Решение № 4440 от 30.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4440 гр. Пловдив, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330101638 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от К. В. Й., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, срещу „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, и „Ай Тръст“ АД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове за осъждане на първия ответник да заплати ищцата сумата от 20 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № *** от *** г., а втория ответник – сумата от 50 лв., платена при начална липса на основание по договор за предоставяне на поръчителство от *** г. на основание сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумите;

В исковата молба и уточняваща молба от 14.02.2022 г. се твърди, че между ищцата и „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *** от **** г., по силата на който първият ответник предоставил на ищеца парична сума в размер на 800 лв., при фиксирана лихва от 41,24 % и ГПР – 50 %, съгласно чл. 2 от договора. Общата дължима сума била 1005,42 лв., платима на 13 погасителни вноски от по 77,34 лв. всяка за периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2017 г. По силата на чл. 4, ал. 1 от договора ищцата следвало да предостави обезпечение на кредита, поради което бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между нея и „Ай Тръст“ АД, като между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ АД бил сключен договор за поръчителство, по силата на която последния обезпечил вземанията по кредита. За предоставянето на това обезпечение следвало да се заплати 1 допълнителна сума като възнаграждение на поръчителя, платимо заедно с погасителните вноски по кредита. В исковата молба се излагат съображения, че договорът за кредит, за който, като потребителски кредит, се прилагали разпоредбите на ЗПК, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като нарушавал разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т. 11 ЗПК. Развити са съображения в тази насока, като са изложени аргументи и за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави.

Клаузата за заплащане на обезпечение към основния договор пък противоречала на материалния закон и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Обезпечението не се дължало и на основание чл. 10а ЗПК, тъй като представлявало такса за услуги по усвояване и управление на кредита. Начисленото възнаграждение за обезпечението представлявало също така разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и водело до завишаване на ГПР над законоустановения лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Последното, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, водело до нищожност на клаузата, въз основа на която то се дължи. Поддържа се, че доколкото клаузата за възнаградителна лихва и тази за възнаграждение за обезпечение са нищожни, то и сумите, платени по тях, подлежат на възстановяване. В уточняваща молба е посочено, че претендираният с исковата молба размер на претенциите е първоначален такъв и точният размер на претенцията от кое дружество какво се претендира, ищцата ще посочи след представяне на справка от ответниците за извършените плащания към тях. Поради изложеното се иска връщане на недължимо платените суми за възнаградителна лихва и възнаграждение да предоставяне на обезпечение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай Тръст“ АД, с който се оспорва искът срещу него като неоснователен. Не се оспорва, че между ищцата и „Кредисимо” ЕАД е сключен описания в исковата молба договор за кредит, както и че договорът е предсрочно погасен.

По този договор обаче сочи, че нямало основание за плащане на суми към „Ай Тръст“ АД. Поддържа, че е сключен между ищцата и „Ай Тръст“ АД договор за предоставяне на поръчителство от *** г., в изпълнения на който „Ай Тръст“ АД сключил с „Кредисимо” ЕАД договор за поръчителство и се задължил да отговаря солидарно с ищцата по договора за кредит. По договора за поръчителство се дължало месечно възнаграждение в размер на 56,34 лв. на месец за периода на действие на договора. Сочи, че ищецът е могъл да избере да сключи и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Същият обаче сам бил избрал да сключи договор за поръчителство.

Сочи се още, че задълженията по договора за поръчителство били погасени, поради погасяване и на договора за кредит. Оспорват се твърденията на ищеца, че договорът за кредит и този за предоставяне на поръчителство били нищожни, като счита че същите са сключени в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Развити са съображения и е цитирана съдебна практика в насока, че размерът на възнаградителната лихва не е прекомерен и не води до нарушаване на добрите нрави, предвид и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излага аргументи, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се взема предвид при изчисляването на ГПР по кредита, както и че същото нарушавало разпоредбата на чл. 10а ЗПК. В тази насока сочи, че предоставянето на обезпечение не било задължително условия за сключването на договора за кредит и не било свързано с усвояването или управлението на кредита. Поддържа, че сключения между него и ищцата договора е такъв за поръчка по чл. 280 ЗЗД, а не за поръчителство по чл. 138 ЗЗД, и вземането за предоставено поръчителство възниквало в полза на „Ай Тръст“ АД, а не в полза на „Кредисимо” ЕАД, който не бил страна по това правоотношение. Поради това счита, че не е налице твърдяното нарушение на 2 чл. 19 ЗПК и възнаграждението на поръчителя не следва да се включва в ГПР по кредита. Моли за отхвърляне на иска спрямо нето.

Постъпил е и отговор на исковата молба от „Кредисимо” ЕАД, с който се оспорва искът срещу него като неоснователен. Също не оспорва, че между него и ищцата е сключен описания в исковата молба договор за кредит, както и че договорът е предсрочно погасен. Излага идентични съображения с тези на другия ответник „Ай Тръст“ АД, относно неоснователността на ищцовите твърдения за нищожност на процесните договори и клаузите в тях, че договорът за кредит не отговарял на изискванията на ЗПК и че възнаграждението на поръчителя следвало да се вземе предвид при изчисляването на ГПР по кредита. Развива същите аргументи като „Ай Тръст“ АД относно характера на договора за предоставяне на поръчителство. Прави и аналогични доказателствени искания. Моли за отхвърляне на иска спрямо нето. Представя списък на разноските, които претендира.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на исковете по размер, като искът срещу „Кредисимо” ЕАД е увеличен от 20 лв. на 77,27 лв., а този срещу „Ай Тръст“ АД от 50 лв. на 169,02 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция ищцата следваше да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и да докаже факта на плащане на претендираните суми на всяко от ответните дружества.

В тежест на всеки от ответниците пък бе да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените от тях суми са заплатени на валидно правно основание – в случая „Кредисимо“ АД наличието на валиден договор за потребителски кредит № *** от *** г., а „Ай Тръст“ АД - на действителен договор за предоставяне на поръчителство на основание сключения договор за потребителски кредит.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищца К. В. Й. и първия ответник „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на който „Кредисимо” ЕАД е предоставил на К. Й. в заем парична сума от 800 лв., при фиксирана лихва от 41,24 % и ГПР – 50 %, при обща дължима сума от 1005,42 лв., платима на 13 погасителни вноски от по 77,34 лв. Това е видно още от представените с исковата молба писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № ****, Приложения № * към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищцата, като кредитополучател, е предоставила обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от постъпилото по реда на чл. 192 ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД копие на Договор за предоставяне на поръчителство от дата *** г., сключен между К. Й. и дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на 3 поръчителство и Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва възнаграждение в размер на 56,34 лв. на месец за целия срок на договора за кредит, като възнаграждението се дължи на датата на плащане на погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на „Кредисимо” ЕАД. С исковата молба е представен договор за поръчителство от *** г. между „Кредисимо” ЕАД, като кредитор по договор за кредит, и „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, с който договор поръчителят се задължавал да отговаря по процесния договор за кредит.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № *** и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.