Решение № 270 от 10.11.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. **** 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **** II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100787 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул."Рачо Петков-Казанджията" № 4-6, с ЕИК 131001375 срещу Е. Е. Е., ЕГН **********, с адрес гр.

**** кв. *********.

В исковата молба се твърди, че на 15.06.2012г. е сключен ДОГОВОР за потребителски кредит между „Обединена Българска Банка" АД и Е. Е. Е., ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 3060 лв., при ГПР в размер на 14,5%. Кредитополучателят се задължава да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, и месечна застрахователна премия, в общ размер на 53,04 лв. всяка, считано от 15.07.2012г. Крайната дата на задължението/ е 15.06.2022г. На 31.01.2018г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375 е придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор. Твърди се, че в изпълнение разпоредбите на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмоуведомление от дата 08.06.2021г.. съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение породил правния интерес на ищеца от предявяване на заявление по чл. 410 от ГПК. Договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника. След усвояване на кредитния лимит, кредитополучателят не бил извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита било в общ размер на 2400,00 лв. (две хиляди и 1 четиристотин лева). Срокът на договора е изтекъл на 15.06.2022г., поради което задълженията на длъжника по Договор за Потребителски Кредит от 15.06.2012г. били изискуеми изцяло. 1 за съдебно претендиране на вземанията срещу ответника било образувано ч.гр.д. 449/2022г. по описа на PC ***** - 2 състав, по което е издадена Заповед за парично изпълнение за заявените суми, срещу която е постъпило възражение от ответника.

Твърди се, че към настоящия момент погасяване на задължението по договора не било осъществено. Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца 2400 лв., представляваща задължение по Договор за Потребителски Кредит от 15.06.2012г., от които: 2000 лв. главница и 400 лв. - мораторна лихва /в размер на законната лихва за забава/ за периода: 25.04.2019г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението, до окончателното й изплащане, ведно със съдебно-деловодните разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника. В него се твърди, че предявените искове са недопустими и следва да се прекрати образуваното производство, в условията на евентуалност, а именно, че исковете са допустими следва да бъдат отхвърлени изпяло като неоснователни и недоказани. Твърди се, че с подписването на договора за заем заемополучателят Е. Е. Е. не е удостоверил, че е получил от кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА "АД сумата от 3060.00 лв., но се задължил да върне на заемодателя сумата в общ размер на 6464,08 лв., представляваща чиста стойност на заема ведно с договорната лихва по него и други услуги при спазване сроковете и условията, посочени в договора и приложимите за него общи условия. Твърди се, че в договора за цесия не било посочено дали продадените вземания са ликвидни и изискуеми, техните размери, имената на длъжниците. Към исковата молба не било приложено Приложение 1-7. Нямало доказателства, че ответникът е уведомен за извършената цесия. Представеното по делото копие на уведомление изготвено от пълномощник, с което първоначалния кредитор ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА "АД упълномощава ищеца да уведомява длъжниците по „пакетните" цесии на вземания, не можело да се приеме като действие, което изпълнява изискванията на чл.99 ал.З от ЗЗД. Искът бил недопустим, поради липсата на процесуална легитимация у ищеца да води установителен иск по този ред. Счита, че както към датата на заявлението по чл.410 от ГПК (ч.гр.дело№449/2022г. на ПРС ), така и към датата на заповедта не е била налице действителна цесия на вземането. Ищецът не правил искане, обективирано в исковата молба, уведомяването за прехвърляне на вземания чрез цесия да бъде извършено и в хода на исковия процес. В случай, че се приеме, че искът е предявен от надлежна страна, както и че е налице прехвърляне на вземане, произвело правни последици се оспорва дължимостта на претендиралите суми от ответника на ищеца, поради обстоятелството, че не са представени доказателства, кредитът да е предоставен от кредитора и усвоен от ответникакредитополучател. Твърди, че договор от 15/06/2012г. е сключен при нарушение на задължителните разпоредби на ЗПК , Обн. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г. , които били приложими към процесния договор.

Счита, че при сключване на договора не са спазени изискванията на ЗПК, тъй като не бил 2 посочен лихвен процент по кредита, условията за прилагането му, първоначален лихвен процент, индекс или референтен лихвен процент за увеличение, условията за промяна на лихвения процент и т. н. В Договор за потребителски кредит без обезпечение от дата 15/06/2012г. бил изчислен и посочен само ГПР във фиксиран размер - 16.08( ?) - без да е 2 посочена величина или мерна единица и изобщо каквато и да е конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР. В условията по договора за кредит не е посочена началната дата на изчисляване на ГПР. Всичко това било нарушение на основното изискване за сключване на договор за ясен и разбираем за потребителя начин – чл. 10, aл. 1 ЗПК. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Липсвало погасителен план към Договора в съответствие с чл. 11, ал. 1, г. 11 ЗПК, който погасителен план да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 12 ЗПК. В условията на евентуалност, в случай, че се приеме че сумата била усвоена и че договорът за прехвърляне на вземания е породил правни последици и ищецът е надлежна страна по спора, т о по отношение на претенцията на ищеца за обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода 25/04/ 2019г. до датата на входиране на молбата по ЧГД 449/2022г. се твърди, че същата била изцяло неоснователна. Към исковата молба нямало доказателства предоставения кредит да е бил обявен за предсрочно изискуем спрямо ответника от първоначалния кредитор. Крайният срок за издължаване на всички задължения по него е 15/06/2022г., заповед № 240 по ЧГД 449/2022г. е издадена на 12/05/2022г. Обявяването на предсрочната изискуемост било съществен елемент , който определя момента, в който задължението става изискуемо. Поради това нямало как да се установи точно в кой момент твърдяното вземане било изискуемо, до кога следва да се олихвява с договорка лихва.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, в писмено становище поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Оспорва твърденията на ответника за неспазване на разпоредбите на ЗПК по отношение на определяне размера на лихвата и ГПР. Твърди, че към датата на предявяване на иска е настъпил падеж на целия кредит.

Твърдят, че месечните вноски по кредита са ясно определени.

Ответникът не се явява, процесуалния му представител поддържа подадения отговор, моли за отхвърляне на предявените искове на основанията изложени в отговора на исковата молба, които преповтаря в писмени бележки.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото доказателства - Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 06.12.2007г. договор за потребителски кредит от 15.06.2012 г.; пълномощно изх. № 3787/05.03.2013 г. се установява, че на 15.06.2012 г. „Обединена Българска Банка“ АД и ответникът са скочили договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. По силата на този договор „ОББ“ АД е предоставило по банковата сметка на 3 ответника еднократно на 18.06.2012г. кредит в размер на 3060 лева. Главницата по кредита се олихвява с ГПР в размер на базовия лихвен процент на „ОББ“ ДА за потребителки кредити валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка в размер на 7,5 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката е 7%.

Лихвения процент към датата на сключване на договора е 14,5 % годишно. Олихвяването се извършва веднъж месечно. ГПР към датата на отпускане на кредита е в размер на 16,08%.

Общата дължима сума по кредита е в размер на 6364,08 лева. В чл.5 от договора са посочени условията при, които е изчислен горепосочения ГПР. В чл.6 от договора са посочени конкретно таксите, които ответникът дължи по кредита. Съобразно чл.4, ал.4 и чл.5, ал.2 от договора банката има право при посочените в чл.4, ал.4 условия едностранно да промени БЛП, таксите и комисионните по договора. В този случай кредитополучателя има право да прекрати договора като издължи всички суми съгласно условията по него. При забава в плащанията банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. При забава в плащането на главницата банката начислява наказателна лихва в размер на 5 пункта, но не повече от размера на законната лихва.

Кредита се издължава на 120 месечни вноски, включващи главница, лихва и част от годишната такса за управление и обслужване в размер на 49,31 лева считано от 15.07.2012г., на 15-то число всеки месец. Крайният срок за издължаване на кредита е 15.06.2022г.

Кредитополучатлят има право да се откаже от сключения договор в 14-дневен срок от сключването му.

Банката има право по всяко време да прехвърли вземанията си по договора.

Договорът за кредит е подписан от ответника на всяка страница.

От уведомление до Е. Е.; пълномощно от 06.03.2013 г.; договор за цесия от 31.01.2018 г.; пълномощно рег. № 987/31.01.2018 г.; приложение № 3 към договор за цесия от 31.01.2018 г.; приложение № 1 към договор за цесия от 31.01.2018 г. се установява, че „ОББ“ АД е прехвърлила процесното вземане на ищеца на 31.01.2018 г. със сключване на договор за цесия. Процесното вземане е посочено в приложение № 1 към договора за цесия като продадено. Посочен е размера на главницата към 26.01.2018г. в размер на 2520 лева, размер на лихви към 26.01.2018г. 758,12 лева, такси и разноски към 26.01.2018г. 569,37 лева, общ размер на дълга към 26.01.2018 г. 3847,49 лева.

Видно от Приложение № 3 „ОББ“ АД е потвърдила извършената цесия на всички вземания посочени в Приложение № 1 към договор за цесия от 31.01.2018г.

От ч.гр.д. № 449/2022 г. по описа на РС-***** е видно, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК до РС **** по което е образувано ч.гр.д.449/2022г. на ПРС и е издадена заповед за изпълнение № 240/12.05.2022г. за следните суми: в размер на 2.000,00 лева /две хиляди лева и 0 ст./ представляваща падежирала главница по договор за потребителски кредит сключен на 15.06.2012 г. между „ОББ“ АД и Е. Е. Е.. По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г. задължението на длъжника, произтичащо от описания по-горе договор за потребителски кредит е изкупено от “ЕОС 4

Матрикс” ЕООД; в размер на 400.00 лв./ четиристотин лева и 0 ст./, представляваща мораторна наказателна лихва за периода от 25.04.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда 12.05.2022г.; законната лихва върху гореконкретизираната главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 12.05.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 48.00 лева (четиридесет и осем лева ) разноски по делото представляващи държавна такса. Заповедта е връчена на длъжника лично, като в законоустановения срок той е подал възражение за недължимост на вземането по кредита. Поради това на основание чл.415, ал.1 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той е сторил.