Решение № 53 от 08.05.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Велики Преслав, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20263610200061 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „Антасстрой“ ООД, ЕИК 202659243, представлявано по закон от А. С. А., със седалище и адрес на управление гр.***, обл.***, ул.“***„№* срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №8506711212 връчен на 03.02.2026 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, като издаден при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда да бъде отменен изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник. С оглед изложеното и от аргументите в жалбата моли Електронния фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, като в придружителното писмо счита въззивната жалба за неоснователна и моли ел.фиш да бъде потвърден изцяло.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 20.09.2023 г., в 10.40 часа в Община Велики Преслав, Област Шумен с устройство № 40591, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-7 км 133+004 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение - движение на ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ЩАЕР 22 С 31, с регистрационен номер Н6157АК, без ремарке с технически 1 допустима максимална на 25000, екологична категория ЕВРО 0, състав с ремарке, брой оси 3, за което частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , има подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш №8506711212, с който на дружеството на основание на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 , вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /1278.23 евро/ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 14-дневен срок, ето защо същата е допустима и по същество основателна по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 , във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, съответно на неговия ползвател, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на съответната имуществена санкция.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП , това трябва да е предвидено в закон.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП , в приложимата към датата на нарушението редакция, урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП , установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. В тази връзка, съдът не споделя довода, че ЕФ може да бъде издаден въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП , съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3- 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, уреждащи момента на влизането в сила на ЕФ. Тази разпоредба не е посочена в процесния ЕФ и освен това, прилагането й би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дадено лице.

2

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а ал. 2 - ал. 4 от ЗДвП , в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3- 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.

179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3– 3в от ЗДвП. Съответно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3– 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП , като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП . Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП . До изменението на закона няма изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП , което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.

Видно от представените извлечения-доклад и снимки, включително данни за движение на посоченото ППС от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, процесния период е подадена декларация за сегмента на рамката от която е отчетено нарушението, но платената такса е за категория по-малка от измерената. Изложеното не се оспорва от жалбоподателя.

Не на последно място следва да бъде съобразено противоречието на националното законодателство конкретно в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с приложимото европейско право вкл.

Директива 1999/62/ЕО и практиката на ЕС , тъй като правилно избрания от АНО санкционен текст на чл. 179, ал. 3б от Закона, предвижда наказание в абсолютен размер – глоба или имуществена санкция в размер на 2500 лв. за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата . В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 3

ДФЕС от Административен съд Хасково /България/, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Т. е. санкционната норма на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща наказание в абсолютен размер за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция от 2 500 лв. Поради това настоящият състав счита, че и предвиденото с тази норма административно наказание следва да бъде оставено без приложение. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на глоба, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.