Определение № 4196 от 20.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4196 гр. София, 20.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002104283 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 17690 от 17.07.2023г. на Й.

Д. К., подадена чрез адв. Я. П., срещу решение № 622 от 25.05.2023г., постановено по въззивно гр.дело № 522/2023г. на Варненския окръжен съд. С решението на ОС-Варна е потвърдено решение №183/28.07.2022г. по гр.д.

№267/2021г. на Районния съд-Провадия в частта, с която са отхвърлени предявените от Й. К. против Д. Н. М. насрещни искове с правно основание чл.59, ал.9 от СК, в евентуалност иск по чл.59, ал.7 от СК, и по чл.143, ал.1 от СК с искане да бъде изменено протоколно определение №549/18.07.2018г. по гр.д. №542/2018г. по описа на ПрРС, чрез предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето Й. Й. К. на бащата Й. К.; да се определи местоживеенето на детето при бащата във Федерална Република Германия на точно посочен адрес; в условията на евентуалност местоживеенето на детето Й. К. да бъде определено при баба му и дядо му по бащина линия Н. Н. К. и Д.

Н. К.; да се определи режим на лични контакти между детето и майка му Д. Н.

М.; да бъде осъдена майката Д. М. да заплаща месечна издръжка в размер 190 лева на сина си Й. К., чрез неговия бащата; в частта, с която е запазено приетото в протоколно определение №549/18.07.2018г. по гр.д. №542/2018г. на РС-Провадия местоживеене на детето Й. К. при майка му Д. М. и е определено, на основание чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.1 от СК местоживеенето на детето на адрес: Б., А. Ш. , , В.. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частите, с които: е дадено разрешение заместващо съгласието на бащата, детето да може да пътува до Федерална Република Германия и до държавите членки на Европейския съюз за срок от 5 години, считано от влизането на решението в сила, придружавано от майка си Д. М. и за издаване на задграничен паспорт на детето Й. К., като е постановено 1 предварително изпълнение в тези части, на основание чл.242, ал.2, т.3 от ГПК; е изменен, на основание чл.150 от СК, размерът на определената издръжка с протоколно определение №549/18.07.2018г. по гр. д. №542/2018г. на РС-Провадия, дължима от Й. К. в полза на детето, чрез майката и законен представител, като е увеличен от 150 лева на 400 лева, считано от 02.03.2021г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като е постановено предварително изпълнение в тази част, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, определяйки адрес на местоживеене на детето в град в Германия, непоискано в исковата молба и в нарушение на съществуващото към момента положение във връзка с постигната между страните спогодба относно местоживеенето на детето и личните отношения с родителите му. Това произнасяне, според него е в противоречие с разясненията, дадени в т.9 на ППВС№1/1985г. и с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в нарушение на диспозитивното начало. Поради изложеното, касаторът счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно и иска да бъде допуснато до касационен контрол и на основание чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба-Д. Н. М., чрез процесуалния си представител адв.К. А., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски.

Касационната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска с правно основание чл. 127а СК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени в производствата по чл.127а СК. С оглед на това, в тази си част жалбата, като процесуално недопустима, касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

В останалата част жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Производството е образувано по молба на Д. Н. М. с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на протоколно определение № 549/18.07.2018г. по гр.д.№542/2018г. на РС-Провадия по отношение на местоживеенето на 2 детето Й. К.; режима на лични отношения на детето с бащата; на основание чл. 150 СК е поискано увеличение на издръжката, дължима от бащата на детето, посочена в определението № 549/18.07.2018г. по гр.д.№542/2018г. на РС-Провадия от 150 лева на 400 лева.

В срока за отговор на исковата молба бащата Й. К. е предявил насрещни искове по чл. 59, ал.9 СК за изменение на протоколно определение № 549/18.07.2018г. по гр.д. № 542/2018г. на РС-Провадия, като се предоставят на него упражняването на родителските права по отношение на детето Й.; да се определи местоживеенето на детето при бащата на конкретно посочен адрес в Германия; да се определи режим на лични контакти между детето и майка му; да се осъди майката да плаща на детето, чрез неговия баща, месечна издръжка в размер 190 лева.

Първоинстанционният съд е уважил частично исковете по чл. 59, ал.9 СК на майката Д. М. и е отхвърлил изцяло предявените от бащата Й. К. насрещни искове.

Сезиран с въззивна жалба от Й. К., въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са родители на малолетното дете Й. Й. К., родено на 24.12.2016г. С протоколно определение №549/ 18.07.2018г. по гр.д.

№542/2018г. на РС-Провадия е одобрено, постигнатото между родителите споразумение, според което родителските права по отношение на детето са предоставени на майката; местоживеене на детето е при нея на адрес в гр.Провадия; определен е режим за лични отношения между бащата и детето и на бащата е възложено задължението да плаща в полза на детето, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер 150 лева. Въззивният съд е посочил, че спорът между страните относно упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете е такъв по реда на чл.59, ал.9 СК, т. е. при преценката на най-добрия интерес на детето, за основателността на иска следва да се установи и изменение на обстоятелствата - наличие на новосъздадена обстановка, при която интересът на детето да изисква изменение на постановените вече мерки. Съдът подробно и прецизно е обсъдил събраните в производството писмени доказателства относно семейното положение на всеки от родителите (бащата е сключил граждански брак на 20.02.2019г. с И. К., а майката е сключила на 19.02.2021г. граждански брак с Х. М. и е приела фамилното име М.); трудовата им заетост и тази на брачните им партньори и трудовите доходи, получавани от всеки от тях.

Съдът е съобразил, че всеки от родителите със семейството си живее в Германия-в различни градове на разстояние около 260 км; условията за живот в жилищата на всеки от тях са подходящи за отглеждане на детето Й..

Подробно е обсъдил и събраните в производството социални доклади-от ДСП–Провадия, от ДСП-Варна и двата социални доклада от Фондация „Международна социална служба“, въз основа на които е установил, че след раздялата на родителите, детето Й. живее с майка си, първоначално в Провадия, а след това в Германия; майката задоволява потребностите на детето от храна, подслон, дрехи, здраве; полаганите от нея грижи за сина й са добри, адекватни и подходящи; детето е в добро състояние и няма поведенчески отклонения; докато е било в България детето е контактувало с 3 роднините си по бащина и по майчина линия; между майката и детето има силна привързаност; майката притежава родителски капацитет и качества, за да осигури на Й. нормално израстване и развитие. Установено е, че преките контакти между бащата и детето са рядкост, но бащата желае да навакса изгубеното време със сина си. Майката и детето са регистрирани на адреса на Хр.М. - съпруг на майката в гр.С. на ул. Б. №; детето посещава детска градина в близост до адреса, считано от 05.10.2022г., и е здравно осигурено в Германия; от 16.03.2023г. Хр.М. е наел по-голям апартамент на адрес: Б., А.

Ш. , , В., Германия, на който адрес от 21.03.2023г. са официално регистрирани Хр.М., Д. М. и Й. К.. Това са адресът и жилището, на който ищцата Д. М. е поискала от Варненския окръжен съд да бъде определено местоживеенето на детето при майката, а относно промяната на адреса бащата Й. К. е заявил пред ВОС, че е запознат и че адресът е точният, на който към момента живеят ищцата по делото и общото на страните дете. Съдът е обсъдил подробно и събраните в производството гласни доказателства, според които детето е много силно привързано към майка си и двамата са в прекрасни отношения; детето е общително, винаги чисто и с нови дрехи; на детето е било известно, че ще се мести с майка си в Германия и се радвало, че ще бъде по-близо до баща си; че детето често говори с баща си по телефона.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени насрещните искове по чл.59, ал.9 СК на Й. К., съдът е приел, че в производството не са ангажирани достатъчно доказателства, които да обосноват диаметрално различно положение спрямо предишното по въпроса за родителя, който следва да отглежда детето, тежестта за което е на К., въвел като предмет на производството този въпрос. Посочил е, че събраните доказателства безспорно установяват, че бащата се е установил трайно на територията на Германия, има ново семейство, което е осигурил жилищно и материално и жилището му е подходящо и за детето Й.; бащата има добри родителски качества и подкрепа от новата си съпруга. Всичко това според съда е в интерес на детето и предпоставя пълноценното му общуване с бащата, но е недостатъчно за търсената промяна, тъй като по делото е установено, че след раздялата на родителите през 2018г., детето е останало при майка си по общо съгласие с бащата, от който момент майката, подкрепяна и близките си, е полагала адекватни и подходящи грижи за неговото развитие и възпитание, в резултат на които детето е спокойно, общително и привързано към майка си и двамата са в прекрасни отношения; от 2018г. до момента бащата се е виждал епизодично със сина си, не защото майката е препятствала срещите, а защото е създал ново семейство в Германия и е бил затруднен да пътува до България. При това положение, според съда, макар и да е поддържал комуникация със сина си чрез „Вайбър“ и да се е интересувал от него и от развитието му, бащата няма достатъчно утвърдена връзка с детето си и трайни впечатления и познания за ежедневните му нужди и потребности, които да биха направили отглеждането на момчето от бащата, вместо от майката, особено подходящо за детето.

Въззивният съд е посочил, че са останали недоказани и твърденията на бащата за липсата на родителски качества у майката; приобщените документи 4 от Германия и от доклада на МСС установяват, че решението на майката да се устрои и заживее със сина си при новия си съпруг в тази държава, е организирано и подготвено така, че обстановката да бъде подходяща за детето. За съпоставка съдът е посочил, че са налице данни, че Й. не познава добре нито новата дъщеря, нито новата съпруга на баща си, с които ответникът живее в гр. Е.. По отношение на новото жилище, което се обитава от майката, съпругът й и детето и на който адрес са регистрирани съдът е посочил, че този апартамент е с още една стая спрямо предходното жилище.