали редовната си военна служба и периода по чл.7 от ЗПГРРРЛ. Намира, че в случай, че законодателя е считал, че периодът, през който неработещите майки са гледали децата си, следва да се признава за действителен стаж, щял да включи и този текст при направеното преди няколко месеца допълнение на КСО. Намира също, че доказателство за това разбиране и смисъла, който влага законодателят, било отхвърленото от 49-ото Народното събрание на 26.07.2023 год. предложение за изменение §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО относно периода, през който неработещите майки са гледали децата си, да се зачита за действителен осигурителен стаж. Счита, че следователно, разграничението, което се прави между работещи и неработещи майки е твърде ясно и разбираемо и следва да се прилага в смисъла, който законодателят бил вложил в него, като сочи, че между впрочем, тези лица биха имали право на персонална пенсия по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която, право на персонална пенсия имат жените, навършили възрастта по чл.68, ал.3 от КСО и родили и отгледали 5 и повече деца, до навършване на 18-годишната им възраст. Прави възражение по отношение на адвокатския хонорар, претендиран в настоящото производство, както и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в случай, че жалбата не бъде уважена.