Решение № 2959 от 22.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2959 гр. София, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110125899 по описа за 2021 година

Предявен е от С. А. Б. срещу О. И. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.03.2001г. до 01.03.2021г. вследствие на извършена от ответника дискриминация по признак „лично положение“, изразяваща се в системни уволнения, фактическо поставяне в служебна изолация от отдел „Внос“, особено чрез преместването му при последното му възстановяване на 25.02.2014г. от ул. „.. кв. „И“ - където бил отдел „Внос“ на дружеството с предмет на дейност външнотърговска дейност по вноса за производствените нужди на „С“ АД, на ул. „К......., кв. „Д“, където не била налична работа с подобен предмет на дейност, неравноправно третиране при упражняване правото му на труд, изразяващо се в невъзлагането му на служебни задачи съобразно трудовото му правоотношение с дружеството; продължавана непрекъсната дискриминация при определяне размера на основното му месечно трудово възнаграждение, включително и за периода от последното му възстановяване на работа със Заповед № Д-63/25.02.2014г. на изпълнителния директор на „С“ АД О. Д. до 01.03.2021г.; невключване в обучение при провеждане на различни форми за повишаване квалификацията на служителите от отдел „Внос“ на същата длъжност за целия исков период; отказ от разпореждане за внасянето му на социални осигуровки върху по-висок доход за целия исков период - за периодите от 19.10.2009г. до 23.12.2011г. и от 25.02.2014г. до 01.03.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.05.2021г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът С. А. Б. твърди, че е бил служител на „С“ АД в периода от 23.09.1997г. до 1

01.03.2021г. като същността на работата му била външнотърговска дейност по осигуряване на внос на субстанции, химикали, суровини и материали за производство на готови лекарствени продукти от производствената писта на „С“ АД. Сочи, че от 1999г. до 01.03.2021г. бил подложен на дискриминация, проявявана в действия, анализирани и установявани в редица влезли в сила съдебни решения и решение на КЗД.

Дискриминационното отношение на ответника се изразявало в системни уволнения, изолирането му от отдел „Внос“ и работата на другите служители на същата длъжност в отдела, невъзлагане на конкретни служебни задачи, както и непривеждане на дължимото му възнаграждение с това за длъжността му. Твърди, че с Решение от 19.01.2001г. на СРС, 67ми състав по гр. дело № 5507/1999г. било отменено като незаконно наложеното му на 16.06.1999г. от тогавашния изпълнителен директор И Б дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Същият назначил О. Д. като прокурист, като през 2000г. О.

Д. и негови съдружници приватизирали „С“ АД. Със Заповед № VI 2/14.03.2001г. на ответника му било наложено дисциплинарно наказание уволнение, без да бъдат преценени дадените от него обяснения. С Решение от 09.12.2002г. на СРС, 74-ти състав по гр. дело № 4091/2001г. уволнението било признато за незаконно и било постановено възстановяването му на работа. На 19.04.2004г. бил възстановен на работа като бил изолиран от отдел „Внос“, не му били предоставени условия за осъществяване на трудовото му правоотношение, не му се възлагали конкретни служебни задачи и не се привеждало трудовото му възнаграждение в съответствие с дължимото за длъжността. Последвало второ дисциплинарно уволнение със Заповед № VI 2/13.12.2004г., с Решение от 25.10.2006г. на СГС, II-В въззивен състав по гр. дело № 3047/2005г. наложеното дисциплинарно наказание било признато за незаконно и бил възстановен на работа на 19.10.2009г. Отново бил изолиран от отдел „Внос“ и в периода от второто му възстановяване на работа до третото му уволнение спрямо него били извършвани едновременно множество негативни и ограничителни действия. Едностранно ответникът променил кода на длъжността му по НКПД 2005, променил класа, определящ същността и нивото на извършваната работа по трудовия му договор с дружеството от клас 2 „Аналитични специалисти“, на клас 4 „Административен персонал“. С Решение № 168 от 20.07.2010г. на КЗД, Трети СПЗС по преписка № 262/2009г. била установена дискриминация спрямо него в продължителен период от време по отношение на трудовото му възнаграждение. Твърди, че задължителното предписание на КЗД не било изпълнено от ответника. Със Заповед № 207/21.12.2011г. за прекратяване на трудовия му договор бил уволнен, като и това уволнение било отменено с влязло в сила съдебно решение.

Дискриминационното отношение спрямо него било установено и с Решение № II-55-35 от 20.06.2013г. на СРС, 55-ти състав по гр. дело № 48955/2012г., с което съдът постановил „С“ АД да му заплати обезщетение за имуществени вреди от дискриминация при определяне на трудовото му възнаграждение за работа в дружеството на длъжността „стоковед“ в отдел „Внос“ за периода от 19.10.2009г. до 23.12.2011г. Третото му уволнение било отменено с Решение № II-79-182 от 29.08.2012г. на СРС, 79-ти състав, постановено по гр. дело № 7241/2012г., потвърдено с Решение № 1025 от 14.02.2013г. на СГС по гр. дело № 16842/2012г. и Определение № 1234 от 10.12.2013г. на ВКС, Трето ГО, постановено по гр.

2 дело № 4080/2013г. На 19.02.2014г. отправил молба за възстановяването му на работа, както и за изпълнение на всички правни последици от влезлите в сила други съдебни решения, вкл. осигуряване на договорената работа по трудовото възнаграждение съгласно трудовия договор с дружеството, както и актуализиране на трудовото му възнаграждение. Със Заповед № Д-63/25.02.2014г. бил възстановен на работа като му бил определен размер на основно трудово възнаграждение в размер на 1200 лева вместо 1800 лева. При връчването на заповедта посочил възраженията си относно размера на основната му месечна заплата, като ответникът не се бил съобразил с него. Сочи, че целенасочено и непрекъснато трудовото му възнаграждение се поддържало в занижен размер. При подписване на заповедта за възстановяване му била дадена нова длъжностна характеристика за длъжността „стоковед“ в отдел „Внос“. Било му заявено, че новото му работно място ще е в кв. Д, а не в кв. И. При подписване на заповедта за възстановяване и новата длъжностна характеристика не бил подписвал допълнително споразумение към трудовия му договор, такова не бил подписвал и до окончателното прекратяване на договора на 01.03.2021г. Сочи, че с Решение № 347 от 24.11.2015г. на ВКС, Четвърто ГО, постановено по гр. дело № 1530/2015г. отново било установено дискриминационно отношение спрямо него по отношение размера на трудовото му възнаграждение. След постановяване на горепосоченото решение многократно се обръщал с официално депозирани заявления към изпълнителния директор на „С“ АД за привеждане на размера на основното му трудовото възнаграждение към съответния дължим размер, но нямало резултат. С Решение № 351728/02.03.2018г. на СРС, 118-ти състав, постановено по гр. дело № 61866/2014г. и Решение № 2966/23.04.2019г. на СГС, постановено по гр. дело № 7149/2018г. „С“ АД била осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от установено с влязло в сила решение № 168/20.07.2010г. на КЗД дискриминационно действие, изразяващо се в неосигуряването на възнаграждение съответстващо на установения в предприятието минимум за длъжността „стоковед“ за периода от 13.11.2009г. до 23.12.2011г., също така било установено, че работодателят бил нарушил правата на ищеца по чл. 21 от ЗЗДискр. за прилагане на еднакви критерии от работодателя при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия договор, както и че в периода от 13.11.2009г. до 23.11.2011г. са му били нарушени правата, свързани с равенство в третирането при упражняване правото на труд, като не му били възлагани конкретни служебни задачи и не му било осигурено адекватно работно място и условия на труд с оглед спецификите на заеманата длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“. На основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. „С“ АД била осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушени права на ищеца за равноправно третиране от работодателя при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия договор, извършено със Заповед № 207/21.12.2011г., както и нарушаване на правата на ищеца на равно третиране при упражняване на правото на труд за периода от 13.11.2009г. до 23.11.2011г. Поддържа, че с Решение № 2966/23.04.2019г. на СГС, постановено по гр. дело № 7149/2018г. било установено дискриминационно отношение спрямо него при налагане на дисциплинарните наказания в периода от 1999г.- 2004г., с Решение № 462957 от 02.08.2018г. на СРС, 41-ви състав, постановено по гр. дело № 29956/2017г. „С“ АД били осъдени да му 3 заплатят обезщетение за претърпени вреди вследствие на дискриминация на признак „лично положение“, както и имуществени вреди, формирани като разлика между реално изплатеното му обезщетение за безработица и това което би получил при осигурителен доход, равен на този на служител в дружеството. С Решение № 42689 от 18.02.2019г. на СРС, 128-ми състав, постановено по гр. дело № 59503/2018г. дружеството било осъдено да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснат доход в резултат на оставането му без работа вследствие на незаконно уволнение със Заповед № 207/21.12.2011г. в периода от 10.09.2013г. до 24.02.2014г. Сочи, че О. Д. отказвал да изпълни задължението си, поради което завел гр. дело № 10292/2017г. на СРС, 52-ри състав. Твърди, че дискриминационното отношение спрямо него продължило до прекратяване на трудовия му договор, като се изразявало в следното: неправомерно занижено основно трудово възнаграждение през целия исков период от 14.03.2001г. до 01.03.2021г.; не му били възлагани служебни задачи; бил изолиран от отдел „Внос“ в друга сграда, като едностранно му било променено работното място; връчената му длъжностна характеристика през 2014г. не съвпадала с тази на другите лица, заемащи същата длъжност. Сочи, че дългогодишното изолационно отношение към него накърнявало професионалната му квалификация, възпрепятствало професионалното му израстване и уронвало достойнството му. Твърди, че не бил включен в обучение при провеждане на различни форми за повишаване на квалификацията с някои незначителни изключения. Поддържа, че бил налице отказ от разпореждане за внасяне на социални осигуровки между по-висок доход за целия исков период, дори при налични влезли в сила решения. Поддържа, че изпълнителният директор на „С“ АД търсел решения за постигане на една цел- недопускането му до отдел „Внос“.

Вследствие на поведението на ответника твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в липса на професионална реализация и кариерно развитие, загуба на професионално ниво. Твърди, че за целия исков период- от 14.03.2001г. до 01.03.2021г., претърпял неимуществени вреди, оценени в размер на 25 000 лева.

С уточнителна молба от 21.04.2022г. ищецът е посочил, че освен цитираните влезли в законна сила съдебни решения и решение на КЗД, били налични многобройни официални документи, от които си проличавало тенденциозното незаконосъобразно отношение на О. Д. към ищеца, непроменено през годините независимо от многократните молби и заявления за прекратяване на проявяваната спрямо него дискриминация. Поддържа, че през целия исков период ответникът не се съобразявал с дадените му задължителни предписания от „Инспекция по труда“ и не бил изпълнил редица влезли в законна сила съдебни решения.

Сочи, че работодателят не бил абстракция, неговите решения и поведение се осъществявали и манифестирали от физически лица, които го представлявали. В конкретния случай именно ответникът по чиито разпореждания и лично чрез негово отношение не били изпълнявани цитираните актове, третиращи положението на ищеца с преустановяване на установената спрямо него дискриминация. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.