Присъда № 38 от 11.12.2025, Апелативен съд - София

МОТИВИ към въззивна (нова) присъда № 38/11.12.2025 г., по в.н.о.х.д. № 556/25 г. на САС (НО, III с.).

Подадена по реда и в срока по чл. 319, ал.1 НПК от защитника на подсъдимия Б. В.

А. въззивна жалба е станала повод за извършената от САС цялостна проверка (гл. 21 НПК) спрямо Присъда № 4/28.01.2025 г. по н.о.х.д. № 489/21 г. на Благоевградския окръжен съд (БлОС).

С обжалваната присъда, постановена при условията на чл. 269, ал.3, т.4, б. „а“ НПК, подс. А. е признат за виновен, както следва: за извършена с две деяния на 27.03.16 г. и 27.08.16 г. в с. *** закана с убийство спрямо А. К. К. (чл. 144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК) и с наложено за това престъпление наказание от 4 години лишаване от свобода; и за предумишлено убийство (чл. 116, ал.1, т.9 НК) на Г. С. Р., осъществено в с. *** на ******** г., за което съдът е определил лишаване от свобода за срок от 20 години – наказание, наложено и като „най-тежкото“ (чл. 23, ал.1 НК), а впоследствие – и увеличено до 23 години (чл. 24 НК) при първоначален „строг“ режим. Уважени са и двата предявени по делото граждански иска: от В. К. Р., майка на починалия Р. (по която претенция А. е осъден да заплати обезщетение за морални вреди в размер на 100 000 лв.); и от Е. С. Т. (сестра на убитото лице), по който иск претендираната обезвреда е уважена частично (до сумата от 70 000 лв.) и присъдена в полза на законните й наследници - Б. Х. Т. и В. Б. К.[1] (конституирани в хода на съдебното следствие като граждански ищци[2] след настъпилата на 23.08.2024 г. смърт на Т.[3]). В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по чл.

189, ал.3 НПК.

Искането в жалбата на адв. Б. (защитник на А.) е за цялостното оправдаване на подсъдимия (чл. 336, ал.1, т.3 НПК) и отхвърляне на гражданските претенции по чл. 45 ЗЗД, а изложените аргументи, поддържани изцяло и в съдебните прения пред САС, оспорват доказателствената обоснованост на обвинението и присъдата, която (според жалбоподателя) „…нарушава трайната съдебна практика“, защото почива „…на догадки, предположения и съмнения“[4]. Предявената в тази насока теза е, че авторството на убийството не е несъмнено установено, защото подс. А. не е бил в Р. България по време на това деяние; няма данни умъртвяването на жертвата Р. да е извършено чрез самоделно оръжие и не е проверена версията „…за други възможни извършители на престъплението, въпреки многото данни за дейността на пострадалия, както и с оглед поведението му“. Твърди се също, че недоказани са останали и двете инкриминирани закани с убийство към св. К., защото не се установява те да са били реално изпълними и да са възбудили у пострадалата основателен страх за реализирането им. Жалбоподателят счита за нарушено и правото на справедлив процес срещу подсъдимия, защото при решаването на делото първостепенният съд е бил подложен на засилен обществен и медиен натиск. Като прекомерни са оценени присъдените обезщетения по чл. 45 ЗЗД, чието намаляване се иска, както и възложените в тежест на А. разноски, за част от които защитата смята, че нямат никаква връзка с повдигнатите обвинения.

Участвалият в пренията пред САС прокурор предлага оспорената присъда да бъде потвърдена в цялост – позиция, която се споделя и от общия повереник (адв. В.) на неявилите се в заседанието трима граждански ищци (Р., Т. и К.).

Подс. А. не е изслушан лично и в тази инстанция поради продължаващото спрямо него задочно наказателно преследване при условията на чл. 269, ал.3 НПК – той не е открит на известния по делото адрес (т.1); местоживеенето му в Р. България не е установено, въпреки разпореденото с Телеграма № 41383/01.11.2016 г.[5] общодържавно издирване (т.2.); при налични данни, че в хода на делото се е намирал извън пределите на Р. България, местоживеенето му в друга държава не е известно (т.4, б. „а“), а издадената от БлОС 1

Европейска заповед за арест[6] и обявяването му въз основа на нея за международно издирване[7] на този етап не са дали резултат[8].

I.

В рамките на правомощието си да установява нови фактически положения (чл. 316 НПК) САС намери, че следва да ревизира и да отмени частично обжалваната присъда относно приетите от първата инстанция обстоятелства за обвинението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26 НК. Тази част на съдебния акт страда от необоснованост, въпреки проведеното въззивно съдебно следствие с опити делото да бъде „попълнено“ с липсващите доказателства. Правилно изяснени от БлОС са обаче фактите около описаното в обвинението умишлено умъртвяване на Г. С. Р., защото съпричастността на подс. Б. А. към въпросното деяние може да се приеме за доказана по несъмнен начин (чл. 303, ал.2 НПК).

В инкриминирания по делото период (от м. март 2016 г. до 31.10.2016 г.) подс. Б. В.

А. (ЕГН: **********) живеел в къщата на родителите си в с. *** (общ. ***). Същият не упражнявал трудова дейност, но бил регистриран като сътрудник (информатор) на службите на МВР, на които периодично донасял данни за разпространението на наркотични вещества на територията на общ. ***. До лятото на 2015 г. А. живеел на съпружески начала със свидетелката А. К. К. в дома на родителите й (общ. ***, с. ***, ул. „***“ № *), но след множество битови конфликти помежду им и системно проявявана от негова страна агресия, същият се изнесъл. Още преди това, по искане на св. К. Петричкият районен съд издал спрямо А. ограничителна заповед по ЗЗДН (по гр. д. № 666/14 г.[9]), а по молба на А. - и решение (по гр.д. № 537/14 г.[10]) за упражняване на родителските права и режима на лични контакти спрямо общото им дете Б. Б. А. (родена на ******** г.), която останала при майка си. След раздялата с А., св. К. започнала интимна връзка с Г. С. Р. (ЕГН: **********), който заедно със съпругата си С. Р. живеел в с. *** (ул. „***“ № *). Р. също бил нещатен информатор на полицейските служби, но срещу него се водели и оперативни разработки за съпричастност към контрабандни канали за канабис.

Връзката между К. и Р. озлобила подс. А. и след лятото на 2015 г. той започнал да се държи агресивно към бившата си приятелка; да я обижда и заплашва почти всеки път, когато двамата се срещали (основно – поради необходимостта през уикендите да си предават общото им дете Б.). А. К. и майка й (св. В. К.) подавали множество жалби до прокуратурата и полицията в гр. Петрич, в които се оплаквали от поведението на подсъдимия, а общият им страх от него ги мотивирало да поставят около къщата си записващи охранителни камери.

Заядливост А. проявявал и към новия интимен партньор на А. К. – Г. Р., в случаите, в които го срещал в селото. През м. декември 2015 г. автомобилът на Р. бил запален, а пред св. К. подсъдимият не само споделил, че той е автор на палежа, но и че ще убие както Р., така и нея. При един от инцидентите през 2015 г. Б. А. опитал да разбие с щанга вратата на къщата на св. А. К., но същата се обадила за помощ на Р. и след бързото му пристигане подсъдимия избягал. При срещите им по повод предаването на общото им дете подс. А. наричал св. К.

„***“; заплашвал я, че скоро няма да е жива; демонстративно показвал притежавания от него газов пистолет, а в ранните сутрешни часове (около 04.00 ч.) на 07.09.2015 г. счупил един от прозорците на първия етаж на къщата на сем. К.. Дори пред общата им дъщеря Б. (тогава – на 6 години) в дните, в които (според определения режим) детето било с него, целенасочено показвал как почиства двете си оръжия (пушка и газов пистолет) и твърдял, че някой ден „ще убие Г.“. В края на м. юни 2016 г. неустановено лице нанесъл побой на А. и В.

К. в района на гробището на с. ***, като изрекъл и репликата: „Много поздрави от М.“ (прякор, с който подсъдимият бил известен), а в края на м. август 2016 г. А. К. подала поредната жалба до РП/гр. Петрич, в която се оплакала от заплахите, обидите, заканите и агресията на А.. Междувременно, подсъдимият продължавал и със заплахите към Г. Р.

(предимно - чрез заканителни жестове с ръка или телефонни съобщения) и това мотивирало Р. да подсигури дома си чрез мощно осветително тяло и ограда.

В края на м. октомври 2016 г. Б. А. вече имал реални планове как логистично да организира убийството на Р. и да подсигури собственото си алиби. Дълго време преди това проявявал системен интерес към изработването на огнестрелни оръжия; посещавал стругари 2 и дърводелци в района на общ. Петрич, на които поръчвал различни сегменти на пушки и в инкриминирания период вече разполагал с неустановено по делото огнестрелно оръжие, тип „нарезна карабина“ с калибър 7, 62 мм. В изпълнение на плановете си, в края на м. октомври подсъдимият споделил пред свой познат – св. К. А. (служител на МВР/ГПУ „Златарево“), че възнамерява да напусне Р. България, като първо се отправи към Сев. Македония, а след това да се установи и да работи в Германия. В следобедните часове на 27.10.2016 г. св. В. Г. превозил с автомобила си („Волво“, рег. № ********) Б. А. от с. ***, през ГКПП, до Ново Село (Северна Македония), където А. слязъл, носейки единствено сак с дрехи, и се прекачил на друг автомобил („Ауди“), управляван от неустановено лице. Преминаването му през държавната граница във времето между 16.06 ч. и 16.40 ч. на горепосочената дата, когато напуснал Р. България, било последната официално регистрирана информация за движението на подсъдимия. В следващите няколко дни, обаче, същият успял по неустановен начин да се завърне в Р. България, без това да бъде отчетено никъде в гранично-информационните системи. Няколко от свидетелите по делото – Б. М., Е. Б. и В. С., забелязали А. да управлява л.а. „БМВ-5“ с гръцки регистрационен номер (********) в с. *** на 28 и 29 октомври 2016 г., а поставените около дома на св. А. К. охранителни камери заснели въпросната кола да преминава в близост до къщата й в с. *** малко преди 23.00 ч. на 29.10.2016 г.

Във вечерните часове на 31 октомври 2016 г. Б. А. взел решение да пристъпи към изпълнение на планираното убийство на Г. Р.. Около 23.00 ч., облечен с жилетка и синьо яке, заел позиция с пряка видимост на около 75 метра от дома на Р. (с. ***, ул. „***“ № *), заставайки на постлано от него одеяло върху каменен блок до дърво в северозападния край на земеделски имот (нива) под асфалтовия път, държейки неустановено по делото огнестрелно оръжие (нарезна карабина, кал. 7, 62 мм.). В същото време, няколко минути преди 23.00 ч. жертвата Р. се прибрал в селото със своя автомобил, който паркирал на около 50 м. от дома си в района на близката бензиностанция „Кик“; провел кратък телефонен разговор със св. А. К. (с уговорката на следващия ден да се чуят отново) и пеша се запътил към входната врата на своята къща. В 23.10 ч. Г. Р. се привел леко напред, за да я отключи и влезе, но в същия момент наблюдаващият го от посоченото отстояние подсъдим Б. А. произвел един изстрел с държаното от него огнестрелно оръжие. Куршумът пронизал вдясно гърба на жертвата Р. на височина около 140 см. от петите (с прободна рана от 0,5 см. на ниво 5-то междуребрие), излязъл през долната част на шията (на височина около 153 см. от петите, поради леко приведеното му физическо положение), ударил входната врата на къщата (на височина около 144 см. от нейната основа), а след това – и долната част на бетонното стълбище, водещо към втория етаж. Тялото на Р. паднало по гръб върху терасата пред входната врата, а смъртта му настъпила веднага и неизбежно поради несъвместими с живота травми, предизвикани от преминалия куршум (остра кръвозагуба и асфикция от аспирация на кръв в белите дробове в резултат на нарушаване целостта и контузия на част от стената на възходящата аорта; пълно прекъсване на ствола на сънната и подключична артерии вдясно и разкъсване на белодробен паренхим, главните бронхи и долната част на дихателната тръба).

Шумът от смъртоносния изстрел бил чут от св. С. Р., която се показала на терасата, видяла лежащото тяло на убития й съпруг и незабавно позвънила на тел. 112. Пристигналите полицейски органи неотложно (чл. 212, ал.2 НПК) предприели първоначално необходимите действия по разследването за фиксиране на следите и запазване на местопроизшествието.

Междувременно подс. А. избягал от мястото, от което стрелял по Р., и в неустановен момент по неизяснен начин напуснал отново пределите на Р. България. До този момент няма данни за неговото завръщане.