Решение № 33 от 14.03.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Кърджали, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200968 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-00008-СЗ/ 19.02.2024г., издадено от заместник-кмет на Община Кърджали, с което на основание чл.58 т.4 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Й. А. Х. за извършено нарушение по чл.25 ал.2 т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали.

Жалбоподателят Й. А. Х. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и в противоречие с материалноправните и процесуални норми. Твърди, че наказващият орган допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочили производството и накърнили правото му на защита. Сочи, че автомобилът му не бил паркиран на посоченото в атакуваното постановление място ул.Ек. Й. в гр.К., върху тротоар или върху зелена площ, а в междублоковото пространство обособено за паркинг пред блок № *, където имало гаражи. Твърди, че входът към това място бил от към страната на ул.Ек. Й., където нямало знак забраняващ 1 спирането, навлизането на леки или товарни автомобили, движението им в района или паркирането на МПС. Още повече, че пред гаражите на посочения блок и отстрани на него имало обособени и изградени паркоместа, където бил паркиран и неговия автомобил. Счита, че правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са предмет на уредба от ЗДвП, както и че служителите на Об. К. не разполагали с необходимата компетентност за налагане на глоба с фиш съгласно разпоредбата на чл.186 ал.3 от ЗДвП. На следващо място, налице било несъответствие между описанието на нарушението във фиша от 14.11.2023г., последващия акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. На жалбоподателя била вменена вина за нещо, което не е извършил и съответно нямало как да носи отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, както и да му присъди направените по делото разноски. Жалбоподателят в съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез упълномощен адвокат писмени бележки, в които поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на атакуваното постановление.

Административнонаказващият орган в съдебното заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че наказателното постановление е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Събраните по делото доказателства установили по безспорен начин, че атакуваното постановление е издадено от компетентен орган и при спазване на всички процесуални правила, като настоява, че няма допуснати нарушения и правилно е приложен материалния закон.

Жалбоподателят не успял да докаже, че му е нарушено правото на защита, тъй като актът за установяване на административно нарушение му е връчен, както и са изпълнени всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

2

На 14.11.2023г. свидетелят Б. Я. бил на работа в ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ в гр.К.. На тази дата той се намирал в гр.К., където между улица Г. Б. и улица Ек. Й. видял на тротоара в междублоковото пространство паркиран лек автомобил марка „К** с рег.№ ***. Поради това свидетелят Я. изготвил снимков материал, на който било заснето установеното нарушение за неправилно паркиране, както и изготвил фиш, който поставил под чистачките на автомобила. Срещу този фиш жалбоподателят Й. К. възразил като оспорил нарушението. Поради това издаденият първоначално фиш за неправилно паркиране бил анулиран. На 22.01.2024г. свидетелят К. К. като работещ в отдел ТРДОК при Об. К., след като се запознал с преписката по случая, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.25 ал.2 т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана до Й. Х., връчена му на 15.01.2024г. На 26.01.2024г. жалбоподателят получил лично съставения акт за установяване на административно нарушение, който бил изпратен до него с писмо с обратна разписка. На 19.02.2024г. било издадено атакуваното постановление, с което на основание чл.58 т.4 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.25 ал.2 т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите К. К., В. А., С. А. и Б. Я., Акт за установяване на административно нарушение от 22.01.2024г.; Уведомление от 14.11.2023г.;

Покана за съставяне на АУАН от 10.01.2024г.; известия за доставяне;

Възражение от 16.11.2023г.; Фиш Серия А № ****г.; Протокол за изготвен снимков материал от 14.11.2023г.; снимков материал; Заповед № *** г.;

Заповед № **** г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в 3 законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На Й. А. Х. е наложено административно наказание за нарушение по чл.25 ал.2 т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали, която разпоредба забранява престоят и паркирането върху тротоари и зелени площи.

Посочената в наказателното постановление санкционна норма на чл.58 т.4 от Наредбата предвижда да се наказва с глоба от 50 до 200 лв. нарушението на забраната по чл.25 ал.2 т.2 от Наредбата. При описаната по-горе фактическа обстановка съдът намира за установено, че жалбоподателят на 14.11.2023г. е нарушил правилата за движение, тъй като е паркирал лек автомобил „К** с рег.№ *** на тротоар в междублоково пространство на блок находящо се на ъгъла на ул.Г. Б. и ул.Ек. Й. № * в гр.К.. Това е безспорно доказано от изготвения по повод нарушението снимков материал и показанията на свидетеля-очевидец Б. Я.. Независимо от изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. На жалбоподателя е наложено наказание за неправилно паркиране върху тротоар на територията на гр.К., което деяние е квалифицирано като нарушение по чл.25 ал.2 т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали. Наредбата е приета от Общински съвет-Кърджали, който според настоящата инстанция не разполага с компетентност да приема специални разпоредби, с които да регламентира отговорност за неправилно паркиране на територията на об. К.. Както вече се посочи, чл.25 ал.2 т.2 от Наредбата забранява престоят и паркирането върху тротоари и зелени площи, а за нарушение на тази забрана чл.58 т.4 от Наредбата предвижда глоба от 50 до 200 лв. Аналогични разпоредби, касаещи неправилно паркиране, има и в Закона за движението по пътищата – чл.94, ал.3, чл.98, чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, като най-близка и относима към настоящата хипотеза е нормата на чл.178е от ЗДвП, която предвижда да се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Очевидно е наличието на съответствие в деянието, посочено като административно нарушение и в ЗДвП и в Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали, когато се забранява паркирането на 4 моторни превозни средства върху тротоари. В нарушение на чл.8 от Закона за нормативните актове с Наредбата на Общински съвет-Кърджали е предвидено наказание за деяние, осъществяващо състав на нарушение по Закона за движението по пътищата. Нормата на чл.25 ал.2 т.2 от Наредбата, за чието нарушаване е наказан жалбоподателят, възпроизвежда и дублира забрана, установена и в закон – Закона за движението по пътищата. Именно това е законът, който урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове /чл.1 ал.1 от ЗДвП/. Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да се преуреждат с подзаконов нормативен акт, както е в настоящата хипотеза. В горния смисъл е и постановеното решение от 04.10.2024 г. по КАНД № *** г. по описа на Административен съдКърджали. Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се има предвид, че делото е върнато за ново разглеждане от РС- Кърджали, поради което на основание чл.226 ал.3 от АПК, настоящият състав следва да се произнесе по искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на разноските за водене на делото при първото му разглеждане от въззивната и касационнната инстанция.

5

В случая на жалбоподателя се дължи сумата от общо 1 200 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото, вкл. сторените пред касационнната инстанция.

Доколкото издателят на наказателното постановление е заместник-кмет на Община Кърджали, именно същата община в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-00008-СЗ/ 19.02.2024г., издадено от заместник-кмет на Община Кърджали, с което на основание чл.58 т.4 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Й. А. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.К. бул.„Б.“ **, за извършено нарушение по чл.25 ал.2 т.2 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали, като незаконосъобразно.