Решение № 81 от 17.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Ловеч, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА А.А при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А.А Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264300600199 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.313 и сл.от НПК, вр.с л.130,ал.1 от НК.

Производството е образувано по въззивна жалба от М. С. М. от гр.Троян,чрез защитника му адв.С. Г.-ЛАК, срещу Присъда №7/13.02.2026г., пост.по НЧХД №176/2025г.на РСТроян.

Твърди,че присъдата е незаконосъобразна,необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че е нарушено правилото на чл.276,ал.1 от НПК,тъй като след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция,съдът е следвало да направи отново доклад и да посочи основанията за образуване на производството и предявения граждански иск.Това не е сторено в проведеното първо съдебно заседание на 11.09.2025г.

Следващ порок е провеждането на това заседание в отсъствие на подсъдимия,въпреки заявеното от него изрично желание да присъства. Счита,че така е нарушено правото му да научи за извършване на какво престъпление е привлечен. Съдът е дал ход на заседанието въпреки заявените уважителни причини за отсъствието му и желание за лично участие.

Нарушено е и изискването на чл.274,ал.1 от НПК,като в следващото проведено съдебно заседание,в което подсъдимият се е явил за първи път, не е разяснено правото на отвод на състава на съда.

Твърди,че в обжалваното решение липсват мотиви,съгласно изискването на чл.348,ал.3,т.2 от НПК.Не е представената приетата фактическа обстановка,а причината да се разглежда делото отново е именно предходно връщане от въззивната инстанция с такива указания.

Претендира да е налице и нарушение на нормите на чл.104 и чл.105 от НПК,тъй като доказателствата,въз основа на които съдът се е произнесъл, не са събрани в предвидения в НПК ред.Визира позоваването в присъдата на показанията на И.Д.Н.,приложени в ДП №235/2022г.на РУ 1 на МВР-Троян, където при разпит на 05.10.2022г. е заявил,че не е установил видими следи от удари върху С..Съдът е изложил,че е съобразил показанията в частта на личните му възприятия за състоянието на тъжителката непосредствено след инцидента. Също и приемането като недостоверни на обясненията на св.М. М. от същото ДП. Възразява,че показанията на двамата свидетели не са приобщени към доказателствата по делото, тъй като не са прочетени по реда на чл.281 от НПК,за да може съдът да ги съобразява и обсъжда.

На следващо място твърди,че е пренебрегнато изискването на чл.107,ал.3, вр. с чл.55,ал.1 от НПК,като не е уважено искането на подсъдимия за допускане на допълнителна медицинска експертиза с конкретно поставени задачи. Определя го като съществено процесуално нарушение по чл.107,ал.3 от НПК.

Твърди,че присъдата е необоснована,тъй като въпреки констатацията за липса на свидетели-очевидци на спречкването между страните, съдът е приел,че са налице достатъчно доказателства за постановяване на осъдителна присъда. Счита,че не е обосновано авторството на деянието.В тъжбата се твърди,че на 29.04.2022г., около 16.30-16.40ч. подсъдимият е ударил тъжителката в областта на лицето. Събраните по делото доказателства, обаче не сочат към такъв извод.Свидетелите В.Ц.М., Р.Е.А., А.Б.А., на чиито показания съдът се позовава, не са преки очевидци на инцидента и възпроизвеждат единствено казаното от тъжителката, т.е.налице са само косвени доказателства. Показанията нА.А. в частта за наличие на охлузване и зачервявания по лицето на са кредитирани,тъй като не се подкрепят от медицинските документи,но е прието за достоверно обяснението за силната уплаха, притеснение в поведението й непосредствено след инцидента,за изтръпналата лява половина на тялото без обективни констатации на медиците,които са я прегледали.Тези показания,в частите,в които свидетелите описват увреждания на М. и наранявания в областта на главата, очевидно противоречат на установеното в приложените медицински документи от извършените прегледи.С оглед на това и при отчитане на близките приятелски отношения на тези свидетели с тъжителката,счита че показанията не са достоверни.Липсва безспорен и категоричен извод за авторството на деянието.

Счита че не е доказано причиняването на увредата-както от показанията на свидетелите,така и от медицинските документи,които не носят информация за вида и интензитета на телесното увреждане.Няма категорични данни за поставената й диагноза,а само за съмнения,които са дали основание да се препоръча консултация с невролог.По същия начин необосновани са и показанията на св.д-р А.-Н,която пояснява,че е поставила диагнозата въз основа на снетата от пациента анамнеза,без да има обективни доказателства за твърдяното главоболие, гадене, повръщане. Не е отчетено,че въпреки така поставената й диагноза,пациентът не е приемала назначената терапия.Това поставя под съмнение дали оплакването не е инсценирано. Липсва нужната категоричност и в констатациите на д-р Н.Т.-нерволог,който сочи,че при прегледа не е установил следи от кръвонасядане, тъй като в противен случай е щял да го впише. Това поставя под съмнение достоверността на показанията на свидетелите А и А. за наличие на синини по лицето на М. в продължение на седмици след инцидента. Не са изследвани възможни ли са и други причини за наличие на ретроградна амнезия и дискретна статична атаксия. Възразява,че в случай, че присъдата се основава на косвени доказателства,то те трябва да са еднопосочни и водещи към единствено възможния извод за извършване на престъплението то подсъдимия. Затова твърди,че присъдата е постановена и при нарушение на материалния закон.

По отношение на гражданския иск счита, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като при повторното разглеждане на делото не е приет отново за съвместно разглеждане.Възразява,че по новообразуваното дело следва да се повторят всички процесуалноследствени действия, аналогично на започване на разглеждане на делото. Затова счита,че в тази част произнасянето е недопустимо. Има доказателствени искания.

Моли да се отмени обжалваната присъда, подсъдимият бъде оправдан,а гражданският иск-отхвърлен.При условията на алтернативност-да се намали размерът на присъдено обезщетение съобразно с принципа за съразмерност по чл.52 от ЗЗД.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. С. М. от гр.Троян, чрез адв.Ц. А.-ЛАК.

Счита решението за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на дадените указания.

Възразява, че твърденията на въззивника за механизма на деянието не е достоверен и се е променял 2 в хода на развитие на производството от признание,че е ударил сестра си с глава,до твърдения,че не е имал никакво съприкосновение с нея. Фактът на извършен удар се потвърждава от писмените сведения на М. М.,дадени непосредствено след инцидента, от показанията на медиците,прегледали я, също и от игнорираната от първата инстанция публикация в интернет,където М. прави самопризнания. Вината си подсъдимият не отрича и в другите две производства, образувани във връзка с инцидента-по гр.д.№354/2022г.на РС-Троян,образувано по ЗЗДН,в което спрямо него са постановени мерки за закрила.Също така и от обясненията му по ДП №235/2022г.на РУ на МВРТроян.Акцентира на факта,че това не е първият,а пореден случай на упражнено насилие от М. М. към сестра му,като визира случая от 2016г. и нанесения й тогава побой.

Възразява,че не е доказано твърдението на подсъдимия за установено при ответника заболяване-т.н.“акушерска ръка“. В хода на разследването категорично се е оборило някога да е страдала от такова или друго,което да предизвика падане и удряне на главата. Не се съгласява с твърденията за допуснати процесуални нарушения, ограничаване на правата на подсъдимия.

Напомня,че поради чието неявяване на МАринов многократно производството е отлагано.

Възразява и по доказателствените искания.

В съдебно заседание въззивникът М. М. се представлява от защитника му адв.С.

Г.,който поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият С. М. се представлява от адв.Ц. А.-ЛАК,който поддържа заявената позиция в отговора.

С обжалваната Присъда №7/13.02.2026г., пост.по НЧХД №176/2025г., РС-Троян е признал М. С. М.- роден на 28.07.1972г. в гр. Троян, български гражданин, със средно образование, женен, работи като „шофьор“ в „ИВТ Транс 2024“ ЕООД, неосъждан,с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ********, за виновен в това, че на 29.04.2022 г. около 16:30ч.– 16:40ч. в *****, чрез нанасяне на удар с глава в областта на главата на С. С. М. с постоянен адрес ******, ЕГН: **********, й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в травма на главата с данни за лека степен на сътресение на мозъка, без обективна положителна неврологична симптоматика, които са обусловили временно и неопасно разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130,ал.1 и чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер 511,29 €,която да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на РС-Троян. По гражданския иск съдът е приел,че съответстващ на преживените неимуществени вреди е размер на обезщетение от 511,29 € (1000лв.), присъден заедно със законната лихва, считано от 29.04.2022г. до окончателното й изплащане. В останалата част гражданския иск до пълния му размер 3 579,04 €, т.е.(7000лв.), е отхвърлил като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимия са присъдени и държавната такса върху уважения размер на иска както и разноските по НЧХД № 346/2023 г. по описа на РС – Троян- сумата 29,65 € (58лв.).Присъдени са и разноските на тъжителката в проведените производства- сумата 920,33€ (1 800лв.), представляваща заплатен адвокатски хонорар при разглеждане на НЧХД № 346/2023г., сумата 920,33 € (1800лв.), представляваща заплатен адвокатски хонорар при разглеждане на настоящото НЧХД №176/2025г., както и сумата 37,00 € (тридесет и седем евро), представляваща сторени разноски по настоящото дело.

Въззивната инстанция,като съобрази изложеното в жалбата и отговора, становищата на страните,събраните по делото доказателства и след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, приема за установено следното:

От фактическа страна пъровинстанционният съд е приел,че тъжителката С. С. М. и подсъдимият М. С. М. са брат и сестра. През м.април 2022г. живеели в жилищна сграда, намираща се в гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 169, която е техен наследствен имот. М. ползвала първия етаж и част от мазето, а М. втория етаж, другата част от мазето и гаража. Двамата не били в добри отношения,причина за което са спорове около наследствените имоти.В конкретната жилищна сграда М. притежавал 5/6ид.ч.(неговите и прехвърлените делове на майка им),а М.

1/6ид.ч.Помежду им имало постоянни спорове по начина на ползване на жилището,поради невъзможността да се поделят. Тъжителката подавала сигнали до РУ-Полиция-Троян с твърдение за извършвани от М. самоуправни действия, инициирала и делбено производство пред РС-Троян.

Това неразбирателство често прераствало в скандали,взаимни обвинения пред различни държавни 3 органи,провокации и конфликти.

В такава обстановка,на 29.04.2022г.(петък),около 16.30ч., М. се намирала в жилището в ****** и била сама. Подсъдимият влязъл на етажа, обитаван от нея, за да изиска обяснения „дали ще престанат да се заяждат“. Бил ядосан поради поредната подадена срещу него жалба. Между двамата отново възникнал словесен конфликт, при който подсъдимият ударил тъжителката с главата си в лицето, след което си тръгнал. След удара М. подала сигнал в РУ-МВР-Троян и съобщила за упражнено насилие спрямо нея от брат й. На място пристигнали полицейски служители, на които разказала какво се е случило. В последствие, М. М. бил предупреден с издаден протокол по реда на чл.65 от ЗМВР.

По-късно същата вечер тъжителката получила изтръпване на крайниците и схващане на лявата половина на тялото. Позвънила на приятел на сина й - св. А.А., който веднага отишъл при нея и виждайки състоянието й се обадил на Спешна медицинска помощ. В пристигналия дежурен екип бил фелшерът св.Тотьо Стойков,който я прегледал. В изготвения Фиш за спешна медицинска помощ е вписано като анамнеза „паднала, изтръпнали крайници“.Като работна диагноза „ цефалгия неврастенен с-м“,с препоръка за консултация с невролог.