Определение № 401 от 08.02.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. София, 08.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.а

Членове:

Милен М.

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Даниела Б.а Въззивно частно наказателно дело № 20221100605625 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от 14.10.2019 г., постановено по нчд № 8876/2022 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, с което е отменено постановление на СРП от 27.06.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 11244/2020 г. по описа на сектор „РТП“ СДВР, пр.пр. № 32712/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, вр. с ал. 1, б. “б“, предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК.

В частния протест се излагат подробни доводи и съображения на несъгласие с изложеното в съдения акт, като се твърди, че същия е неправилен. Прокурорът твърди, че неправилно са приети, от страна на първия съд, фактите по делото, касаещи установяването на точното местоположение на пострадалата - свидетелка Р.М. на пътното платно, при настъпилото с нея пътно транспортно произшествие. Според държавния обвинител, към момента на процесния удар пострадалата Р.М. се е намирала на разстояние от около два метра преди обособената пешеходна пътека, което според него не може да се приеме за непосредствена близост, а именно, че тя е пресичала на пешеходна пътека. Прокурорът излага своите подробни съображения на несъгласие и със съдебната практика, която е посочена от първия съд в протестираното определение, като анализира същите и заключава, че посочените съдебни и тълкувателни решения на ВКС са неотносими към процесния случай. Прокурорът счита, че настъпилото ПТП с пострадалата свидетелка Р.М. е изцяло в резултат на нейното неправилно пресичане на пътното платно, а именно на място на което няма обозначена пешеходна пътека. Прокурорът твърди, че от установената по делото, въз основа на събраните доказателства, фактическа обстановка се установява, че пострадалата свидетелка Р.М. се е намирала към момента на удара в опасната зона на спиране на процесния автомобил, управляван от свидетеля М., поради което не се съгласява с фактическите и правни изводи на първия съд, че свидетеля М. е допуснал нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата в този момент. Счита, че от страна на първия съд не са взети в предвид следните обстоятелства, а именно: че пострадалата свидетелка Р.М. е предприела пресичане на пътното платно извън място обособено като 1 пешеходна пътека; че е навлязла внезапно в опасната зона за спиране на приближаващия лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СА **** ХВ, управляван от свидетеля М., както и че от обстоятелствата по делото не се установява свидетеля М. сам да е създал предпоставките за настъпване на общественоопасния резултат. С оглед на така изложения към първия съд упрек, прокурорът се позовава на съдебна практика на ВКС и заключава, че от доказателствата по досъдебното производство не се установява, че свидетеля М. видял, че имало спрял лек автомобил с неустановен регистрационен номер преди пешеходната пътека, който дал път на неправилно пресичащата пътното платно Р.М. със спокойно бягане и на два метра преди пешеходната пътека. Ето защо прокурора заключава, че по делото не се установява свидетеля М. да е нарушил правилата за движение по пътищата преди настъпване на процесния удар между управлявания от него лек автомобил и пострадалата свидетелка Р.М.. По изложените съображения се моли за отмяната на протестираното определение, постановено от първия съд.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с доводите и възраженията изложени в частния протест на прокурор при СРП и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частният протест е процесуално допустим, поради това, че е депозиран в законоустановения 7-дневен срок, от активно легитимирана страна съгласно чл. 243, ал. 7 НПК, срещу акт на районния съд.

По същество частния протест е неоснователен.

От данните по делото се установява, че досъдебно производство № ЗМ 11244/2020 г. по описа на сектор „РТП - СДВР, пр.пр. № 32712/2020 г. по описа на СРП е образувано на 25.08.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, срещу неизвестен извършител за това, че на 25.08.2020 г. около 09:40 часа в гр.

София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № СА **** ХВ с водач К. М., по бул. „Мадрид с посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към бул.

„Ситняково“ и на пешеходна пътека обозначена с пътен знак Д17 и маркировка М8.1 от ЗДвП, в района на кръстовището с ул. „Алеко Константинов“ е нарушил ЗДвП и е реализирал ПТП с пресичащата от ляво надясно спрямо посоката му на движение пешеходка Р.А.М. и по непредпазливост й причинил телесна повреда, изразяваща се във фрактура на пубис, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.

343, ал. 3, пр. последно, б.“а“, вр. с ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, пр. 3 НК.

В хода на разследването е съставен констативен протокол № К-396 от 25.08.2020 г.; извършен е оглед на местопроизшествието и са съставени скица и фотоалбум към същия; свидетелят К. М. е тестван за наличие на алкохол в кръвта; като свидетели са разпитани К. М., водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № СА **** ХВ, Р.А.М., В.В.К., М.В.П., Т.Й.С., В.Н.Ц., Б.Г.И., А.В.Б., П.Н.В., Б.М.Ш., Р.К.М., Р.Т.М.; с протоколно за доброволно предаване са предоставени видеозаписи от охранителни камери, позиционирани в района на местопроизшествието; изготвени са съдебномедицинска експертиза, две комплексни видео и автотехнически експертизи; писмени документи от Център за градска мобилност; писмени медицински документи за свидетелката Р.М..

По досъдебното производство няма лице, привлечено към наказателна отговорност в качеството на обвиняем.

С постановление от 27.06.2020 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24 ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е 2 приел, че в конкретния случай деянието на К. М., при което на 25.08.2020 г. е пострадала Р.А.М. и на същата са причинени телесни увреждания, не е престъпление, защото М. не го е извършил виновно. Според прокурора това е така, защото от доказателствата по делото, а именно от съдебно медицинската експертиза и комплексната видео и автотехническа експертиза се установява, че пешеходката М. е предприела пресичане със спокойно бягане на платното за движение на бул. „Мадрид“ в гр. София, извън обособената пешеходна пътека, когато към нея се приближил лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № СА **** ХВ, управляван от М., като тя навлязла в опасната му зона за спиране, вследствие на което я блъснал и същата получила счупване на костите на тазовия пръстен и счупване на лявата голямопищялна кост в областта на страничния кондил, които довели до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, за срок повече от тридесет дни. За да стигне до този извод, представителят на държавното обвинение е извършил подробен анализ на изготвените по делото експертни заключения и на гласните доказателствени средства, представляващи показанията на свидетелите К., М., А., Ц., М., И. и Б., при което е приел фактическа обстановка, въз основа на която е заключил, че в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, за което се е позовал и на съдебна практика на ВКС. Прокурорът, в мотивите на своя акт акцентира на заключенията на вещите лица, изготвили двете комплексни видео и автотехнически експертизи и направения от тях извод за това, че от техническа гледна точка процесното ПТП е настъпило в резултат на субективните действия на пешеходката, която предприела пресичане на платното за движение на бул. „Мадрид“ извън обособената пешеходна пътека в момент, в който от лявата й страна я е приближавал процесния автомобил, навлизайки в опасната му зона за спиране.

Постановеният прокурорски акт е бил обжалван от пострадалата свидетелка Р.М., чрез упълномощения си защитник адвокат Венцислав Ортакчиев.

С определение от 14.10.02022 г., постановено по нчд № 8876/2022 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, постановлението за прекратяване на наказателното производство от 27.06.2022 г. е отменено. Първият съд е посочил в своето определение, че не се налага извършване на допълнителни действия по разследването, във връзка с предмета на доказване, очертан с постановлението за образуване на досъдебното производство.

Контролираният съд е счел, че всички обстоятелства, относими към предмета на делото са изследвани обективно, всестранно и пълно, като няма неизяснени такива, необходими за разкриване на обективната истина, т.к. същите се установяват въз основа на събраните гласни доказателствени средства изразяващи се в показанията на свидетелите П., К. и М., писмените доказателства и способите за тяхната проверка. Първият съд намира за неправилен правния извод на прокурора затова, че при така установените по делото факти се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, което изключва вината на водача на процесното МПС, поради което деянието му не е престъпно. За да направи този извод, районният съд се позовава на ТР 28/1984 г. на ОСНК на ВКС и съдебна практика на ВКС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна, следното:

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с протестираното определение, постановено от първоинстанционния съд намира същото за правилно и законосъобразно, макар и по други съображения.

Въззивната съдебна инстанция запознавайки се с материалите по делото констатира, че както прокурора, така и първия съд са извели своите фактически констатации въз основа на възприета от тях идентична фактическа обстановка, която обаче, не е съобразена с целия събран по делото 3 доказателствен материал. Това е така, защото както прокурора, така и първия съд в хода на своето произнасяне не е обсъдил показанията на свидетелите К.

М. и Р.М., поради което и същите са останали извън направените от тях фактически изводи. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че показанията на двамата участници в настъпилото ПТП – свидетелите М. и М., както и тези на свидетеля К., който като очевидец е възприел настъпилото ПТП са еднопосочни и непротиворечащи си относно правно значимите от фактическа страна обстоятелства свързани с настъпилото процесно ПТП на инкриминираната по делото дата – 25.08.2020 г. Това е така, защото от показанията на всеки един от тези свидетели се установява, че движението на пътя към момента на настъпване на процесното ПТП е било натоварено; че пешеходката М. е пресичала пътното платно по средата на пешеходната пътека и с нормално темпо на ходене; че свидетеля М. докато преминавал през пешеходната пътека е ударил с предната част на управлявания от него автомобил свидетелката М. и тя паднала на около два метра пред автомобила; че след удара, предницата на автомобила, управляван от свидетеля М., достигнала до средата на пешеходната пътека; че автомобилът управляван от свидетеля М. се е движел по насрещното трамвайно трасе, изпреварвайки движещия се в неговата посока трамвай. Всички тези данни съдържащи се в показанията на посочените трима свидетели са останали извън полезрението на прокурора и първия съд при установената от тях фактическа обстановка, намерила място в съставените от тях прокурорски и съдебен акт. Съществени различия в показанията на тримата свидетели от страна на въззивния съд не се констатират. Ето защо и въззивния съд намира, че както в прокурорският акт, така и в атакуваното пред настоящия съд определение не са намерили място основни гласни доказателствени източници, а именно показанията на свидетелката Р.М., която е пострадала от инкриминираното деяние и показанията на свидетеля К. М., който е управлявал процесния лек автомобил към датата и часа на настъпване на процесното ПТП, същите не са обсъдени и изследвани както от прокурора, така и от първия съд, а също не са проверени и по експертен път. Показанията на тези двама свидетели са основен гласен доказателствен източник на факти за процесните събития, а е видно и че същите не остават изолирани, защото намират опора в показанията на свидетеля К.. На следващо място от обстоятелствената част на изготвените експертните заключения е видно, че вещите лица са се позовали единствено на показанията на свидетелите М. и М., като не са взели предвид останалите гласни доказателствени източници при извеждане на своите експертни изводи. Независимо от това, данните в показанията на двамата свидетели М. и М. са били пренебрегнати от вещите лице при изготвените от тях две комплексни видео и автотехнически експертизи, без да посочат причините за това. В случая прави впечатление, че от страна на вещите лица са създадени нови факти и обстоятелства, които са били възприети безрезервно от органа на досъдебно производство и първия съд. Това е така, защото експертите са дали отговори на поставените им задачи единствено въз основа на предадените с протокол за доброволно предаване видеозаписи, игнорирайки останалия писмен доказателствен материал – протокол за оглед на местопроизшествие, скица и албум към него, констативен протокол. Неясен в случая остава подхода на експертите да ползват за изготвяне на своето експертно заключение снимки на мястото на настъпване на процесното ПТП от Google Earth, а не снимките, които са направени непосредствено след настъпване на това ПТП от разследващия орган и приложени в албум към протокола за оглед на местопроизшествие. Този подход е недопустим, затова защото назначените вещи лица посредством своите знания, умения, професионален опит и знания следва да изготвят своето експертно заключение обективно, безпристрастно и пълно ползвайки събрания до момента доказателствен материал, както и че целта на експертизата е да 4 провери същия, а не да ползва материал, който не е събран по надлежния ред.