Решение № 260076 от 18.01.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 260076 гр. Пловдив,18.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и шести октомври,през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Светлана Изева

ЧЛЕНОВЕ:

Радостина Стефанова

Силвия Алексова при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1471/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 110/26.02.20г.,постановено по гр.д.№ 831/19г.по описа на РС-Асеновград,4-ти гр.с.е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на С.К.К.,ЕГН-********** *** на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 5 000лв.за причинените му неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.323,ал.1 във вр.с чл.20,ал.3 от НК,по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда,ведно със законната лихва,считано от 02.10.2017г.до окончателното изплащане,както и разноски по производството в размер на 282лв.заплатено адвокатско възнаграждение и 10лв.заплатена ДТ,като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 5000лв. до пълния му предявен размер от 20 000лв.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ,ответник в първоинстанционното производство,в която се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в частта му,с която е осъдена Прокуратурата да заплати на К. сумата от 5000лв.обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва по изложени във въззивната жалба съображения и се иска отмяната му и постановяване на решение за отхвърляне на исковете,евентуално-за намаляване размера на присъденото обезщетение по ЗОДОВ.

Подадена е и насрещна въззивна жалба срещу постановеното от АРС решение от ищеца С.К.К.,който моли да бъде постановена отмяна на същото като неправилно и необосновано в отхвърлителната му част и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираното обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,ведно с лихви и разноски.

Въззиваемият по въззивната жалба на Прокуратурата на РБ С.К.К. оспорвасъщата като неоснователна.

Въззиваемата по насрещната въззивна жалба страна не е изразила становище по същата.

Пред АРС е предявен от С.К.К. против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Пловдивският окръжен съд,като обсъди събраните по делото доказателства,становищата и доводите на страните,съгласно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК,намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в сроковете по чл.259,ал.1 от ГПК и чл.263,ал.2 от ГПК и са процесуално допустими.При разглеждането им по същество съдът намира въззивната жалба за частично основателна,а насрещната въззивна жалба-за неоснователна.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта- в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция споделя частично изложените в решението на районния съд мотиви.Фактическите констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт,но не и правните констатации касателно размера на претендираното обезщетение.

Спорно в настоящото въззивно производство,предвид релевираните във въззивната жалба на ответника Прокуратура на РБ доводи,е дължи ли се на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение,започнало с привличането му в качеството на обвиняем с Постановление от 26.11.14г.по сл.д.№ 160/13г.на ОСС-Пловдив и приключило с влязла в сила на 02.10.17г. оправдателна присъда № 20/26.04.17г.,постановена по НОХД № 446/16г.и предвид релевираните в жалбите на двете страни доводи, какъв е размерът на това обезщетение.

С постановление от 26.11.2014г. по сл.д.№ 160/2013г на Отдел „Следствен“ при ОП-гр.Пловдив С.К.К. е бил привлечен като обвиняем за това,че на 23.03.2012г в гр.*** като подбудител в съучастие с П.С.С. и Р.Р.Д. самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго–от ръководството на „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД,гр.Пловдив чуждо предполагаемо право – право на ползване върху техническо съоръжение–разпределителен шкаф за усилване на ТВ и интернет сигнал на ***, явяващ се част от кабелно разпределителната мрежа за предоставяне на радиотелевизионни сигнали и интернет в гр.***,в немаловажен случай – престъпление по чл.323,ал.1 вр. чл.20 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“.Обвинителен акт по сл.д.№ 160/2013г на ОП гр.Пловдив отдел „Следствен“ е внесен ведно с делото за разглеждане от АРС на

03.06.2015г.

Наказателното производство е приключило с влязла в сила на 02.10.17г. оправдателна присъда № 20/26.04.17г.,постановена по НОХД № 446/16г.по описа на АРС.

От представената справка за съдимост на ищеца е видно,че същият е осъждан по НЧХД №185/2013г. с Присъда № 63/21.02.2014г на ПдОС,в сила от 07.11.2014г. за престъпление по чл.130 ал.2 НК,като на основание чл. 78 А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1500лв.Присъдата е влязла в сила само двадесет дни преди на К. да бъде повдигнато обвинение с постановлението от 26.11.14г.От справката за съдимост е видно също,че ищецът е осъден и по НЧХД № 152/2015г.с Присъда № 5/25.02.2016г.на АРС,в сила от 12.03.2016г.отново за престъпление по чл.130 ал.2 вр.чл.54,ал.1 от НК,като му е наложено наказание „Пробация“,което наказание е изтърпяно на 18.04.2017г.

Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл.2 от ЗОДОВ.Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при незаконно обвинение в извършване на престъпление.

При това положение и имайки предвид изложената от районният съд фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото,то ищецът трябва да докаже факта на деянието,което в случая се заключава в обвинение в извършване на престъпление,за което е оправдан с влязла в сила присъда и претърпените от него и описани в исковата молба неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение.

Относно факта на деянието-той се установява безспорно от приложените с исковата молба доказателства:Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 26.11.14г.;Обвинителен акт от 03.06.15г.на РП-Асеновград;разпореждане № 958/26.06.15г.на АРС за прекратяване на съдебното производство;частен протест от 06.07.15г.на РП-Асеновград;определение № 964/20.07.15г.на ПдОС; нов обвинителен акт от 28.04.16г.на РП-Асеновград;разпореждане от 18.05.16г.на АРС по НОХД № 446/16г.за прекратяване на съдебното производство; частен протест срещу това разпореждане; разпореждане от 07.07.16г.по НОХД № 446/16г.за насрочване на делото в АРС присъда № 20/26.04.17г.на АРС с мотивите към нея; протест от 27.04.17г.на РП-Асеновград; решение № 255/02.10.17г.на ПдОС.

От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан,респ.,ако има установени претърпени в по-голяма степен неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение.В конкретния случай и за периода на наказателното преследване от около 3 години,на ищеца е определена мярка за неотклонение "подписка".

По отношение на неимуществените вреди,претендирани от ищеца ,същият е твърдял,че в резултат именно на незаконно повдигнатото обвинение,по време на водения срещу него процес не е бил в състояние да полага необходимите и обичайни грижи за семейството си, самоизолирал се е, ограничил е контактите си с най-близките си хора,измъчвала го е непрекъсната тревожност,притеснение и душевен дискомфорт,изпитвал е силно чувство на срам и притеснение от съседите,поради това че срещу него тече наказателно производство.Водените срещу него досъдебно и съдебно производство станали достояние на съседите,тъй като многократно му били връчвани призовки по адреса на местоживеене и били търсени съседите за съдействие. Вследствие на дългия период, в който е бил обвиняем – от 26.11.2014г до 02.10.2017г.,същият изпитвал силни притеснения,страдал от безсъние,което довело до емоционално поведенчески промени в психиката му,които станали причина за неговата раздразнителност,тревожност,несигурност в личен план,затвореност в себе си и отчужденост,накърнено достойнство,за периода на наказателното производство му е било отнето правото на свободно придвижване предвид наложената му мярка за процесуална принуда „подписка“.

Първостепенният съд е приел,че са осъществени елементите от фактическия състав на чл.2,ал.1, т.3,пр.1 от ЗОДОВ по отношение на приетите за установени неимуществени вреди –причинен стрес и тревожност,самоизолирал се е,ограничил е контактите с най-близките си хора, както и го е измъчвала тревожност,притеснение и душевен дискомфорт.Не е намерил за доказани твърденията за изпитвано силно чувство на срам и притеснение от съседите, както и че водените срещу него досъдебно и съдебно производство станали достояние на съседите.Не се доказали и твърденията на ищеца,че воденото срещу него наказателно преследване е довело до емоционално поведенчески промени в психиката му, както и че за периода на наказателното производство му било отнето правото на сводобно придвижване предвид наложената му мярка за процесуална принуда

„подписка“.Последното се опровергавало от представената справка за пътувания на ищеца,както и от показанията на св.К..За да стигне до тези изводи съдът се е позовал както на писмените доказателства по делото,така и на събраните гласни такива-показанията на свидетелите Н.К. и Д.К.,съответно съпруга и син на ищеца,както и на приетата като неоспорена и кредитирана от съда като компетентно изготвена комплексна СПЕ и СПсих.Е.Приел е за неотносими към настоящия случай възраженията на ответника,че ищецът е бил осъден за други престъпления в периода на провеждане на наказателното производство, в резултат на което се твърди да са причинени претендираните неимуществени вреди.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд за недоказаност на част от претендираните неимуществени вреди.Действително по делото не са събрани доказателства за това,че ищецът е изпитвал чувство на срам и притеснение от съседите, както и че водените срещу него досъдебно и съдебно производство са станали тяхно достояние.В тази връзка неоснователни са доводите,изложени в насрещната въззивна жалба,че АРС не е отчел факта,че *** е малък град,в който хората се познават и са били наясно с възникналия конфликт между двете конкурентни дружества,служител на едното от които е бил ищецът.Наличието на този конфликт не е ноторно известен факт,за да не се нуждае от доказване,а дори и да се приеме,че на хората в ***им е било известно за наличието на такъв конфликт между дружествата,това не означава,че започналото срещу К. наказателно производство също е станало достояние на неговите съседи,нито че е имало „масов отзвук“.Това е твърдение на ищеца,което подлежи на доказване и върху него лежи доказателствената тежест,а по делото,както бе посочено по-горе,не са събрани никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.

По отношение на твърдяното от К. отнемане на правото му на свободно придвижване предвид наложената му мярка за процесуална принуда „подписка“за времето на наказателното производство настоящата инстанция намира,че това твърдение се опровергава от показанията на свидетелката К.,която заявява,че в периода 2014г.-2017г. са излизали със съпруга ѝ в чужбина,ходили в Турция “да се разтоварят по някакъв начин“,като не си спомня точния брой на тези пътувания.Нейните показания в тази им част са подкрепени и от представената по делото справка за пътувания на ищеца,от която е видно,че той неколкократно е напускал пределите на страната именно в процесния период.

Недоказани са останали и твърденията на ищеца, че воденото срещу него наказателно производство е довело до емоционално-поведенчески промени в психиката му.В тази връзка в заключението си вещите лица,изготвили комплексната СПЕ,СПсихЕ са категорични,че при ищеца е била налице тревожност в рамките на Смесено тревожно депресивно разстройство,като същият се е върнал към нормалния ритъм на живот.Имал е неудоволствени преживявания с негативен емоционален нюанс,които повлияват и емоционалното му състояние,но това не е с интензитет и болестна обусловеност.