Определение № 773 от 12.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 433/2024
- Вид
- Определение № 773
- Подписан
- 12.08.2024
- В сила
- 12.08.2024
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773 гр. С.З., 12.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Атанас Д. Атанасов
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500433 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК и сл.
Образувано е по частна жалба на Й. М. К., действащ чрез адв. Д. М., срещу определение № 1870/10.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2586/2024 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е върната като нередовна исковата молба и е прекратено производството по делото.
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждането на разноски.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Й.
М. К., с която са предявени евентуално обективно съединени искове за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит, или обявяване нищожността на договорна клауза за възнаграждение, дължимо за предоставяне на обезпечение.
С разпореждане № 4168/12.06.2024 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Районен съд –С.З. в размер на 50 лв.
Ищецът е предупреден за последиците от неизпълнението на указанията.
Съобщението с указанията е връчено на Й. М. К. чрез пълномощника му - адв. Д. М. на 21.06.2024 г., а срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 28.06.2024 г.
1
В този срок ищецът не е представил по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Районен съд –С.З. в размер на 50 лв.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение на 10.07.2024 г.
На 11.07.2024 г. адв. Д. М. е подал през ЕПЕП молба, с която е представил по делото платежен документ, удостоверяващ заплащането по сметката на Районен съд – С.З. на държавна такса в размер на 50 лв.
От съдържанието на платежния документ е видно, че таксата е била заплатена на 27.06.2024 г.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Задължението за заплащане на държавна такса произтича от разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК, която предвижда по водене на делото да се събират държавни такси.
Разпоредбата на чл.128 т.2 от ГПК предвижда като приложение към исковата молба да се представя документ за внесените такси.
Чл.129 от ГПК предвижда съдът да извърши проверка за съответствие на исковата молба с разпоредбите на чл.127 и чл.128 от ГПК и ако е налице несъответствие да даде на ищеца едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите.
В случая исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл.128 от ГПК, т.к. към нея не е бил приложен документ за внесените такси и съдът е предоставил на ищеца едноседмичен срок да отстрани тази нередовност, като му е дал конкретни и ясни указания в тази насока.
Ищецът е бил надлежно уведомен за указанията на съда чрез връчване на съобщението на пълномощника му – адв. Д. М., а в едноседмичния срок не е представил по делото документа, удостоверяващ заплащането на такса в размер на 50 лв. по сметката на Районен съд – С.З..
При това положение и в съответствие с предписаното в чл.129, ал.3 от ГПК първоинстанционният съд е приел, че нередовността не е отстранена в срок и е върнал исковата молба.
Обстоятелството, че дължимата държавна такса е била заплатена преди изтичане на едноседмичния срок не обуславя надлежно отстраняване на нередовността на исковата молба, т.к. изискването на процесуалния закон се отнася както за заплащането на таксата, така и за представяне на документа, който го удостоверява.
2
Срокът за отстраняване на нередовности на исковата молба е преклузивен и с изтичането му се препятства възможността ищецът да извърши валидно процесуалното действие, за чието извършване този срок му е бил предоставен.
В случая самият платежен документ е бил представен от пълномощника на страната много след изтичане на срока за отстраняване на нередовността на исковата молба, след като съдът вече е върнал исковата молба.
Това действие не може да бъде зачетено като редовно от процесуална гледна точка, поради което връщането на исковата молба и прекратяването на производството по делото се явява законосъобразно.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно обжалваемостта на настоящият съдебен акт:
Постановеното в настоящото производство определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.
С исковата молба е предявен главен иск за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит, който е оценяем съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 т.4 от ГПК.
В конкретният случай цената на договора е неговата стойност, която е 1258,12 лв., и при съблюдаване на разпоредбата на чл.280, ал.3 т.1 от ГПК предвиждаща недопустимост на касационното обжалване по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. следва, че по силата на чл.274, ал.4 от ГПК настоящото определение също не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.2 и чл.271, ал.1 пр.1во от ГПК Окръжен съд – С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1870/10.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2586/2024 г. по описа на Районен съд – С.З..
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3