Решение № 21778 от 30.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21778 гр. София, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110111883 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т П” АД с ЕИК *** срещу А. Л К. с ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №36477/2022г. на СРС, 140 състав, както следва:

1144,65 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2010г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2022г. до окончателното плащане, 143,81 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.07.

2020г. до 26.05.2022г. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва твърденията, че е налице облигационно правоотношение между страните, както и че ответницата е собственик/ползвател на процесния недвижим имот.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, 1 ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №36477/2022г. на СРС, 140 състав.

Спорно между страните, е твърдението на ищеца, че през процесния период ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, относно процесния имот, находящ се в гр. ***.

По делото са налице приети като писмени доказателства единствено общите условия на ищеца, като доставчик на топлоснабдителни услуги. Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. По делото липсват доказателства в тази насока, като с оглед изричното оспорване на това обстоятелство с отговора на исковата молба и изрично разпределената доказателствена тежест с доклада по делото, съдът намира, че ищецът следва да понесе правните й последици.

Действително, по делото е налице молба с вх.№201387/19.06.2024г., с която ищецът, чрез процесуалния си представител юрк. Софрониева, е представил становище по делото, ведно със заверено копие от договор за продажба на държавен недвижим имот от 28.12.1990г. Същата молба е била изпратена чрез куриерска служба /липсват доказателства кога е приета за доставка от куриера/, като е докладвана на съдебния състав едва след приключване на проведеното на 19.06.2024г., открито съдебно заседание по делото, което се удостоверява и от изготвения съдебен протокол от о.с.з.

С оглед на приетото по -горе, по отношение на липсата на достатъчно доказателства, от които по достатъчно категоричен начин да се установява, че ответницата притежава право на собственост/ограничено вещно право конкретно върху недвижимия имот, посочен в исковата молба, то съдът намира, че не се доказва, че същият се явява “клиент” на топлинна енергия за посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. *** , по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, поради което предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските.

С оглед на изхода от настоящия правен спор, в полза на ответницата да възниква правото на разноски, като същата е представлявана от особен представител, възнаграждение на когото е изплатено. Други разноски от името и за сметка на ответницата не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т П” АД с ЕИК *** срещу А. Л К. с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във 2 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№36477/2022г. на СРС, 140 състав, както следва: 1144,65 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2010г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2022г. до окончателното плащане, 143,81 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.07. 2020г. до 26.05.2022г., като неоснователни и недоказани.

ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №36477/2022г. на СРС, 140 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3